– Господин Стаменов, задава се нов политически сезон. Вашето име се утвърди като виден анализатор на задкулисието, покрай вулгарните ви романи и по-специално „Кървава власт”. Какво да очакваме да се случи на политическата сцена в близко бъдеще?
– Ни най-малко искам да се правя на „Андрей Райчев” пред жълтата преса, но определено имам мнение по темата. А в основата на мнението ми стои хаосът. Имам странното усещане, че в момента на някой отвъд му изнася политическите лобита в страната ни да са във война и затова я предизвика. Трудно може да се правят прогнози, анализи и подобни погледи в бъдещето при такава политическа обстановка. Решението на проблемите ни ще дойде обаче отвън – там, където разглеждат държавата ни като политическа колония. Не е случаен фактът, че една от най-големите банки в държавата продаде свой дял на руско финансово лоби, което си беше рязък завой за управлението на страната ни. Някой може би предрече и събра смелост да направи обрат в управлението ни, като отслаби влиянието на САЩ  на балканите.
– Така като ви слушам, улавям мисловните процеси, които са текли у вас, докато сте писал романа „Кървава власт”. Влиянието на западните и източните служби в страната ни са в основата на всичко, така ли?
– Че кой друг? Да не мислите, че коридорите на властта са изпълнени с държавници? Това е пълен абсурд. Навремето можеше да се говори, че мутрите са куклите на конци на властта, а сега с чиста съвест може да се каже, че политиците ни са куклите на конци на службите. Не случайно един от синонимите на МВР е „силовото министерство” – налагащо сила, така, както преди години то си направи своите „силови групировки”. Днес няма нужда от тях, или поне частично. Днес ни управлява икономическата диктатура. Западната система тип „американската мечта” – системата ти казва, че живееш добре, без да осъзнаваш, че ежесекундно си под нейния контрол. Нима задачата на банките и финансовите институции не е една основна – да държат в плен и общество и бизнес? Замислете се, системата в държавата ни е ужасяваща. Тя принуждава повече от осемдесет процента от населението и да бъдат потенциални престъпници. Как? Има ли фирма от дребния, средния и дори едрия бизнес, която да няма черна каса? В повечето предприятия работещите подписват две ведомости, едната на легалната заплата и другата – тази под масата. Това прави един работник, един обикновен човек уязвим. По силата на закона той ще лежи наравно с работодателя си в затвора заради укриване на данъци. И двамата са уязвими. Изводът е: каквото и да правиш в България, с единия крак си в затвора. За каква свобода говорим, за какви права…
– Така погледнато, наистина нещата изглеждат ужасяващо….
– Знаеш ли кое е ужасяващо за мен? Ужасяващо е да гледам как обикновените хора, жадни за мъст и някакво лично удовлетворение, гълчат от медии и от форуми за „законност”… Каква законност??? Има една поговорка – внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне. Ами ако наистина системата започне да прилага законите, България трябва да бъде обградена с бодлива тел и да й сложат надписи „зандан”.Защо, ще попиташ… Много просто е – защото законите в страната си са направени в полза на олигарсите и на политическите лобита, а не в полза на хората. Консултирайте се с юрист – ако утре институция, установи че един работник е вземал пари под масата, той е по-виновен от работодателя, защото горният освен че има повече пари, ще каже „ ами той ме принуди да не му плащам данъците, за да взима повече пари…” и ще бъде прав.
– Тогава какво е решението…?
– Във всички случаи не лаенето срещу системата и подмяна на самата система. За момента в днешния свят обаче за мен това е утопия. Ето защо вярвам, че протестиращите на улицата например искат да се реализира една утопия. Силно се надявам някой да им плаща, казано метафорично и с доза ирония, защото ще бъде жалко, ако са влели сърца и чувства във война със системата и осъзнаят, че тя е безсмислена. Това ще ги съсипе.
– Не звучите ли крайно песимистично? Това не говори добре за вас като писател – литературата не е ли светъл прозорец за душата на хората, както казват поетесите…
– Не звуча песимистично, а реалистично. Защото поведението на протестиращите днес, които воюват срещу системата, наподобяха това на делиорманско конче, който не е научено навреме какво да прави. На ръст високо, но останало никога не научено.

„лунгур”, както пише Захари Стоянов в книгата си „Записки по българските въстания”. Така че смятам, че и ние като народ пропиляхме своето време за „въстания” и „стачки” . Пасувахме двадесет години, а на двадесет и първата решихме да се правим на „свободен народ”. Вижда се, че не се получава.

– Значи това е орисията за българите според писателя Веселин Стаменов… Жертви сме на собствената си система на управление?

– Да, може да се каже. И, честно да ви кажа, това заслужава всеки един народ, който наброява, да речем, шест милиона души, половината и повечето от които не спират да спят или да бягат. Да пасуват.  Какво направиха с пасуването си и поведение тип „ощипана мома”? Оставиха едно здраво политическо лоби, като това на ДПС например, да управлява страната ни. Там е властта, там са парите, там са и покорните избиратели. Продължаваме ли така, ние, мислещите и уж независими жители на тази държава, ще станем излишни. Няма да трябваме на политическата класа. А когато системата прецени, че сме ненужни, можете да бъдете сигурни, че ще ни изхвърли. Я през летище „София”, я в някой друг свят…

ТУК МОЖЕТЕ ДА ПОРЪЧАТЕ БЕСТСЕЛЪРЪТ НА ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ – КЪРВАВА ВЛАСТ – ВУЛГАРЕН РОМАН 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: