Министър Стефанов е честен и съзнателен, нещо необичайно за България.“ Това пише в доклад представителят на британското външно министерство в София в началото на 30-те години на миналия век. Ласкавата оценка се отнася за министъра на финансите в правителството на Никола Мушанов. Стефан Стефанов, който има нелеката задача да преведе България през Голямата депресия и да реформира затъналата в криза икономика.

Докато управлява българските финанси, министърът, който е сред лидерите на Демократическата партия, се изправя срещу популизма на коалиционните партньори от БЗНС и успява да удържи победа в полза на здравия разум, като не отстъпва нито крачка от разбиранията си за консервативно управление на публичните финанси.

В историята той остава с плана „Стефанов“, който не е приложен изцяло заради съпротивата на повечето му колеги в правителството. Все пак една част от плана е осъществена и България успява да излезе от световната финансова криза със сравнително стабилна икономика, която в края на 30-те години ще отбележи сериозен ръст.

Стефан Стефанов влиза в политиката от реалния бизнес. Роден в Сливен през 1876 година, бъдещият политик завършва право и държавни науки в Берлин. Баща му Георги Стефанов е един от едрите сливенски индустриалци. По време на османското владичество той е търговец на платове и гайтани.

След Освобождението този бизнес претърпява криза, защото огромният пазар на Османската империя започва да се затваря за българските търговци. Това кара предприемчивия Георги Стефанов да започне да се занимава с производство. През 1888 г. основава фабрика за дебели вълнени платове в едно от планинските дефилета северно от Сливен. Благодарение на нея успява да даде престижно образование на тримата си синове, които в началото на XX век се включват в управлението на фабриката. Бъдещият финансов министър Стефан Стефанов поема общото ръководство на дружествените дела, Киро Стефанов управлява финансите на предприятието, а третият брат, Апостол Стефанов отговаря техническата изправност на машините.

До смъртта на баща си през 1909 година тримата братя вече са навлезли дълбоко във фамилния бизнес и благодарение на познанията и опита си започват да го превръщат от производство в индустрия.

Разширяват фабриката и започват нови производства. През годините продуктите им печелят множество първи награди от международните панаири в Париж, Лондон, Чикаго и Рим. През 1916 г. фирмата „Георги Стефанов и синове“ претърпява истински крах, след като заради хвърлена цигара пожар изпепелява основната й фабрика заедно с инсталираните в нея 56 тъкачни стана. Нещастието не отказва тримата братл и те се захващат бързо с възстановяването на бизнеса си. Първоначално наемат друга тъкачна фабрика, която да изпълни поетите от тях поръчки. В същото време се захващат да строят ново предприятие, което е с почти два пъти по-голям капацитет от този на старото. Закупени са 116 стана, задвижвани от няколко газоженни и парни мотори с обща мощност от 380 конски сили. Заедно с това фабрикантите отделят особено внимание на условията, в които работят близо 600-те им работници. Въвеждат двусменен режим на работа, фабричните помещения са отоплени. Система от вентилатори служат за проветряването. Там винаги е поддържана изрядна чистота. През 40-те години братя Стефанови основават фондация, която да построи „дневен дом“ за децата на работниците в града. Паралелно с развитието на бизнеса си, Стефан Стефанов участва и в обществения и политическия живот.

През 1915 година е приет за член на Демократическата партия. Заедно с това поема поста директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. По време на Първата световна война това е една от най-важните икономически институции в държавата. След абдикацията на Фердинанд Стефанов става един от тайните съветници на младия цар Борис III. По-късно на три пъти е избиран за депутат, а през 1926 г. печели вота за кмет на Сливен. Същата година оглавява и Управителния съвет на Съюза на индустриалците.

Апогеят на политическата му кариера идва през 1931 г., когато е поканен от премиера Никола Мушанов да оглави финансовото министерство в правителството на „Народния блок“, в който доминират Демократическата партия и БЗНС. Голямата депресия е в. разгара си и българската икономика е покосена от тежка финансова и икономическа криза. Стефан Стефанов приема предложението и веднага се захваща да изработи антикризисна програма, която предвижда съкращаване на държавните разходи. В хода на управлението на „Народния блок“ във формацията се оформя прореформаторско малцинство, което има за свой естествен лидер финансовия министър. Благодарение на тази подкрепа Стефан Стефанов успява да удържи на популистките набези на колегите си, които постоянно искат увеличаване на държавните разходи, за да могат да захранват партийната си клиентела.

Емблематичен е сблъсъкът му със земеделците. Когато вижда, че исканията им за разхлабване на публичните финанси взимат превес в правителството, той обявява „стачка“ и демонстративно отказва да участва в заседанията на кабинета.

Натискът му дава резултат и прекомерните искания на земеделците за нови „фискални стимули“ са отхвърлени. Рестриктивните мерки оказват оздравително въздействие върху бюджета и в края на своето управление през 1934 г. Стефанов обявява пред депутатите, че последните две и половина години са приключили „без един сантим дефицит“. След министерстването се оттегля от политиката, а през 1940 година прехвърля управлението на бизнеса си на зет си. Умира от бронхопневмония в началото на 1946 година. Малко след това новата комунистическа власт национализира и преименува неговите фабрики и подлага на репресии семейството му.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: