Допреди няколко години бе немислимо поп изпълнител да е по-търсен за участия от пайнерките и останалите фолкпевици. Днес обаче това е факт. А един от онези, които имат най-голяма заслуга за детронирането на чалгата, е Влади Ампов – Графа. Неговите хитове „Дим да ме няма“ и „А дано, ама надали“, са най-въртените в ефира в последно време и почти няма човек, който да не ги знае.

Тази есен Графа е изключително ангажиран, защото е и музикален продуцент на едно от праймтайм риалититата в тв ефира. Дадохме си сметка за заетостта му, но не го пощадихме, а го призовахме да се изповяда пред репортерския диктофон.

– Графе, освен певец сте и бизнесмен. Разкажете на читателите ни с какво точно се занимава фирмата ви.
– Компанията ни „Монте мюзик“ има доста разнородна дейност, организираме събития, занимаваме се и с нашите артисти. Тази година за четвърти път правим оперен фестивал в Банско. Това е много различно от музиката, която продуцираме.

– „Монте мюзик“ е и музикален продуцент на „Музикална академия“.
– Магдалена Сотирова ми е съдружничка в „Монте мюзик“. Създадохме заедно компанията преди 6 години. Аз като музикален продуцент на „Музикална академия“ помагам нещата да се случват. Ние по-скоро отговаряме за лайфовете и цялото музикално оформление.

– Защо решихте да се впуснете в този бизнес?
– Бях артист на „Жокер медия“, а съдружничката ми също работеше там. Те направиха много неща за мен и съм им благодарен, но в един момент реших, че искам да тръгна по свой път. През 2009 г. с Магдалена създадохме компанията. Тогава дойде кризата и общо взето, едва издържахме. 2 години ни беше доста трудно, чудехме се в какво сме се забъркали.

Любовта към музиката, колкото и банално да звучи, ни крепеше и в един момент се оказа, че си е струвало. Още преди да създадем компанията си, „Акага“, които „ни „имха доверие, казаха, че идват при нас. Това беше много силен коз – да имаме Графа и „Акага“ във фирмата.

– По колко часа на ден работите?
– Снощи съм спал 4 часа. Бях на участие в Пловдив, легнах си в 4,00 ч. Няма начин, трябва да се работи.

– Може ли да се каже, че сте №1 в новата българска музика?
– Никога не бих казал такова нещо за себе си, твърде помпозно е. Просто си вършим работата добре, за мен са важни пълните зали.

– В последните години поп музиката е във възход…
– В един период българската музика звучеше малко в ефир, имаше скептицизъм, че не е достатъчно качествена и хората не я харесват. Ето, че сега се получава точно обратното. През две песни в ефир има българска.

– Вече всяка ваша песен става хит. Каква е формулата?
– Формулата е песента да е хубава и да притежава фраза, която да се харесва. Текстът е много важен, промотирането също. Не всички мои песни са големи хитове. „Ванилия“ например ми е любима, а не се наложи. Имам и такива, които имаха потенциал, но излязоха в момент, когато не се въртеше много българска музика в ефира.

– Имаше намек от ваш колега, че сте спали повече с Ана-Мария Тонкова отколкото със съпругата си… Затова са ви въртели в „БГ радио“…
– Грозно е това, не искам да го коментирам. Понякога, но може да прочетеш и абсурдни неща за себе си.

– Икебаната пък твърдеше, че Ана-Мария вземала пари от музиканти…
– Дразни ме, че след смъртта й започнаха да се пишат такива неща. Ана-Мария е символ на българската музика за един определен период, направила е много за музикантите и за това те да присъстват в ефир. Смятам, че е недостойно да се коментират гадости по неин адрес, особено след като тя вече не е на този свят.

– Какво е мнението ви за нецензурните текстове като например „Бременно момиче миришеш на аборт“?
– Противодействието е да покажеш, че могат нещата да се получават и по друг начин. Поне ние това сме си избрали като позиция.

– А как гледате на фолка?
– Фолкмузиката съществува и нямам нищо против нея. До голяма степен тя еволюира през годините като визия и аудио. Мразя тази изкуствено създадена война между фолка и попа. Не слушам фолкмузика и не я правя, но не я отричам. Много хора си я харесват. Има избор, всеки може да си реши какво да слуша.

Това, което ме дразни в попфолка, е моделът, който налага през последните 15 години – че за да си успял, трябва да си мъж с неясен бизнес и скъпи коли, а жена ти да е колкото се може по-пластмасова.

– Отдавна сте на сцената. Кой е най-трудният ви момент като музикант?
– Успехът ми е бил бавен, стъпка по стъпка. Имал съм дори моменти, в които съм мислел да се откажа, факт е, че издържах. С нищо друго освен с музика не мога да се занимавам.

– Баща ви Кирил Ампов ли ви насочи към музиката?
– Да, родителите ми. Израснал съм в семейство на музиканти. Това са хората, които ми дадоха всичко, което знаеха и можеха. Те ме възпитаха да съм здраво стъпил на земята, още от началото ме предпазиха от капаните на славата. Сестра ми също е музикална, но се занимава с рисуване.

– Притеснихте ли се, когато се качихте за първи път на сцената?
– Притесних се, но и все още имам сценична треска. Говорил съм си с много колеги, че ако изчезне това вълнение, нещата свършват. Първото ми излизане на сцената беше в зала „Универсиада“ – много стресиращо, но същевременно много приятно.

– На колко години написахте първата си песен?
– 15-годишен написах първия си текст – „Гумени човечета“. Когато бях на 12, баща ми ми повери цялата техника, която имаше. Започнах да експериментирам музикално. Ходех на училище и веднага след това влизах в студиото. Тогава разбрах, че имам талант да правя музика, да измислям песни и аранжименти. Развих си таланта през годините.

– Първата ви заплата?
– Родителите ми работеха в чужбина и ме помолиха да изпълня една песен в заведение. Бях на 7 години тогава. Човекът, който поиска от нашите да пея, тръгна после с една халба по масите и събра 100 долара от клиенти, доволни от изпълнението ми. Дълги години родителите ми свиреха в хотели и ресторанти в Норвегия и аз бях с тях.

– Кога станахте Графа?
– Това е псевдоним, който измислихме с баща ми преди години. Идеята беше да се скрие роднинската връзката с родителите ми, защото мислехме, че това ще ми пречи. Всъщност всички разбраха, че аз съм синът на семейство Ампови и измислянето на псевдонима се оказа безсмислено. Графа обаче вече толкова години е разпознаваемо име, че сега и аз го възприемам като нещо нормално. Интересното е, че малко хора знаят, че се казвам Владо.

– Вече сте на 35 години. Може ли да се каже, че сте успял мъж?
– Мога да кажа, че съм успял мъж, защото имам една прекрасна съпруга и две много готини деца. Това е всъщност, най-важното, което направих в живота си това, с което най-много се гордея.

– Преди да се ожените за Мария били ли сте на крачка да предложите брак на друга?
– Не, никога. Аз разпознах половинката си веднага щом видях Мария. Много добри приятели сме с нея, освен че се обичаме. Стабилни сме, имаме хармония помежду си. В момента тя е студентка, учи интериорен дизайн. Доста време беше рекламен мениджър на две известни столични заведения.

– Имали ли сте някога проблеми с досадни обожателки?
– Не. Съпругата ми е наясно, че имам много фенки. Идвала е с мен на участия и знае, че се снимам с почитателки, че давам автографи… Това е част от работата ми.

– Вики Терзийска казва, че вие сте я открили за музиката. Били сте дори гаджета с нея…
– Тя за първи път се появи в предаването на баща ми „Хит минус едно“ и там се запознахме. След това тръгна по свой път. По-скоро баща ми и това, че е участвала в шоуто му, й е помогнало. Аз чисто професионално не съм правил нищо за нея.

Да, били сме гаджета с Вики, но беше много отдавна.

– Близък ли сте с Руши Видинлиев?
– Бяхме приятели преди време. Правил съм му 2 песни, когато той беше много популярен. В момента животът ни е разделил и не поддържаме връзка. Той е в чужбина.

– Колекционирате кецове. Колко чифта имате?
– Не ми стигат гардеробите. По едно време бяха 40 чифта, но вече не знам колко са. Сега минах на модел „Супра“, много са добри.

– Говори се, че сте си сложили ботокс, за да изглеждате по-млад…
– (Смее се.) Дори не съм се и замислял за такова нещо. Напротив, в последното си видео си отговарям точно на годините.

– Кои са пороците ви?
– Спрях цигарите. Ритуално, в Куба. Преди това пушех по 2-3 кутии на ден. 11 пъти ги спирах, но последния успях. Прочетох книгата на Алън Кар „Не пуша вече“ и това ми помогна. Сега се чувствам добре, друг човек съм. Е, напълнях с два килограма. Никога през живота си не съм употребявал упойващи вещества, дрога и т.н. Противник съм на тези неща.

– За какво мечтаете?
– Последователен съм в мечтите си, следвам ги и ги сбъдвам. Ще ми се да имам повече време за себе си и семейството си. Ако може денят да е 40 часа, а аз да работя 36 (смее се).

ВИЖ ВИДЕОТО:

http://youtu.be/QMT9cVC1Ykg