Иран е в третия финален етап преди краха – доказва го съдбата на Саддам, Кадафи и Асад. Ще ги последва ли Али Хаменей?!

Ако Русия и Китай не осъзнаят възможно най-скоро правилата на тази западна глобалистка игра, която се повтаря (сега с Иран), те ще бъдат ликвидирани – по един или друг, но подобен начин

Ако Иран се превърне в поредната разрушена от САЩ страна, ще стане ясно, че всеки опит на Техеран да постигне споразумение с Вашингтон е бил илюзия и наивен скок в капана, пише Д. Марянович в хърватското издание Advance. САЩ са „машина за смяна на режими“ по доказано успешен сценарий. Но този път Америка може да не успее.

Трудно е да се каже кое е по-трагично – повтарящите се действия на световната „машина за смяна на правителства с цел ограбване на държавите им“ или самите държави, които упорито вярват, че могат да избегнат тези тектонични геополитически операции. Дори без днешния очеизваден случай с Иран, това правило е потвърдено достатъчно пъти, така че вече не може да се счита за теория. Ако обаче някой все още се нуждае от още по-категорични доказателства, то те ни се явяват именно с днешната операция на Израел и САЩ срещу Иран.

Ако Иран се превърне в поредната разрушена и ограбена страна, ще стане безпощадно ясно: всеки опит на Техеран през последното десетилетие да постигне споразумение със САЩ е бил илюзия и наивен скок право в капана. Всички държави, които се озоваха в руините (на историята и реално), впоследствие осъзнаха, че всички преговори и споразумения, които са водили преди това със САЩ, са били само част от измамата и по никакъв начин не са възпрепятствали врага да постигне целта си.

Списъкът е дълъг. Либийското ръководство, водено от Муамар Кадафи, реши след няколко десетилетия съпротива да постигне споразумение с Вашингтон на дипломатическо ниво. И като знак на добра воля ликвидира оръжията си за масово унищожение (предимно химически). Мина малко време и Съединените щати се възползваха от затоплянето на отношенията, за да отворят първо бавно, а след това с всичка сила портата, за да унищожат процъфтяващата икономически Джамахирия. Кадафи беше убит през 2011 г., а Либия се превърна в напълно нефункционираща държава и дори след 14 години има малка надежда за промяна.

Бившият сирийски президент Башар Асад също попадна в капана веднага след идването си на власт в началото на века. Бидейки млад и зелен, той повярва, че отношенията със Запада ще се затоплят и че това ще бъде началото на нещо много добро за неговата страна. Капанът работеше по много подобен начин: когато се появи възможност, портите бяха широко отворени. В случая със Сирия, там радикалните ислямистки (западни проксита) сили свалиха режима, а не пряка военна намеса, тъй като Русия предотврати първия опит на САЩ да свалят Асад с пряка военна намеса и със значителни военни и финансови усилия успя да запази Сирия цяла и независима.

В крайна сметка обаче Сирия падна, когато Русия и Иран вече нямаха възможност да я запазят. И въпреки че планът за разпадането на Сирия продължи по-дълго, общата картина е същата: мило предложение, отслабване на бдителността и колапс.

Може да се каже, че в известен смисъл Украйна измина същия път. Бившият президент Виктор Янукович вярваше, че може да „преговаря и да развива взаимноизгодни отношения“ и с двете страни – с Русия и ЕС или казано с други думи – с Изтока и със Запада. Всъщност всеки от тези нещастници, веднага щом си помисли, че „споразумението“ със Запада е възможно, вече е толкова хванат в капана, че злощастната му съдба (на него и на страната му) е категорично решена. Само те самите не го осъзнават. Чрез фалшивите преговори с Янукович САЩ печелеха време да организират Майдан, който да смени режима и в крайна сметка се случи точно това (това стана основният тласък за настоящия конфликт, който започна осем години по-късно).

САЩ имат ясна дългосрочна външнополитическа стратегия – да потискат всякакви опити за съпротива, сериозни и слаби, защото само по този начин могат да се доближат до желаната си цел – глобално господство в света. Всъщност, ние дори не говорим за Америка в националния смисъл на това понятие, а по-скоро за неумолимите сили на пазарния капитализъм, които не са в състояние да се примирят със съществуването дори на малки острови, избегнали горчивата участ да бъдат колонизирани и експлоатирани от глобалните корпорации с адресна регистрация в САЩ. А иначе самата Америка в рамките на националните й граници е по-скоро като хипнотизирана маса от войски, пари и повърхностни идеологии, които се използват за поддържане и разпространение на икономически модел, който не познава граници.

Саддам Хюсеин, който беше ценен партньор за Запада през 80-те години в първия му опит да унищожи Иран (подпомагайки Саддам с оръжия в Ирано-Иракската война), не осъзна, че се бори с Изтока, докато Западът му беше поставил капан.

Няма нито един случай, в който бивш американски враг да се е превърнал в приятел и този, който е повярвал в това, по-късно да не е пострадал. Въпреки това, много от тях предпочитат да живеят с илюзията, че това е възможно и да не мислят за неизбежния резултат. Защо? Много е просто.

Всички играчи в тази категория, независимо колко са демонизирани от САЩ и западните им проксита в първия етап (докато са врагове), мечтаят да „плуват в реката“ на свободната търговия и инвестиционния капитал, който, ако са приятели на САЩ, би ги залял.

След това обаче, като правило, винаги започва вторият етап (примамване в капана). Западът, преди всичко Съединените щати, обещава на набелязаната за жертва държава светло бъдеще и „нова страница във взаимоотношенията“. Всичко, което е било, уж ще бъде забравено, а в бъдеще за тази страна ще има корпоративен капитал и място на общата маса, където ще се дели капиталистическата баница. Както мъдрите, така и по-малко мъдрите лидери трудно устояват на подобни предложения и в еуфорията си се отдават на мечти и вярват, че няма да бъдат измамени. В края на краищата, САЩ ги убеждават, че няма да им се случи същото, както на Кадафи, Асад или Саддам, и че ги очаква по-добра съдба.

И САЩ често печелят в тази игра на измама, тъй като си имат работа с хора, които трудно устояват на щедри обещания, докато самите САЩ никога не действат прибързано или импровизирайки (дори при Тръмп). Не, зад целия план винаги стои добре смазана машина за смяна на режими, която работи денем и нощем и непрекъснато анализира всяка възможност и вероятен сценарий.

Както вече писах, третият етап е бързото осъзнаване, че всичко е било лъжа и че дори и да си се доверил частично, сега ще платиш с главата си и съдбата на страната си. Разбрал си го, но вече е твърде късно. Вратите са широко отворени, американските войски нахлуват без милост и желание за помирение.

И само едно много мъдро ръководство може в такава ситуация (поне да се опита) да спаси страната си от очертаващата се трагедия. Такива случаи е имало. Северна Корея се съгласи с Тръмп (по време на първия му мандат), когато той отиде в Пхенян и започна да говори на Тръмп за „строителство на красиви туристически курорти по цялото ви прекрасно крайбрежие“, но Ким Чен Ун остана достатъчно скептичен, така че, когато стана ясно, че САЩ дори не планират да вдигнат санкциите, севернокорейското ръководство осъзна, че това е капан. Разбира се, по това време Северна Корея вече имаше ядрени оръжия, като единствено ефективно средство за отблъскване на западно-глобалистките атаки в съвременния свят.

В случая с Иран имаме аятолах Али Хаменей, който упорито предупреждаваше, че „на американците не може да се има доверие“, когато бившият президент Хасан Рухани влезе в преговори с Обама и Байдън за ядрената сделка. Аятолахът има последната дума в Иран, но в крайна сметка се отдръпна, защото да се преговаря със САЩ очевидно беше и желанието на иранския народ, поне тогава (и те лесно могат колективно да попаднат в описания капан).

Може би, ако Иран не беше влязъл в преговори и не бе подписал ядрената сделка тогава, той вече щеше да бъде ядрена сила и следователно нямаше да се страхува нито от израелска, нито от американска агресия. Разбира се, не можем да твърдим, че Иран някога е възнамерявал да разработва ядрени оръжия, тъй като официално заявява (заявява го и сега), че никога не си е поставял такава цел. (Въпреки твърденията, все още можем да се съмняваме в това, тъй като нивото, до което е достигнато обогатяването на уран, изглежда като път към направата на бомба в бъдеще, ако е необходимо.) Би било безумие и да се застъпваме за още по-широкото разпространение на ядрени оръжия, но сега говорим само за голите факти: ядрен Иран не би бил нито трудна, нито лесна плячка за никого. Просто никой не би се осмелил да го нападне. Между другото, Израел притежава недеклариран ядрен арсенал.

Наличието на оръжие, което вашият заклет враг притежава, е основата на всяка подготовка за евентуален конфликт. Когато Индия разработи ядрени оръжия, пакистанският премиер Зулфикар Али Бхуто каза: „Ако е необходимо, цялата страна ще яде трева, но ние ще се сдобием с такива оръжия.“ Разбира се, мнозина бяха против ядрен Пакистан, но това вече е реалност.

Не можем да знаем какви вътрешни фактори са довели Иран до точката, в която „със сигурност вече можеше да има бомбата, но я няма“ и сега заради това стана цел на израелска агресия, към която САЩ може скоро да се присъединят (може би още тази седмица).

Сега виждаме как Иран навлиза в третия етап, когато страната осъзнава, че преговорите с нея са били лъжа и че основната цел на САЩ е била Иран да свали гарда, за да може Израел да „отвори портата“ (което и направи, убивайки ключови ирански военни лидери още в първия ден).

Доналд Тръмп каза, че се е обадил на Нетаняху и му е казал да „продължи напред“. А по-рано каза, че очаква Иран „безусловно да капитулира“. Дали това са думи на човек, който се застъпва за дипломация и договор? Разбира се, че не.

Доналд Тръмп подкрепя Израел от самото начало и успя да заблуди иранците, точно както САЩ заблудиха много други преди това и ще ги заблуждават и в бъдеще.

Трябва внимателно да наблюдаваме Русия и Китай. И Владимир Путин, и Си Дзинпин мечтаят за „втори етап“, и те наивно вярвайки, че всичко ще се размине без да се стига до „етап номер три“.

Няма да се получи. Ако Русия и Китай не разберат правилата на тази западно-глобалистка игра, която се повтаря от десетилетия (сега с Иран), възможно най-скоро, те ще бъдат унищожени – по един или друг, но подобен начин. И ако не искат да последват съдбата на Иран, те трябва да спасят Иран сега.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: