„ЧИЧКО, НЕ МЕ УБИВАЙ. АЗ СЪМ МАЛЪК!“

На 20 декември се навършват 80 години от разстрела на шестте ястребинчета и техните родители.

Децата са най-хубавото нещо в живота ни. Те са нашето бъдеще и надежда. Най-великото щастие е да даряваш живот! Най-голямото престъпление е да го отнемаш, когато той едва е започнал. Няма нищо по-страшно от угасналите детски очи, от опустошената невръстна душевност, от прекършения, едва започнал живот ….

В годините на антифашистката съпротива у нас, на 20 декември 1943 година в село Ястребино, Търговишко се разиграва една драматична история, изпълнена с безсмислен садизъм и жестокост, която не може да не разтрепери човешкото сърце. Тузлушкият край е блокиран от войска, полиция и жандармерия, които провеждат операция под кодовото наименование “ Омуртаг“. Целта е да се разгроми Омуртагския партизански отряд. В село Ястребино действа втора картечна рота на 19-ти пехотен полк от Шумен, с командир, подпоручик Константин Йорданов. В цивилния си живот той е учител и баща на две невръстни деца.

Подпоручикът имал заповед от командира на полка, полковник Атанасов да ликвидира близките на нелегалните. Той изпълнява стриктно заповедта и дори се престарава. В селото са арестувани и разстреляни от войската 18 души, близки на партизаните, от които шест са невръстни и невинни деца. Три от невръстните жертви са от семейството на Петър и Стоянка Калайджийски. Това са Надежда – на 12 г., Иван – на 9 г., и Стойне – на 7 г. Семейство Иван и Мария Янкови са разстреляни заедно дъщерите си – близначки Ценка и Цветанка – на 13 г. Петко и съпругата му Лазарка Стоичкови са разстреляни с дъщеря им Димитринка, на 11 г.

Разстрелът на арестуваните хора от Ястребино командвал фелдфебел-школникът Никола Маринов, а поручик Йорданов след това доубивал с пистолета си тези които били все още живи. Незасегнат между труповете остава малкият Стойне. Зашеметен и уплашен, той простенъл : „Чичко не ме убивай, аз съм малък!“ – крехкото му гласче било заглушено от смъртоносния изстрел на изверга.

След разстрела, всички убити са заровени в плитък гроб, който на следващия ден е разкопан, а телата на убитите са изгорени на клада за да се прикрият следите от гнусното престъпление.

След 9 септември 1944 година разстреляните невръстни деца са наречени шестте ястребинчета. Всички ученици учеха за трагичната им съдба, посещаваха мемориалния комплекс в село Ястребино и изследваха живота им…

Днес 30 години след така наречените демократични промени у нас, тези деца – невинни жертви на класово-партийната вакханалия – отдавна са забравени, като много други святи неща от нашата история.

Сякаш днешните ни прозападни политици искат да прикрият гузната си съвест с пепелта на забвението!?

доц. д-р Петър Ненков – 18 декември 2023

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

един коментар

  1. Да избием всичките наследници на тези убийци, такива неща не са ни нужни да ни цапат въздуха!

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *