Тези дни се появи гръмко заглавие, което гласи, че един от класиците на българската литература Пеньо Пенев не е автор на скандалната порн*графска поема „Кънчо Путкодеров“. Вулгарните рими повече от десетилетие вече не са апокрифно четиво, преписвано на ръка и предавано от приятел на друг. Тя има своите официални издания.
П*рно творбата съдържа над 100 куплета, разделени в 6 глави. Те разказват за много надарения нашенец Кънчо, който на майтап започва да се изхранва като жиголо за бедни и богати дами, за стари и млади, вдовици и омъжени жени, както и с хомо*ексуалисти. Самият Кънчо е изненадан как това се случва, но след като всички започват да се отнасят към него единствено и само като към полов атлет той заживява в тази си роля и така обикаля света. Достига „висоти“ на своите връзки в американската столица. С*кс приключенията му нямат край. Но бързо става ясно, че самият Кънчо не им се радва особено и възприема себе си като жертва на низки страсти, алчност и безсърдечност.
Героят на Пеньо Пенев, постепенно и сигурно става все по-нещастен и се оказва, че най-големият виновник за това е неговият Божи дар – големият му член. Който не го оставя на мира, дори когато Кънчо умира, завърнал се в родната България. Тялото на починалия Путкодеров лежи в ковчега, но мъжкото му достойнство е здраво вирнато нагоре и пречи ковчегът да бъде затворен.
Затова съселяните му решават да го отрежат. До това не се стига, защото някаква графиня пристига в този миг и умира върху Кънчо. Така завършва сложният, драматичен и трагикомичен живот на един нашенец, набеден за най-големия полов атлет на света.
Такава поема не може да бъде дело на 13-годишен ученик, който все още твърде малко познава живота и хората, убедени са литературни експерти. Тийнейджърът може и да е разбрал туй-онуй за сек*а но за живота той още нищо не знае. „Кънчо Путкодеров“ е преди всичко поема за трагичния път на един честен и почтен, но беден човек, който се опитва да намери своето достойно място в живота. До подобно осъзнаване, претворено в майсторски стих, 13-годишният Марин Караиванов от хасковското училище „Св. Климент Охридски“ няма как да е достигнал. Но е напълно възможно той да е автор на поема с нов герой Вълчо Кожодеров.
Други също са претендирали през годините за автори на „Кънчо Путкодеров“ – например поетът Иван Николов или плевенчанинът с псевдоним Мустакерски. Все пак българската литература има толкова брилянтни образци на ер*тично творчество, че не е трудно те да бъдат копирани или направо преписвани. Да си припомним само „Курвиада“-та на Елин Пелин, която започва така: „Възпей, о, музо ти делата, възпей гърдите и краката и подвизите най-достойни, и сладострастия безбройни, възпей ти тази Месалина, най-първа в нашата Родина, отдала целий си живот на х*й, държава и народ!“.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Уви!По всяка вероятност поемата за Кънчо е писана от пубертет за пубертети. Мога да ви цитирам безброй порнографски текстове, съчинени от 13, 14, 15 годишни учащи се, които просто изумяват с талантливата си словесност!Парадоксът е, че впоследствие никой от тях не се е изявил като известен поет или писател…
Погледнете поемата и от другата страна?Тя е написана на много високо поетично ниво, то е класика и елементарен човек е изключено да го напише.
Апропо: нито Пеньо Пенев, нито Иван Николов, когото лично познавах, са правили и най-малкия намек, че имат нещо общо с тази порнопоема!Твърдението за авторството на Пеньо Пенев произтича най-вече от някакъв препис на въпросния порнографски текст, който за пръв път се появил в Хасково преди всички следващи преписи! Не мога да проумея как въз основа на това се прави предположението за Пенювото авторство на „Кънчо“?! Поетът винаги гръмко е известявал на какво писание е автор, дори и на онова дисидентско стихотвориние, прочетено в ефира на радио Лондон!За въпросната порнопоема той никога не е обелил и една думица, че уж е нейният автор!А когато се напиел Пеньо говорел какви ли не врели-некипели!А за „Кънчо“ нито звук!
Чува се,че авторът на „Кънчо“ умрял нейде из чужбина.Затуй пък Кънчо няма да умре и ще си остане завинаги в България!
„Опасен беше Пандо Ванчев,братя,/прочут по градовете и селата -/същински расов бик/жени ебеше шик,/ех,чапкънин беше Пандо!/Лапнал бе по библиотекарката Иванка,/една хептен нахакана свиленградчанка -/в кабинета свой,/канеше я той,/брех,пустият му Пандо!/При Пандо вместо нея друг отиде:/един колега любознателен да види/какво е чудо туй,/Пандовият хуй!-/Ха!На хаирлия!/Колегата на име Марков,Добри/ебеше всичко:даже змии-кобри:/голям бе симпатяга/с кур като тояга,/въх,Господ да помага!/Па що е станало там вътре в кабинета/нищо не се знае общо-взето,/но Добри като с кука/гъза на Пандо спука/ей тъй,за поука!“
Уви!Огнян Делев цитира стихотворение, писано от авторът на „Кънчо Путкадеров“,с когото преди вече 35 години посред нощите го изревахме по мелодията на песента „Пиратът Джери“ под прозорците на Пандо Ванчев – председател на ИК на Окр.НС-Хасково,заради неговите задиряния на Иванка Съвлекова, библиотекарка в Хасковската окръжна библиотека и впоследствие съпруга на поета Ивайло Балабанов.Естествено, че милиционерите ни арестуваха и сигурно щяхме да попаднем в пандиза,ако не ни бе ходотайствувал началникът ва Военно-административен отдел при Окр.к-т на БКП-Хасково полковник Христоз Керанов.
По професия съм литературовед и съм абсолютно сигурен, че нито Пеньо Пенев, нито Иван Николов, нито пък особено БКП-партийният поет и културтрегер Мустакерски имат нещо общо с хъшлашката порнопоема „Кънчо“!Преписваното им авторство е върла обида за паметта на тези именити български поети!
Примитивно скандално е твърдението,че именитите поети Пенев, Николов и Мустакерски са евентуалните автори на „Кънчо“! Това е все едно да се търси под вола теле…Въпросната цинична помия е във всъщност едно въплътено, онаниращо словоизлияние на някакъв нелишен от литературни качества пубертет,безспорно със значителни стихоплетни наклонности, чийто текст е редактиран от някои по-големи батковци-сексомани!Подобни казуси в световната литература с лопата да ги ринеш!Не му е тук мястото да ги изреждам…
ХА-ХА-ХА!
А бре, господин Ленков,вместо да се кикотиш, като улав абдал, вземи, че прочети стихоплетния роман „Вълчо Кожодеров“ с автор Макар (Марин Караиванов, издание на издателство „Шрапнел“)и ще разбереш кой е и авторът на Кънчо! Още повече, че стихоплетния текст е бил редактиран навремето от Радой Ралин: по този повод прочети във вестник „Над 55“,брой 48 от 28 ноември 2016г. интервюто на Макар с журналистка от редколегията на въпросния вестник.Едва ли субекти, които не са употребили нито един нецензурен лаф в творчеството си могат да бъдат автори на „Кънчо Путкадеров“!!!
Възползувайки се от уникалните, стихоплетни склонности на пубера Марин Караиванов, хасковските зевзеци и едновремешни БКП-активисти, бохемът Димко Оцев и художникът Петър Толчев умишлено и тематично са отредактирали така наречената поема „Кънчо Путкадеров“. Гениалният поет и безумен пияница Пеньо Пенев няма нищо общо с циничната поема, чийто словоред до последната буква е стъкмен от въпросното, стихологорийно копеле, иженарицаемият хасковлия Маринчо Карата, с когото впрочем седяхме на един чин в Прогимназиалното училище „Климент Охридски“ – град Хасково.
Спомням си от седемдесетте години, когато бях в гимназията, един по-издържан по отношение на поетичната форма „Кънчо“, с по-добро римуване и с точна поетична стъпка. Тук липсват някои четиристишия. Като например финалното „И ако някой ни нападне под наш’то българско небе, един балкански к.р му трябва, та майката ме да е.е!“