Веднъж да видите Ники Станоев, няма да го забравите никога. Неговата физиономия е толкова характерна, че се набива на очи за цял живот. Ние отдавна сме наясно на какво е способен в актьорството 33-годишният видинчанин, защото сме го гледали и в „Шоуто на Слави“, и в ситкома „Домашен арест„. Напоследък следим изявите му и в играта „Това е цената“, където освен водещ е главен редактор.

Предаването, в което участниците отгатват кое колко струва, върви всяка събота по Би Ти Ви и е добър повод да се срещнем с основния му персонаж и да научим подробности за живота му от първо лице.

– Кому хрумна идеята за комичния ви вид в „Това е цената“?
– Лицето ми е характерно, кривата ми физиономия се набива на очи. С продуцентите и Весо Калановски обсъдихме варианта да има съпоставяне на плюса и минуса. В оригиналния вариант водещият е достолепен, малко над средната възраст. Ние измислихме партньорът му да е по-игрив, скоклив и енергичен. Така изпъква още повече достолепността и увереността на Весо и в същото време има живец, който държи енергията горе във въздуха. Повдигането на веждата си е моя запазена марка (смее се). Мога го това още от дете. Във възможностите ми е да правя и заешка муцунка, тоест да имитирам дишащ заек.

– В „Това е цената“ партнирате на Веселин Калановски, но освен ководещ сте и главен редактор…
– Никой от нас няма последната дума – всичко трябва да е постигнато с взаимен консенсус. Обсъждаме с Весо идеите и двамата решаваме как ще стане по-добре.

Много е забавно с този възрастен младеж. Самият факт, че говоря с такова добро чувство за него, е показателен. Запознахме се и се сближихме при снимките на Би Ти Ви сериала „Домашен арест“. Там бяхме т.нар. банда приятели на Коцето.

– В тв играта имате три изкушения – Камелия, Зорница и Виктория…
– Гледаме да не се изкушаваме много, отношенията са абсолютно професионални. Говорихме си с тях, че ако ще снимаме още сезони, може и те да започнат да говорят. Имат идеи и аз ги подкрепям. Трите са красиви и готини и точно там е лукавата история. Държат отговорите, но в същото време зареждат с положителна емоция участниците и зрителите.

– Имате ли инфарктни моменти в ефир?
– Има, но винаги гледам да се забавлявам с такива случки. Един от участниците завъртя колелото и то се счупи. Докато го оправят, с Весо и момичетата забавлявахме публиката.

– Други ангажименти в телевизията?
– Винаги си намирам по нещо, не мога да се застоявам дълго на едно място. Може би ще съм от хората, които ще преценяват на първо или второ сито кандидатите в „България търси талант“. С кастинги се занимавам още от 2006-2007 г, тогава направих своя агенция. Преди 2 години „Медия Про“ ми предложиха да оглавя техния отдел, който менажира таланти на агентски договори. В момента съм координатор в Би Ти Ви.

– През 2006 г. спечелихте конкурса „Народен артист“ в „Шоуто на Слави“ и работихте 3 сезона при Трифонов. Защо се разделихте?
– Със Слави и до днес сме в добри отношения и винаги, когато се видим, се радваме на срещата си. Това, което съм взел от неговото шоу, не мога да го получа от друго място – точната и качествена школа за телевизия. Бях всеки ден в предаването и когато нямах скечове, подгрявах публиката. До ден днешен ми помага наученото там. А си тръгнах, защото прецених, че искам да правя нещо различно. След това имах щастието да попадна в ситком -„Домашен арест“, което ми беше голяма мечта. Няколко пъти Слави ме попита дали съм сигурен, че искам да напусна. И лично ми написа готини препоръки.

– Защо доста от хората на Слави го напуснаха?
– Всеки си решава сам, не мога да говоря за другите. Аз напуснах, защото исках да се развивам в друга посока.

Там са си като семейство. В „Шоуто на Слави“ нещата са така устроени, че всеки се занимава само с едно-единствено нещо и е глупаво да допуска грешки. На повечето места в телевизиите хората са заети с по няколко неща. Не смятам, че Слави се държи негативно и хейтърски към онези, с които работи. Ако е такъв цербер, колегите му няма да са с него години наред. Логично, нали?

– Работили сте и като репортер в „Полет над нощта“ в БНТ, в „Нешоуто на НЕД“, в „Нашенци“ по TV7…
– Не съм непостоянен, взимам, каквото мога, и търся ново място. Виждайки, че съм получил максимума от дадено нещо, продължавам напред. Искам да бъда универсален войник.

– Какви са театралните и киноангажиментите ви?
– Театърът е изкуство, което не мога да си позволя на този етап. По-интересни са ми телевизията и киното. Радвам се, че участвам и в чуждите продукции, от които вземам различен опит. Снимах в „Непобедимите“ с Мел Гибсън и след това си говорихме с него за актьорската игра. Докато си репетирахме текста преди снимките, вкарах няколко шегички, въпреки че ни предстояха напрегнати екшън снимки. Сцепиха се от смях и след това сцената се превърна в комична. Мел Гибсън ми каза, че съм знаел как да „крада“ реплики. И много ме разпитва за нашия театър.

– По-скоро комедийни роли ли предпочитате?
– Всяка една, която ми допадне, ми става любима. Предизвикателство са ми обаче ролите, които не са комични. Аз съм типизиран вече в комедийния жанр. Наскоро снимах във филма „№1″. Там ролята ми беше сериозна, но въпреки това отново вкарах леко намигване с надигането на веждата.

– Имате ли травми от работата си?
– Още от студентските години, от един спектакъл в Благоевградския театър. Завърших при професор Енчо Халачев, той е бил учител и на Весо Калановски, когато аз съм се родил (смее се). Докато репетираха останалите, си седях в мизансцена на колене. И до днес лявото ми коляно ме боли и трябва да се лекувам. А носът ми е чупен в училище.

– Как ви го счупиха?
– Седяхме на пейките пред училище и си люпехме семки. Дойде един пич от по-големите и ме попита дали съм Ники. Да, казах. Веднага ми стана тъмно пред очите и след това ми светна. Оказа се, че пичът ми е набил една глава. Впоследствие разбрах, че някой ме е топнал, че съм бил спал със сестра му. А не я познавах дори. Имаше обаче ответен удар за въпросното момче. Не съм биткаджия, но в училище бях голямо леке.

– Голямо леке?!
– Ходех по заведенията и правех проблеми. Приятелите ми ме защитаваха. Бях нагъл отворко и пикльо. В момента съм коренно различен и лекета, като това, което бях аз, не мога да понасям.

– Пушили ли сте трева?
– Не, не ми е било интересно. Всички мои колеги казват невярващо:
Стига, бе, ти си толкова енергичен и жизнен, не се прави! Със сигурност използваш някакви наркотици!“. Това не е така.

– Пушите ли? Пиете ли?
– Да. Пия алкохол, ако ми е вкусен. Затова непрекъснато си забърквам някакви коктейли. Комбинирам бира с кола. Като студент, докато си формирах вкуса към пиенето, се наливах. Като ученик веднъж се отрязах много лошо и оттогава не близвам водка. След онзи случай приятели ми разказаха, че съм бил по боксерки на феода на дискотека „Телеграф“ във Видин. Стоял съм пред охраната и съм настоявал да ме пуснат, лигавил съм се нещо. Следващият ми спомен от същия ден е, че стоя пред плажовете и започват да ме удрят стъпалата по главата. Всъщност моите приятели са ме дръпнали от охранителите и са тръгнали да си ме водят. Залитнал съм обаче и на кълбо съм паднал по стъпалата. Стоял съм дори пред ветеринарния магазин във Видин, подпирай от приятелите, и съм казвал: „Аз съм последният екшън герой по боксерки“. Тогава съм разбил витрината с ръка. На 60 метра от блока ми съм започнал да ходя на пръсти, та да не ме чуят родителите ми, а после съм решил да не се прибирам. На сутринта се събудих у мой приятел. Като отворих очи, видях леген с остатъци от повръщано и кръв. Нямах престава, какво се е случило, но ми разказаха. Това беше точно в онзи период, в който се държах като леке.

– Ако не бяхте станали актьор, какъв щяхте да бъдете?
– Дядо ми беше популярен кръчмар във Видин. Имаше скара на пазара и за да си изкарам пари за предварителните курсове за изпита в университета, трябваше да пека кебапчета. Разбрахме се с баща ми, ако не ме приемат първата година „Актьорско майсторство“, на втората да вляза в казармата или да уча право. След това ми разрешиха да следвам, каквото искам. Винаги са ми били интересни ядрената физика и генното инженерство.

– Родителите ви с какво се занимават?
– От бедно работническо семейство съм (смее се). Баща ми е фелдшер в болницата във Видин. Майка ми беше медицинска сестра в детска градина, но незнайно как я уволниха две години преди пенсия. Безработна е в момента. Много широко скроени хора, винаги са ми давали свобода! Брат ми наследи ресторантьорската жилка на фамилията. Има заведение – бар.

– Брат ви не прилича на вас. Вие някога притеснявали ли сте се заради външността си?
– Като малък се дразнех, децата са много резки. Преди пубертета бях ниско, трътлесто момченце с бузки и шкембе. Косата ми беше права и зализана на една страна. Половината ми дясно око е синьо. Баща ми е със зелени очи, майка – с кафяви. И моите са кафяви, но заради синьото в дясното в документите ми е отбелязано, че са пъстри. Не знам, може пък водопроводчикът да е бил със сини очи. Било е явно набързо, защото само половината ми око е синьо (смее се). В началото, докато съм бил бебе, са се стреснали и са ме водили по лекари. Иначе зрението ми си е супер. Казват, че синьото в окото ми е дар, белязан съм за нещо.

– Имате ли си приятелка?
– Имам. От 7 години сме заедно. В момента гледаме повече кариерата си, за един по-късен етап оставяме брака и детето. Тя е дизайнер – прави модни колекции, но се занимава и със стайлинг.

– Облечен сте с дънки, шарена блуза в ярки краски и сако…
– Имам собствен стил, не мога да се вкарам в рамки. Приятелката ми не ми помага в обличането, сам си подбирам дрехите.

– Катастрофирали ли сте?
– Не, но съм падал често с моторетката. Вече 5 години карам скутер. Едното ми падане беше почти катастрофа. Работех при Слави и бързах да стигна навреме да подгрявам публиката.

Шофьорът на колата в началото на колоната тръгна да прави обратен завой на светофар, на забранено място. Другите проявиха разбиране и оставиха нарушителя да извърши маневрата си. Пичът уж беше готов с обратния завой и колоната тръгна, но взе да се донагласява и колата пред мен наби рязко спирачки. И аз трябваше да спра рязко, но с мотоциклет не става. Изсипах се наляво, за да не се блъсна в автомобила пред мен. Странното беше, че виновникът за катастрофата излезе и се развика най-нагло, а този, който беше в колата пред мен, и щях да го ударя, ако не бях паднал, дойде и ми помогна да стана. Предложи ми“дори да ме закара до болница. Благодарих му, качих се на скутера си и хукнах към студиото на „Шоуто на Слави“.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

http://youtu.be/soCbxTfiB6g

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: