„Не искам подкрепа от ДПС за изборите!“ Това заяви гордо Бойко Борисов тези дни. Пропусна обаче да добави, че вече втора година получава най-голямата си подкрепа именно от медиите на Доган, в които има забранителен списък на хора от властта, срещу които не може да се пише. Всъщност тази подкрепа е много по-голяма и по-важна от политическата.
Ако Доган открито подкрепи ГЕРБ, хората ще се отдръпнат от Борисов. Сега никой не знае, а и на никого не му пука, че по-голямата част от медиите са свързани с обрач от фирми, близки до ДПС, а у масовия читател, зрител и слушател на новини остава впечатлението, че най-различни издания и медии говорят все хубави неща за властта. Представяте ли си какво щеше да остане от правителството ако ДПС беше истинска опозиция и атакуваше всеки ден управляващите през своите медии. Тогава със сигурност щеше да се стигне до предсрочни избори, за каквито нези дни се обяви и самият Доган. Само че в стила на българската политика, която е театър, той произнесе реплики, които нямат нищо общо с истинските му намерения. ДПС не иска предсрочни избори, но го казва, за да изглежда че е опозиция. Борисов иска подкрепата на ДПС, но такава каквато е и сега – скрита, и затова обявява публично, че не се нуждае от нея.
Впрочем за по-голямата част от българските политици ДПС е любимото необходимо зло на сцената и най-желаният партньор зад кулисите. Дори тайната надежда за успех на сините днес са гласовете на Ахмед Доган. Неслучайно той е може би най-откровено корумпираният и в същото време – най-недосегаемият политик. Всички печелят гласове, когато преди изборите говорят срещу него, но никой не го закача, щом дойде на власт. Бойко Борисов е поредното потвърждение на това наблюдение. Той подмени вота на голяма част от избирателите си, които гласуваха за него с надеждата най-после да се потърси съдебна отговорност за далаверите на лидера на ДПС. Борисов обаче не само, че не го закачи, но му даде и огромна медийна власт.
Въпросът за подкрупата на ДПС има и още едно измерение, което би предизвикало скандал във всяка нормална страна. Фактът, че те не издигнаха свой кандидат-президент и все още отказват да застанат зад друга кандидатура говори за търговията и пазарлъците, които текат зад сцената.

С всеки изминал ден Доган си качва цената, а предвид оспорваната борба, която се очертава, тази цена ще се вдига до последния момент. Това е очевидно, но не скандализира никого. Каквото и да ни разправя за борбата срещу купуване на гласове, създаването на спецзвена и граждански мониторинг, най-голямата сделка за гласовете на избирателите вече е на тезгяха, а в момента текат наддаванията. Това става пред очите на всички, но никой не ще да си мръдне пръста, за да може най-после нещо да се промени.
Общото безсилие срещу Доган и неговото най-отвратително престъпление срещу демокрацията, а именно търговията с народния вот, е изобличение на цялата ни държава. Това е едно от най-ярките доказателства за корупция, срещу която никой не си мърда пръста. Какъв Шенген, какви критерии?!? Доган си е тук и си е все същият, а Бойко Борисов нека да не прекалява с театъра!

Бойко и Сокола – вечна дружба! ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: