In memoriam: Почина големият артист Георги Калоянчев

18.12.2012 Пейо Благов ЛЕГЕНДИТЕ, ТОП СКАНДАЛНО 0

Георги Калоянчев, един от най-силните ни и запомнящи актьори, почина днес на 87 години. Само преди два месеца той каза в предаването „Всяка неделя“, че всяка кариера си има начало и край и че усеща, че е изиграл всички свои роли. Наиграх се, Кево, каза с усмивка той и допълни, че старостта е най-страшното нещо за един актьор. Вече не си така подвижен на сцената, очите ти сълзят, гласът ти отслабва. Но той е готов да продължи да играе. През последните години той се оттегли от активната си работа в театъра заради здравословни проблеми, но все пак взимаше участите в някои от представленията. Известният като Калата актьор не почва гладко кариерата си. Снима се във филма „Утро над родината“ и играе ролата на циганчето Сали. В пиеса го забелязва руският режисьор Борис Бабочкин и оттогава кариерата му тръгва решително нагоре. Калоянчев е звезда както в киното, така и театъра. „Бай Ганьо тръгва из Европа“ е най-гледаният негов филм, а в театъра остава ненадминат в ролите на Големанов, господин Балкански, ревизорът на Маяковски. В киното го помним с ролята на инспектора, на когото пожелават бон шанс, другият инспектор в нощта и над 50 филма, в които се е снимал в творческата си кариера. По-възрастните си спомнят, че нямаше новогодишна телевизионна програма без него, нямаше и непрожектиран филм или пиеса без негово участие по празниците. Всички го очакваха на екрана с усмивка и го изпращаха с усмивка. Роденият в Бургас талантлив младеж заминава за София в най-бедното време след войната да учи театрално майсторство. За тези си години Калоянчев разказваше с носталгия, че често с другите студенти ядели само хляб, работили да изкарват за наема, но желанието им да завладеят сцената било по-силно от глада и нищетата. Усилията им са възнаградени и те станаха новото поколение родни звезди. И над 40 години владяха сцената и препълваха театралните салони. За 60-годишнината на актьора Георги Данаилов специално написа пиесата „Господин Балкански“, а през 2003 година той напомни за себе си с книгата „Жив съм, ваш съм“. Георги Калоянчев стана носител на много награди, но най-голямата беше любовта на публиката, която го топлеше до последния му ден.