Български затворници в Сао Пауло , където е и Гълъбин Боевски, твърдят , че българското дипломатическо представителство в Бразилия, не проявява никаква заинтересованост към тях . Излежаващите разказват , че български посланик там няма и консулът е единствения, който отговаря за техните права. Представителството на българския консул обаче, били много отдалечено от града, където се намират поставените под запрещение. Българите се жалват още, че към африканците се отнасят по – добре и те са по – обгрижвани от сънародниците ни . Нехайното отношение на българската дипломация стига до там , че единствено на 3 март получавали мартеници . Червено- белите конци обаче, дори не били съпроводени с посещение. Преди време единствено представител на външното ни министерство минал случайно през затвора, защото му било на път.
“ Забравените“ могат да бъдат спасени от тежките условия на бразилския затвор само ако се подпише споразумение между главния ни прокурор и Бразилия. Така инициатива до момента обаче, не е подета.

Оказва се , че сънародниците гният в чужд затвор без някой да прояви грижа за тях, камо ли да се подпише “ цял “ договор.Относно случая на нашия щангист Гълъбин Боевски , който бе хванат с кокаин, останалите българи там коментират, че той е муле, а не наркотрафикант. Споделят още , че такива като него са много и за малко пари излежават след това тежки присъди. Рискът при мулетата е много голям според тях, тъй като в Бразилия се разпределял кокаинът за целия свят и полицията там е особено бдителна. Въпросът е защо главният прокурор и милата ни родина по никакъв начин не се опитват да върнат сънародниците ни в нашите затвори и защо африканците дори имат повече благодетели от нас?!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: