Кой написа п*рно поемата „Кънчо Путкодеров“?

Тези дни се появи гръмко заглавие, което гласи, че един от класиците на българската литература Пеньо Пенев не е автор на скандалната порн*графска поема „Кънчо Путкодеров“. Вулгарните рими повече от десетилетие вече не са апокрифно четиво, преписвано на ръка и предавано от приятел на друг. Тя има своите официални издания.

Литературоведи допускат, че Пеньо Пенев е „баща" на палавия Кънчо
Литературоведи допускат, че Пеньо Пенев е „баща“ на палавия Кънчо

П*рно творбата съдържа над 100 куплета, разделени в 6 глави. Те разказват за много надарения нашенец Кънчо, който на майтап започва да се изхранва като жиголо за бедни и богати дами, за стари и млади, вдовици и омъжени жени, както и с хомо*ексуалисти. Самият Кънчо е изненадан как това се случва, но след като всички започват да се отнасят към него единствено и само като към полов атлет той заживява в тази си роля и така обикаля света. Достига „висоти“ на своите връзки в американската столица. С*кс приключенията му нямат край. Но бързо става ясно, че самият Кънчо не им се радва особено и възприема себе си като жертва на низки страсти, алчност и безсърдечност.

Иван Николов
Иван Николов

Героят на Пеньо Пенев, постепенно и сигурно става все по-нещастен и се оказва, че най-големият виновник за това е неговият Божи дар – големият му член. Който не го оставя на мира, дори когато Кънчо умира, завърнал се в родната България. Тялото на починалия Путкодеров лежи в ковчега, но мъжкото му достойнство е здраво вирнато нагоре и пречи ковчегът да бъде затворен.

Затова съселяните му решават да го отрежат. До това не се стига, защото някаква графиня пристига в този миг и умира върху Кънчо. Така завършва сложният, драматичен и трагикомичен живот на един нашенец, набеден за най-големия полов атлет на света.

Такава поема не може да бъде дело на 13-годишен ученик, който все още твърде малко познава живота и хората, убедени са литературни експерти. Тийнейджърът може и да е разбрал туй-онуй за сек*а но за живота той още нищо не знае. „Кънчо Путкодеров“ е преди всичко поема за трагичния път на един честен и почтен, но беден човек, който се опитва да намери своето достойно място в живота. До подобно осъзнаване, претворено в майсторски стих, 13-годишният Марин Караиванов от хасковското училище „Св. Климент Охридски“ няма как да е достигнал. Но е напълно възможно той да е автор на поема с нов герой Вълчо Кожодеров.

Други също са претендирали през годините за автори на „Кънчо Путкодеров“ – например поетът Иван Николов или плевенчанинът с псевдоним Мустакерски. Все пак българската литература има толкова брилянтни образци на ер*тично творчество, че не е трудно те да бъдат копирани или направо преписвани. Да си припомним само „Курвиада“-та на Елин Пелин, която започва така: „Възпей, о, музо ти делата, възпей гърдите и краката и подвизите най-достойни, и сладострастия безбройни, възпей ти тази Месалина, най-първа в нашата Родина, отдала целий си живот на х*й, държава и народ!“.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

12 коментара

  1. Уви!По всяка вероятност поемата за Кънчо е писана от пубертет за пубертети. Мога да ви цитирам безброй порнографски текстове, съчинени от 13, 14, 15 годишни учащи се, които просто изумяват с талантливата си словесност!Парадоксът е, че впоследствие никой от тях не се е изявил като известен поет или писател…

    • Погледнете поемата и от другата страна?Тя е написана на много високо поетично ниво, то е класика и елементарен човек е изключено да го напише.

  2. Апропо: нито Пеньо Пенев, нито Иван Николов, когото лично познавах, са правили и най-малкия намек, че имат нещо общо с тази порнопоема!Твърдението за авторството на Пеньо Пенев произтича най-вече от някакъв препис на въпросния порнографски текст, който за пръв път се появил в Хасково преди всички следващи преписи! Не мога да проумея как въз основа на това се прави предположението за Пенювото авторство на „Кънчо“?! Поетът винаги гръмко е известявал на какво писание е автор, дори и на онова дисидентско стихотвориние, прочетено в ефира на радио Лондон!За въпросната порнопоема той никога не е обелил и една думица, че уж е нейният автор!А когато се напиел Пеньо говорел какви ли не врели-некипели!А за „Кънчо“ нито звук!

  3. Чува се,че авторът на „Кънчо“ умрял нейде из чужбина.Затуй пък Кънчо няма да умре и ще си остане завинаги в България!

  4. „Опасен беше Пандо Ванчев,братя,/прочут по градовете и селата -/същински расов бик/жени ебеше шик,/ех,чапкънин беше Пандо!/Лапнал бе по библиотекарката Иванка,/една хептен нахакана свиленградчанка -/в кабинета свой,/канеше я той,/брех,пустият му Пандо!/При Пандо вместо нея друг отиде:/един колега любознателен да види/какво е чудо туй,/Пандовият хуй!-/Ха!На хаирлия!/Колегата на име Марков,Добри/ебеше всичко:даже змии-кобри:/голям бе симпатяга/с кур като тояга,/въх,Господ да помага!/Па що е станало там вътре в кабинета/нищо не се знае общо-взето,/но Добри като с кука/гъза на Пандо спука/ей тъй,за поука!“

  5. Уви!Огнян Делев цитира стихотворение, писано от авторът на „Кънчо Путкадеров“,с когото преди вече 35 години посред нощите го изревахме по мелодията на песента „Пиратът Джери“ под прозорците на Пандо Ванчев – председател на ИК на Окр.НС-Хасково,заради неговите задиряния на Иванка Съвлекова, библиотекарка в Хасковската окръжна библиотека и впоследствие съпруга на поета Ивайло Балабанов.Естествено, че милиционерите ни арестуваха и сигурно щяхме да попаднем в пандиза,ако не ни бе ходотайствувал началникът ва Военно-административен отдел при Окр.к-т на БКП-Хасково полковник Христоз Керанов.

  6. По професия съм литературовед и съм абсолютно сигурен, че нито Пеньо Пенев, нито Иван Николов, нито пък особено БКП-партийният поет и културтрегер Мустакерски имат нещо общо с хъшлашката порнопоема „Кънчо“!Преписваното им авторство е върла обида за паметта на тези именити български поети!

  7. Примитивно скандално е твърдението,че именитите поети Пенев, Николов и Мустакерски са евентуалните автори на „Кънчо“! Това е все едно да се търси под вола теле…Въпросната цинична помия е във всъщност едно въплътено, онаниращо словоизлияние на някакъв нелишен от литературни качества пубертет,безспорно със значителни стихоплетни наклонности, чийто текст е редактиран от някои по-големи батковци-сексомани!Подобни казуси в световната литература с лопата да ги ринеш!Не му е тук мястото да ги изреждам…

  8. А бре, господин Ленков,вместо да се кикотиш, като улав абдал, вземи, че прочети стихоплетния роман „Вълчо Кожодеров“ с автор Макар (Марин Караиванов, издание на издателство „Шрапнел“)и ще разбереш кой е и авторът на Кънчо! Още повече, че стихоплетния текст е бил редактиран навремето от Радой Ралин: по този повод прочети във вестник „Над 55“,брой 48 от 28 ноември 2016г. интервюто на Макар с журналистка от редколегията на въпросния вестник.Едва ли субекти, които не са употребили нито един нецензурен лаф в творчеството си могат да бъдат автори на „Кънчо Путкадеров“!!!

  9. Възползувайки се от уникалните, стихоплетни склонности на пубера Марин Караиванов, хасковските зевзеци и едновремешни БКП-активисти, бохемът Димко Оцев и художникът Петър Толчев умишлено и тематично са отредактирали така наречената поема „Кънчо Путкадеров“. Гениалният поет и безумен пияница Пеньо Пенев няма нищо общо с циничната поема, чийто словоред до последната буква е стъкмен от въпросното, стихологорийно копеле, иженарицаемият хасковлия Маринчо Карата, с когото впрочем седяхме на един чин в Прогимназиалното училище „Климент Охридски“ – град Хасково.

  10. Спомням си от седемдесетте години, когато бях в гимназията, един по-издържан по отношение на поетичната форма „Кънчо“, с по-добро римуване и с точна поетична стъпка. Тук липсват някои четиристишия. Като например финалното „И ако някой ни нападне под наш’то българско небе, един балкански к.р му трябва, та майката ме да е.е!“

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.