Таня Дилова от София и друг път е била герой в публикации. Собственичка на малко издателство и на книжарница, намираща се на бул. „Ломско шосе“ в столицата, тя е известна и с това, че е приятелка от детските години на голямата певица Паша Христова. Със спомените си участва във второто издание на книгата „Една българска роза“, посветена на Паша. Всяка година на прозорчето на книжарницата й се появява а възпоменателен некролог за скъпата й приятелка.

Днес хитреци, облечени във власт, режат живо месо от самата Таня, известна в целия квартал с добродетелността.

Тихомълком отнемат на жената книжарницата, единствената оцеляла в „Надежда“ от първите години на промяната. Дилова стопанисва от 20 лета малък имот върху общинска земя, даден й под общински наем. Това е любимото уютно местенце на местни поети, културни дейци и общественици. Всеки над 40 знае къде е книжарничката на Таня, където може да си купи книги, които не се намират другаде. Знаят я и най-малките притичвайки за ученически пособия. Собственичката дава хляб на доста работници през тези десетилетия, но често и сама застава зад щанда. С ведър характер, който всъщност крие много мъка, разговорлива по натура, тя е по-скоро душеприказчик на клиентелата, отколкото търговец.

Затова и клиенти бързат да й занесат листовка, залепена на някакъв си стълб, далеч от имота. Новината в нея е тревожна, но хората искат да й помогнат поне в това – да реагира в срокове. Книжарницата се дава на търг с тайно наддаване.

Мястото е повече от апетитно, особено след реконструкцията на „Ломско шосе“. Наблизо има и спирка на метрото, връзката с центъра на София с подземния транспорт е за по-малко от 10 минути…

Дилова е задавена от шок и обида. Преживяла е онкологична операция, оцеляла е в деспотичен брачен съюз, погребала е най-свидната си приятелка – Паша Христова. Това, което й сервират от Столична общинска агенция за приватизация, е рязане на живо месо. Което е законово оспо-римо, за морално – още повече.

„Защо на случаен стълб е поставена обявата, а не на самия имот?“, пита ощетената гражданка. Дилова не е „прост“ наемател, който собственикът има право да изхвърли, когато му скимне.

В местната община е документирано, че старата и почти разрушена постройка, която е заварила, е ремонтирана от нея, за да бъде пригодена за търговска дейност. И че този ремонт на практика е ново строителство. Дилова разполага с документи, удостоверяващи, че това строителство й е разрешено от район „Надежда“. Жената пази квитанции на преводи към общината. Било й е поставено условие от управата през 90-те години да спонсорира общината. Дилова твърди, че даже изтеглила кредити.

Общинарите усвоили даренията, но не узаконили постройката. Напротив, глобили я 50 хиляди лева. Дилова платила глобата и за пореден път подала молба за узаконяване. Одисеята се точи вече 15 години. Книжарката не знае здравето си ли да гледа или омагьосания кръг, в който е вкарана. Тя непрекъснато внася в законови срокове редовно изготвени документи. В края на 2012 г. район „Надежда“ съставя констативен акт и с това действията по узаконяване на сградата приключват. И изведнъж — нова изненада, крайно неприятна…

„Съседи ми донесоха – пише Дилова в жалба до Столичната общинска агенция за приватизация и до кмета Йорданка Фандъкова – обява, залепена на дърво в празен, неограден двор, намиращ се през три имота, от която е видно, че за имота, намиращ се на ул. „Недко войвода“ 28 е обявен търг. Търгът ще се проведе на 13 ноември при начална тръжна цена 108 000 лева…

Подала съм заявление и всички необходими документи за нейното узаконяване достатъчно рано, за да бъдат извършени всички законови действия и процедурата да бъде завършена до датата на обявяване на търга. Действията по търга окачествявам като незаконни, с цел да ми бъде отнета изградената от мен сграда – търговски обект – книжарница, в която осъществявам и книгоиздателска дейност. Такава дейност не се осъществява от друг на територията на жк „Надежда“ – I и II част. Осъществявам тази дейност, въпреки че съм онкоболна и се грижа за внуците си, чиято майка е с тежко хронично заболяване и в момента не е в страната.“

Жалбата завършва с молба на жената за отмяна на търга. Ще проследим и осветлим в чия полза – на справедливостта или на грубото интересчийство.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

http://youtu.be/itbBpHXz3M8

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: