МВР обяви за успех откриването на трупа на отвлечената 18-годишна ученичка Мирослава Николова от Перник.

Трагедията за пореден път демонстрира как полицията разследва тежки престъпления – с нагласяване на улики, стъкмяване на доказателства, „самоубийства“ на свидетели и т.н.

Момичето изчезна на 7 ноември 2011 година. Още тогава близките на Мирослава заявиха, че е отвлечена.

През декември шефът на ГДБОП Станимир Флоров, който е кум на Цветан Цветанов, обяви основната версия – абитуриентката сама е напуснала България. „Версията, която желаем да бъде вярна, е, че тя не е харесала начина си на живот и е решила да живее извън пределите на Република България“ – каза той.

По-късно обаче се оказа, че Мирослава не е в чужбина и не си пие коктейлите, както твердяха спецполицаи. Куче на планинска служба откри заровения труп на 12 януари. Флоров не се извини на почерненото семейство. Премиерът Борисов в характерния си народняшки стил нареди родителите да се извинят, а куче на БЧК да получи телешки пържолки.

За убийството на Мирослава бяха арестувани двама души – Стойчо Стоев- Чочо и Марио Любенов – Заека, описани от психолозите на МВР като психопати. Въпреки това двамата се оказаха със законно притежание на оръжия, независимо от криминалната си репутация.

Само няколко часа след като случаят с отвличането беше обявен като разкрит, единият похитител, Стойчо Стоев, загина при неизяснени обстоятелства. Според полицията той се е самоубил, според общественото мнение – Стойчо е самоубит от антимафиотите, които го съпровождат в дома му.

Разстрелът става пред очите на Валентин Цоновски, шеф на служба „Терор“ в ГДБОП. Въпреки че той е допуснал смъртта на основен свидетел по тежко престъпление, вътрешният министър Цветанов обяви, че ще бъдат наказани „един – двама“ полицаи за неетично отношение към семейството на отвлечената Мирослава.

От медийните изяви на вътрешния министър стана ясно, че неговият кум Флоров и протежето му Валентин Цоновски са изнесли цялата тежест на разкриването на похищението на Мирослава. Цветанов не спря да обяснява, че с разплитането на пернишката трагедия са се заели най- големите професионалисти в МВР, участвали в разследването на „Наглите “ и „Килърите“.

„Още от „Килърите“ и „Наглите “ има тенденция в МВР – обяснява отлично информиран източник от ведомството – с разследването на отвличания и убийства, които предизвикват голям обществен отзвук, да се заемат само няколко души, един тесен роднинско – приятелски кръг.

Валентин Цоновски дори е бил натоварен с отговорната мисия да следи изкъсо съда в Шумен и да отказва натиск за осъдителни присъди на всяка цена по „Килърите“. Кадри на МВР, които лично го познават, твърдят, че той е истински майстор на психическо насилие спрямо свидетели по тежки дела. За успех на делото „Килърите“ дори му била обещана награда да стане шеф на ГДБОП, гласи кулоарната мълва. Министерският кум Флоров се гласял за главен секретар на МВР, а Калин Горгиев вероятно щял да поеме висока позиция в Брюксел.

След издънката в Перник не е ясно как ще се случи всичко това, но Цоновски не за първи път попада в такава ситуация на падение и възход. През 2001 година майор Валентин Цоновски е освободен от длъжността директор на РДВР – Перник, „по непригодност“.

Тогавашният главен секретар на МВР и все още полковник Бойко Борисов пристига лично в града за среща с ръководния състав на дирекцията. Пред журналисти той казва: „Закъсняхме с тази смяна“ . Плевен в онези години се тресе от взивове, сякаш е афганистанска провинция.

Цоновски не успява да открие бомбаджиите. „В моята представа директорът на РДВР трябва да е по- енергичен“- коментира тогава полк. Борисов. Още повече, че Валентин Цоновски е сред засегнатите от взривната вълна. През 200 година пред дома му избухват две бомби. За взривовете по- късно е обвинен криминално проявеният Валентин Георгиев – Жълтия. Градската легенда по онова време, която, разбира си остава недоказана, гласи, че полицейският началник покровителства част от престъпните групи, които си разчистват териториите в града.

Тежка за майора е и следващата 2001г. Цоновски катастрофира с колата си – удря се в крайпътно дърво призори, на път за Тръстеник , където живее. Майорът първоначално отрича за произшествието. Инцидентът не е отбелязан и в КАТ – Плевен.

След скандала майор Цоновски излиза в болнични „заради настинка“.

Военната прокуратура започва проверка по пиянската изцепка и в нея изскача роднинството на майора с Христомир Христов – Манеца. Братовчедът на Цоновски в онези години е разследван за данъчни нарушения. Той е арестуван във Виена през 1994 г. по искакне на Главна прокуратура. Обвинен е за далавери с акцизни горива и укрити данъци. Прокурорът, който му повдига обвинението в Окръжната прокуратура, след време е наказан с постижение. Манеца напуска килията и се отдава на политика. Явява се на избори и става общински съветник. Делото му набързо е смачкано и забравено.

Възходяща е и кариерата на братовчеда Цоновски. Въпреки, че е уволнен по непригодност, още през 2003 г. той отива в ГДБОП и за няколко години се изкатерва до зам. – шеф на дирекцията. През 2010 г. става полицай на годината. Като типичен герой на нашето време Цоновски залага на голяма реклама. Засега усърдно го лансират само като прототип на комисар Попов от бутафорния сериал „Под прикритие“, но бъдещето е пред него. Колко му е да застане и пред камерата.

Автор: Тереза Йосифова, в-к „Галерия“

ВИЖ ВИДЕО: