Автор: Хелън Андрюс, theamericanconservative.com

Дали изтеклата тези дни информация от американското разузнаване за Навални не е маслинова клонка към Путин? Снемането на обвинението от страна на Вашингтон към руският президент, че е отговорен за смъртта на Навални и признанието, че Навални всъщност не е бил убит, може да е сигнал за осъзнаване, че преговорите в Украйна трябва да започнат скоро.

В света на „шпиони срещу шпиони“ нещата винаги са неясни. Миналата седмица обществеността надникна в този сенчест свят, когато анонимни служители от американското разузнаване изнесоха пред „Уолстрийт джърнъл“ резултатите от разследването на смъртта на дисидента Алексей Навални. Заключението: Путин не е поръчал убийството на Навални и Навални вероятно не е бил убит.

Това е в противоречие с позицията на президента Джо Байдън, който дни след смъртта на дисидента заяви: „Не се заблуждавайте. Путин е отговорен за смъртта на Навални“. Много западни медии, близки до властта, в свои анализи стигнаха до заключението, че Навални е бил „убит“.

Скептични гласове, разбира се, не липсваха още в началото, включително и откъм някои малко очаквани източници. Ръководителят на твърдолинейното украинско разузнаване Кирило Буданов само две седмици след смъртта на Навални заяви: „Може би ще ви разочаровам, но доколкото знаем, Навални наистина е починал в резултат на кръвен съсирек. И това ни е потвърдено.“

Статията на „Уолстрийт джърнъл“ , която се позовава на източник от американското разузнаване, излезе само седмица след като вдовицата на Навални – Юлия Навалная украси корицата на списание TIME като една от 100-те най-влиятелни личности на 2024 г. Вицепрезидентът Камала Харис допълнително допринесе за рекламата за Навалная, възхвалявайки я като „смел борец“ и „символ на демократичните ценности“. 

Източниците от разузнаването, които са разговаряли  „Уолстрийт джърнъл“, не са представили пред вестника никакви главозамайващи доказателства или алтернативно обяснение за смъртта на Навални. Доколкото е разкрита, аргументацията зад новата оценка се основава най-вече на логиката, която хора като нас изразиха в статии още през февруари: Путин не печели нищо от смъртта на Навални, напротив – той рискува да изгуби ценен лост за влияние, а да се поръча убийството на дисидент като Навални в онзи момент – в навечерието на Мюнхенската конференция по сигурността – не е най-добрият избор да се извърши такова нещо.

Тогава защо разузнавателната ни общност разкри това сега? На пръв поглед изглежда, че няма особена причина да го направи. Набирането на подкрепа сред западните общества за войната в Украйна изисква Путин да бъде представен като хладнокръвен убиец, човек, който би наредил смъртта на дисидент. А ролята на Юлия Навалная като знаменосец на каузата на съпруга си и на Запада, изисква тя да бъде представяна като вдовица на мъченик. Дори и нашето правителство да е стигнало до заключението, че Путин не е поръчал убийството на Навални и той всъщност не е бил убит, защо да не запази това заключение за себе си?

Обяснението може да се крие във влошаването на положението на Украйна на бойното поле. Руската армия напредва и украинските сили едва ли ще успеят да обърнат хода на военните действия дори с ново вливане на западни оръжия. Може би наближава времето за преговори за прекратяване на тази война.

В момента най-голямата пречка пред такива преговори е липсата на доверие от руска страна към Запада. Последният път, когато преговаряха за мир в Украйна, Западът използва тези преговори само за да спечели време за подготовка на следващия кръг от сражения. Кремъл се съмнява, че Западът и вбъдеще ще преговаря добросъвестно – чувство, което се засилва от готовността с която лидери като Байдън се отдават на реторични ексцесии, в които демонизират руския лидер (наричайки го „убиец“) или оспорвайки легитимността му („За Бога, този човек не може да остане на власт“).

Преди руснаците да се съгласят да седнат на масата за преговори, те вероятно най- разумно и логично са поискали някаква конкретна демонстрация на западната страна, че е готова да се срещне с тях някъде по средата на пътя. Един от начините за това е САЩ публично да свалят риторичните си обвинения към Путин, че е поръчал смъртта на Навални. Ако не можем публично да признаем, че сме сгрешили като сме обвинили Путин, че е поръчал убийство в затвора, как руснаците могат да очакват от нас да отстъпим по нещата, които наистина ги интересуват, като например да обещаем, че Украйна няма да се присъедини към НАТО през следващите десетилетия?

Фактът, че разузнавателните ни служби казаха истината публично, е добрата страна на нещата. Тъмният облак е следният: Ако Вашингтон се е принудил да се съгласи с това руско искане като предварително условие за преговори, положението на Украйна на бойното поле трябва да е наистина ужасно. Русия трябва да е в силна преговорна позиция, щом е готова да постави искания, които, ако не бъдат изпълнени, Москва ще остави съдбата на Украйна да се реши не на масата за преговори, а на бойното поле.

Авторът: Хелън Андрюс е старши редактор в The American Conservative и автор на книгата BOOMERS: The Men and Women Who Promised Freedom and Delivered Disaster (Sentinel, януари 2021 г.). Работила е във Washington Examiner и National Review, както и като изследовател в мозъчен тръст в Центъра за независими изследвания в Сидни, Австралия. Нейни статии и анализи са публикувани в The New York Times, The Wall Street Journal, First Things, The Claremont Review of Books, Hedgehog Review и много други. 

Източник: theamericanconservative.com

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: