Пародии на „Опълченците на Шипка“ и „Две хубави очи“ покориха интернет!

shipka1Интернет поезията е най-новият хит сред тийнейджърите, научи skandalno.net. Новата литературна вълна пародира всички онези познати ни до болка стихотворения на класици от учебниците. Новоизпечените пишман-лирици предлагат един по-социален и приспособен към времето, в което живеем прочит на безсмъртните стихове на Вазов, Смирненски и Дебелянов. Не са пожалени също Ботев, Вапцаров и Пею Яворов. Пародийните стихоплетства са качени в поне 50 сайта и се радват на огромна популярност сред младите хора, най-вече заради това, че са адаптирани към днешния ден- кризата, безработицата, продажността на политиците и сринатия морал. Така например популярното стихотворение на Яворов „Градушка“, компилирано с творчеството на Вапцаров, е придобило нов прочит в следнитата строфа: „Една, че две, че три усилни и паметни години\през трупове на близки,познати и роднини\днес всеки се напъва да стане бизнесмен\Неshipka2 бойте се деца за утрешния ден\. Друг един поет самозванец пък е дал нов живот на Вазовото „О, Шипка“, като я е изпляскал върху актуалните проблеми на :Градски транспорт“. По скромното мнение на skandalno.net, се е получила една доста добра комбинация. А именно: \Контрольор разсърден спира рейса пак\и вика: Долу от вратите!\И ордите слизат с викове сърдити\и аларма страшна въздухът разпра\Как не ви е срам бе! Аман! До кога?\И с нов дъжд от думи, крясъци, закани\за вратата гледа всякой да се хване\изтерзани кости в рейса да намести\и конкуренция всякаква назад да измести\. На

Сърдитите млади хора отвръщат на удараите на днешния ден с пародии на стари автори!
Сърдитите млади хора отвръщат на удараите на днешния ден с пародии на стари автори!
голяма популярност се радват и две пародии на Яворовото символистично произведение „Две хубави очи“, което в първият си новаторски прочит започва така: Две хрупкави уши\пачата на прасе\. А във втория пародиен вариант, представен ни от друг анонимен автор звучи така: Две кървави очи\душа на пиянде\. В шаржовете на самозваните интернет-поети е засегната и темата за обезличаването и изчезването на родния български език. Такова е внушението, което прави анонимният автор на пародията на „Аз съм българче“: I, am а българче обичам\наште mountines зелени\always shit да си навличам\е just usual за мене\I,am а българче с цигара\always hungry съм ебати\very често in пазара\с daddy тафиме домати\I, am а българче. Обачи\с тоя Enlish everywhere\че България кво значи\вече просто I don,t care\. skandalno.net

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

3 коментара

  1. Ако сте на около 12 години, пародията „О, спирка“ наистина може да е за вас новина. Само че тази пародия я имам на ксерокопие от времето, преди в България някой да си беше помислял за Интернет. Така че хайде да не приписваме на мрежата всичко добро или лошо – за поне половината бисери Интернет няма нито вина, нито заслуга. ;-)

  2. Наистина пародията “ О, спирка“ е от преди повече от 30 години.Беше публикувана в някакъв студентски ежедневник мисля, но не съм сигурен.Много ми направи впечатление тогава, научих я наизуст и до сега я помня.Повод за нейното написване беше кошмарното пътуване с автобус № 80 до ВМЕИ „В. И. Ленин“ и другите институти в „Дървеница“.В нея много точно беше пресъздадена действителността при пътуването по тази автобусна линия.Които са били студенти между седемдесета и осемдесета година на миналия век,вероятно много добре си спомнят всичко.

  3. Пародията „О, Спирка!“ е от 1962-63 година, от нашите гимназиални години, и беше написана в Димитровград, където имаше градски транспорт, автобуси „шкода“ с ремаркета, и подобни сцени всяка сутрин, особено на началната спирка „Черноконево“ и междинните „Вулкан“ и „Марийново“ към централната „Раковски“ и крайната „Химкомбината“ Такъв градски транспорт тогава не е имало в никой град, защото такъв град като Димитровград в България НЯМАШЕ!!!

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *