Аристократката на българската естрада Богдана Карадочева не се нуждае от представяне. Хитовете, които е създала, са вечни и ще се слушат с удоволствие още десетилетия.

Да, песните на Богдана са балсам за душата, но не по-малко приятни са и разговорите с нея. Знаменитата певица винаги има какво интересно да разкаже и от думите й могат да бъдат извлечени много поуки.

– Г-жо Карадочева, виждам, че цялата ви къща е украсена за предстоящите празници…
– Така е, много ги обичам приближаващите празници. Днес тръгнах да търся подаръци за Коледа, но нищо не купих. Искам да поразгледам още малко и след това да направя своя избор. Бъдни вечер и Рождество са семейни празници, всеки трябва да си е вкъщи. Хората изминават хиляди километри, за да са с близките си. Коледата е уютна, кара те да си мислиш за огъня, за дома, за семейството и масата. Празникът обединява.

– Развихряте ли се в кухнята преди празниците?
– Винаги се вълнувам около празниците. Храната се приготвя дни наред. Не мога да точа баница, но правя с готови кори. Правя и баклава, пита… На Бъдни вечер слагам постни ястия – сармички с ориз, стафиди и канела, прочутия ми печен боб, тиквеник, ошав, питка с късмети. Казвам молитва, кадим къщата против злото и чак тогава сядаме да вечеряме.

– Работите ли върху нещо ново?
– Работя върху нови песни, които са по страхотните стихотворения на Маргарита Петкова. Нещо обаче все си намирам кусури. Искам да запиша и една стара песен на Емил Димитров.

– Какви са целите ви за 2014 година?
– Не обичам целите и дългосрочните програми. Имам братовчед в чужбина, който знае дори и след 3 години какво ще прави. Аз не мога да планирам. Всички сме в ръцете на Бога – каквото реши той, това ще стане. Моля се да сме здрави, в къщата да има хора. Много ме забавляват внуците ми, страшно са сладки. Вече говорят и ми е интересно с тях. Виждам ги как стават човечета. Зависи от възрастните какви хора ще ги направят – какво ще им казват, как ще ги насочват.

– Успешна ли беше за вас 2013-а?
– Общо взето, спокойна, с изключение на това, ч з и тази година си отидоха много мои близки хора. Почина моята любима Жана Стоянович, която страшно ми липсва. Тя беше човек, с когото можех да си говоря за всичко. Имаше неща, които само на нея можех да кажа. Миналата година пък ни напусна Боян Иванов. Въобще напоследък много приятели си отидоха…

– Играете ли все още белот?
– Не, откакто Бъни (Боян Иванов – б. а.) го няма, не мога. Играя понякога на компютъра, но не е същото.

– Кои са приятелите ви днес?
– Имам много. А онези, които си отидоха, ми липсват страхотно. Сънувам ги, понякога дори набирам телефоните им по навик. С Васил (Найденов) се чуваме и виждаме, когато можем. Обикновено на Нова година, където и да пее, след това идва вкъщи с Ивайло.

– Как ви се струва атмосферата в страната?
– Не ми харесва, всички са много нервни. Имам чувството, че станахме лоши хората. Все се говори срещу някого! Тъжно е и че се разрушиха семействата. Вече го няма домашният уют или съществува в много малко къщи. Това е причината да расте едно бездуховно поколение. Няма ги онези баби и майки, които да създават уют. Всички са прекалено ангажирани и озверели. Това ме притеснява много.

– А мнението ви за политическата ситуация?
– Ужасно е, отвратително! Има една страшна агресия. Аз съм на страната на студентите, такава е позицията ми. Нека те да се борят. Родени са в свобода и искат да бъдат свободни. Те нямат онова бреме от комунизма, което тегне над нас. Нека те да решават живота си. Ние, каквото можахме, дадохме през 90-те. Много енергия и сили ни костваше всичко. Уви, сега страната ни не е такава, каквато беше. Има и много положителни неща, но тогава не беше толкова зла. Не мога да разбера откъде дойде тази злоба в българина и защо.

– Иван Костов се оттегли от политиката…
– Според мен той липсва на политиката. Иван Костов е голям държавник. Няма да забравя навремето как спря косовските бежанци, просто не ги допусна. И сега трябва да се допитват до него, защото той има много акъл. Липсват мислещите, доказалите се политици.

– Не виждате ли друг политик с качествата на Иван Костов?
– Да се родиш държавник, е като да се родиш художник или певец. Трябват качества за това. Онова, което казваш и мислиш за себе си, не е важно. Дано да се появят нови достойни политици. Вярвам, че от Реформаторския блок ще излязат. Засега не познавам Радан Кънев. Като го гледам по телевизията, ми се струва, че говори разумно. Пак казвам, за да станеш голям лидер, трябват много качества и характер.

– Песните ви огласяха митингите в първите години на демокрацията, а и до днес са символ на промяната…
– Така е. В момента обаче няма политик, зад когото бих застанала. Два пъти съм ходила на протестите през лятото. Сега нека ходят младите.

– Какво й трябва на България, за да се оправи?
– Трябва да се обединят разумните хора. Трябва интелигентно мислене и всеотдайност в политиката. Стига вече с това „този откраднал, онзи взел“… Искам да видя човек, който не влиза в политиката, за да се обогатява. На хората им е дошло до козирката на шапката. Май ни трябва един нов Левски.

– Някога замисляли ли сте се вие самата да влезете в политиката?
– Аз не мога, нямам нерви за такова нещо. Канили са ме, но не съм приемала. Веднъж ме убедиха, че е наложително да ме включат в някаква листа, но ги помолих да съм на последно място, за да съм неизбираема. Как да се съглася, като ги слушам какво правят и говорят в парламента? Човек трябва да има железни нерви, за да ги изтърпи.

– Как си обяснявате носталгията на някои по Живковото време?
– Не ги разбирам тези хора. Изглежда, имат амнезия за това, че не бяха свободни, че не можеха да пътуват и да говорят онова, което искат… А може и някои да изпитват носталгия по младостта си.

Тогава са били влюбени, не са ги интересували парите… Демокрацията е свобода на мисълта и словото, но и спазване на закони. Тук ние малко прескочихме бариерата. Това нашето не е демокрация. Общо взето, е анархия. Ами ние сме на едно от първите места по корупция в света! Имам много близки и приятели в чужбина, които ни се чудят. Тук не си даваме сметка едни новини какви поражения нанасят върху психиката ни. Та те ни манипулират. Много е тежко в момента положението. Потресена съм и от това, което става в църквата. Тя трябва да е водач в трудното време, свещениците да са тези, които да дават съвети на млади и стари за успокоение на духа. Teзи неща, които излязоха за клира, не ще ми попречат да вярвам в Бог и да влизам в храма, но разколебават хората. Ужасно е!

– Сещате ли се понякога за репресиите, които е имало спрямо вас в миналото?
– Не искам да говоря за това.

– А отказахте ли се да съдите Тодор-Живковия съветник Костадин Чакъров за обидите, които изрече по адрес на покойния ви баща?
– Делото е в ход.

– През 2015-а ще празнувате кръгла годишнина от стъпването ви на сцената. Вили Казасян ли ви откри за музиката?
– Да. Казвах му „моят Колумб“. Вили беше един изключително мил, добре възпитан и толерантен човек. Такива вече няма. Сега гледам едни телевизионни формати, в които участват някакви недоказани хора, които решават съдбата на други… Вили беше светлинка, както и много от онези, които си отидоха от този свят. Казват, че никой не е незаменим. Аз мисля, че не е така. Какви музиканти имаше някога… Отдадени на музиката! Няма такива днес. Всичко сега е агресия. Благодарна съм на Господ и съдбата си, че съм познавала качествени хора.

– Какво изпитахте, когато за първи път стъпихте на сцена?
– Мислите ли, че помня? Само зная, че съм си държала през цялото време леко вдигната ръката, а една жена отишла при майка ми и казала: „Много хубаво пее детето, но, горкото, с тази ръчичка…“. Помислила ме за инвалид.

– Първата ви заплата?
– В БИАД я взех, така работих няколко години. Получавах по 8 лева на вечер, а ми удържаха по 6. Трябваше няколко месеца да пеем, за да си купим обувки, но бяхме доволни и щастливи, защото бяхме млади. Музиката ни беше живот и съдба.

– Определят ви като кралицата на шансона…
– Ама никой не иска да слуша шансони вече. Колко криво е разбрано всичко! Шансонът е една комбинация от равностойни текст и музика. Уви, в това лудо време всички полудяваме. Сега се изисква едно друго поведение, което е агресивно, нахално… Бутат се с лакти, хвалят се… Има нещо патологично в ситуацията в момента.

– Песните ви са неостаряващи…
– Те са правени с любов. Любовта е мотор за всичко. Музиката и текстовете са прекрасни. Поколения са се влюбвали и разлюбвали на тези песни. Това ми е достатъчно.

– През 1998 г. сте удостоена с наградата „Най-български певец“. Какво мислите за днешните изпълнители?
– Има талантливи, но и такива, които са си повярвали и са доста самонадеяни. Има и няколко истински души, които не трябва да слушат лошите неща, които им говорят колегите.

Трябва да са устремени, да обичат много това, което правят.

– Кога решихте да сложите край на активната си музикална кариера?
– Това не се мисли, идва от само себе си. Вече няма толкова много работа за нас. Настъпва момент, когато човек трябва леко да се отдръпне. Не съм казала обаче: „Край!“. Има ли участия, пея с удоволствие. Ще продължа и да Записвам песни. Това моето е съдба, звезда и пътека завинаги.

– Не е ли скандално, че нямате пенсия?
– Скандално и цинично. С Борето Грънчаров, Кирил Маричков и Васил Найденов си говорим, че става дума за пенсиите на не повече от 50 души. Как е възможно гилдията да бъде така оскърбена? Някой каза, че трябвало да отидем в съда със свидетели, които да потвърдят, че сме пели. Ами то целият народ може да ни е свидетел! Емил Димитров си отиде със социална пенсия. Това е оскърбително! Кощунство! Пенсиите на 50 човека, вече дори са и по-малко, ли ще объркат бюджета? В дирекция „Музика“ работеха хиляди в столицата и във филиалите в страната. Всички те имат пенсии. Само ние, които препълвахме залите, нямаме.

– Преди време написахте и издадохте автобиографична книга. Останаха ли ви неразказани истории?
– много неща се сетих след това, но не искам да дописвам. Има неща от детството ми, за приятели и едни момичета с особена съдба, които наричаха с лошата дума за най-древната професия… Те пътуваха с нас и музикантите. Фантазираха си, че ще се омъжат за някой богаташ.

Искаха да излязат от страната и някой да им даде пари да си купят, червило или парфюм от „Кореком“. Бяха приятели на мен и Емил Димитров. Идваха, тръгваха си и отново идваха. Беше им интересно, знаеха всичките ни песни.

– С Емил Димитров сте искали да се самоубивате…
– Една вечер бяхме на мостик в морето и Емил ме попита дали искам да се самоубием. „Давай“, отвърнах му. Той беше строил към 20 души спасители, които ни извадиха веднага щом скочихме във водата. Изкараха ни и ни завиха в бели хавлии. Това беше 5-минутното ни самоубийство.

– Разказвали сте ни за запознанството си с Жан-Пол Белмондо, но не и за срещата си с друг голям френски актьор – Жан Маре…
– Случайно го видях в Париж. Валеше проливен дъжд в Сен-Жермен и забелязах един мъж, който ми се стори, че познавам много добре. Дори си помислих, че е някой българин. Беше с някакво момче, носеха пакети, от които се виждаха станиолите на бутилки шампанско. Избута ме да се качи на таксито пред мен. Започнах да се възмущавам и на френски, и на български: „На какво прилича това?! Аз съм на ред!“. Той ме погледна и каза: „Вие не знаете ли кой е Жан Маре?!“. Изстинах. След това се ядосах, че не съм му взела автограф. Доста нахалничко беше.

– При многото си пътувания в чужбина имали ли сте проблеми?
– Веднъж в Хамбург, Германия, чакахме кораб, на който трябваше да работим. Оказа се, че сме пресрочили с един час визата си. Бяхме на пристанището и не знаехме, че трябва да отидем и уведомим полицията. Дойдоха и ни арестуваха, вързаха ни ръцете отзад. Вкараха ни в една стая и започнаха да ни разпитват. Глобиха ни. Това беше.

– През 1999 г. се изявявахте и като тв водеща. Чия беше идеята?
– Васа Ганчева, вечна й памет, ме нави. Каза: „Моля ти се, ела да водиш зодиите и ще видиш как после ще идват хора с каруци да им гледаш!“. Васа беше много смешна, имаше си крилати фрази. Обичам предизвикателствата и приех поканата й. Разпадна се работата, а беше хубаво, защото всяка зодия беше подкрепена с песничка по текст на Маргарита Петкова.

– Още пушите. Кога ще откажете цигарите?
– От 8 януари 2014 година. Зарекла съм се.

Омъжена за всичките си гаджета

Три брака има Богдана Карадочева. Първият от тях певицата сключва, когато е на 18. Тогава се омъжва за музиканта Здравко.

„В живота си никога не съм била флиртаджийка, предпочитам да играя белот, отколкото да се ухажваме с някого. Изплаших се навремето, защото в Стара Загора една врачка ми каза, че ми е писано да остана стара мома. Затова тогава реших да се омъжа. Здравко беше доста по-различен от другите музиканти, по-интелигентен. Имаше красиви зелени очи и отвратителен характер, лош и заядлив. Много разбираше от пеене и фразиране, беше потомствен музикант“, разказва естрадната легенда.

Със съпруг №1 се разделят бързо заради несходство в характерите. После в Париж се запознава с втория в френската столица тя попада за първи път покрай Емил Димитров.

„Беше модерно в Париж да се пее в руски кабарета. Явих се на прослушване, одобриха ме и ме ангажираха. Публиката ни беше от известни личности – Силви Вартан, петролни шейхове, Белмондо, Франсоаз Саган… Моят приятел още от България Коцето Казански също работеше с нас в „Распутин“. В неговата къща се събирахме и се веселяхме. Там се срещнах с Митко Аврамов, който следваше кинорежисура. Той имаше безплатни билети за кино от института, в който учеше. Ходихме и гледахме филм след филм, харесахме се и се влюбихме. Върнахме се в България и се оженихме. Кума ни беше Венчето Коканова с мъжа й Любчо. След това се роди синът ни Лъчезар“, връща лентата на спомените си Богдана.

Докато е съпруга на Димитър Аврамов, тя има много певчески ангажименти и пътува непрекъснато. Това я отдалечава от мъжа й и пак се стига до развод. Следва брак №3 с композитора Стефан Димитров.

„С него се познавахме още от деца – учехме в едно училище и живеехме в един квартал. Не сме си играли обаче заедно. Аз бях от долната, а Стефан от горната страна на ул. „Витошка“. Той взимаше участие в час и винаги викаше с вдигната ръка: „Другарко, нека аз да кажа!“, споделя Богдана.

Със Стефан късно разбират, че са един за друг. Когато това става, и двамата са на по 30. „12 години след като се влюбихме, се оженихме и заживяхме заедно“, уточнява кралицата на шансона. И допълва, че е минавала под венчило с всичките си гаджета.

ВИЖ ВИДЕОТО:

http://youtu.be/jG_mVep6ZTo