The American Conservative: Безусловното поражение на Русия е фантазия

Автор: Марк Епископос, theamericanconservative.com

Бившият министър на отбраната на Украйна Андрий Загороднюк и Елиът Коен от катедра „Стратегия“ на Центъра за стратегически и международни изследвани „Арли Бърк“, внимателно диагностицират основното заболяване на западната политика спрямо Украйна в нов материал във „Foreign Affairs“. Администрацията на Байдън и нейните европейски партньори не успяха да артикулират крайната си цел в тази война. За трите години в конфликта западното планиране продължава да изостава стратегически – подпомагането на Киев стана цел само по себе си и няма връзка със съответстваща стратегия за приключване на войната.

Но теорията за победата, представена от Загороднюк и Коен като заместител на стратегическото неразположение, в което Западът се намира, е по забележителен начин дори по-опасна и недомислена, отколкото е статуквото. Авторите призовават Белия дом да излезе с гръмка подкрепа на военните цели на Киев, а именно: изтласкване на всички руски сили от границите на Украйна от 1991 г., включително Крим, изправяне на руските власти пред трибунал за военни престъпления, извличане на репарации от Москва, и „осигуряване на дългосрочни споразумения за сигурност“ на Украйна. Иначе казано, Западът трябва да се ангажира с нищо по-малко от тотална и безусловна победа над Русия на бойното поле.

Как Украйна, с изтерзаната си армия, колабиращата демография и изцяло зависимата си от паричните вливания на Запада икономика, ще изпълни тази висока задача? Като прави още от същото, но в по-голям мащаб. Загороднюк и Коен предписват още мобилизации, въпреки че допитванията сочат, че мнозинството от украинските мъже смятат, че не са готови за война. Още удари по инфраструктура на руска територия, въпреки липсата на индикации, че подобни атаки са направили пробойна в производството на енергия или на военна продукция на Русия. Подновяване на контраофанзивите, въпреки бездънния и ужасяващо скъп провал от миналата година. И заплашване на руския контрол над Крим с идеи за „въздушно превъзходство“, което няма нищо общо с текущата динамика на войната и нейната вероятна траектория.

Тук се разкрива, че „теорията за победата“ на тези автори е просто преразказ на по-стари политически идеи, които вече са били преследвани от Запада, макар и не с тази интензивност, която Загороднюк и Коен биха предпочели. Това е теорията за победа на средновековния лечител, използващ метода с пиявиците. Проблемът не е в това, че основното лечение не работи, заявява докторът, докато пациентът му хрипти и се задъхва, едва крепящ се за живота, а е в това, че той не е използвал достатъчно пиявици. Естествено, всичките му колеги, работещи, както е и в момента, със същите погрешни методи, са съгласни.

Всяка една от политиките, предложени от авторите, отдавана е дискредитирана. Писах есе на страниците на същото това издание за провала на руските санкции и неговите по-широки последствия за американската политика. Колегите ми Джордж Бийб и Анатол Ливен демонстрираха със задълбочени детайли, че не само няма възможен военен път за постигане на победа в Украйна, но и съществуват всички основания да се заключи, че латентните предимства на Русия по отношение на човешка сила и огнева мощ ще се задълбочават занапред, а положението на Украйна ще продължи да се влошава в идващите седмици и месеци.

Коен и Загороднюк признават, че руската позиция е много по-силна днес, отколкото беше през пролетта на 2022 г., но настояват – отчасти опирайки се на неоснователни, крайно оптимистични оценки на руските загуби и тактики – че Русия се сблъсква със смазващ недостиг на материалната база и е хронично неспособна да завземе големи територии от Украйна. На практика, както беше отбелязано от американския армейски генерал Кристофър Каволи, върховен съюзен командир на НАТО в Европа, руската армия е значително по-голяма днес, отколкото беше през февруари 2022 г. в началото на инвазията в Украйна. Освен това тя натрупа и ценен опит на бойното поле, какъвто може да дойде само на принципа проба-грешка, присъщ на воденето на изтощителна война в продължение на години, както и мобилизира военно-промишлената си база, изпреварвайки значително Запада в производството на артилерийски снаряди. Руските сили не напредват бързо на изток и югоизток, защото стратегията на Русия не е да завземе големи територии от украинската земя, или да обсади големите градове, а да атакува бавно украинските сили, като използва предимството на огневата си мощ, за да ги разбие в множество точки по линията на съприкосновение.

Истина е, че украинските сили причиниха значителни загуби на руския черноморски флот, но тази война няма да се реши на море и няма начин тези успехи да се трансформират в значими ползи срещу руските сили на земя. Разрушаването на Керченския мост, свързващ Крим с Русия, макар и да би било знаков успех за Украйна и психологически удар за Москва, би имало минимален ефект върху способността на руската армия да поддържа логистиката си в Украйна – факт, признат от Белия дом.

В основата на погрешните политически предложения на авторите стои дълбоката убеденост в превъзходството на Запада: „В тази война и ресурсите, и средствата, и технологиите са преобладаващо в полза на Запада… Русия просто няма военната мощ да победи подкрепяната от Запада Украйна и затова единствената ѝ надежда е в манипулирането на опасенията на Запада“, пишат те.

Западът е в пъти по-богат от Русия, но изминалите три години показаха, че това неравенство по богатство не може да бъде лесно или бързо конвертирано в конкретните военни способности, от които Украйна се нуждае, за да победи руските сили на бойното поле. Западът не може да сътвори необходимите резерви от човешка сила, нужни за продължаването на тази война с години, без директно да се намеси в нея. Независимо от огромното си латентно богатство, САЩ засега не постигат необходимото производство за поддържане на нивото на използване на снаряди в Украйна в краткосрочен и средносрочен план, да попълват собствените си изчерпани запаси и да поддържат ангажимента си към други партньори в Близкия Изток и Тихоокеанска Азия. Развиването на отбранително-индустриална база, достатъчно здрава да поеме всички тези задачи, вероятно ще отнеме години – време, което Киев няма.

Западните лидери твърде много се забавиха да артикулират последователна теория за победата – такава, която да се заеме с компромисите и ограниченията, с които се сблъскват Киев и неговите поддръжници, вместо да ги отхвърля в преследване на максималистки цели на бойното поле, които все повече се отдалечават от реалностите на терен. Това не означава да се примирим с безусловна капитулация на Украйна. Но изисква политиците да признаят, че няма изпълним вариант за безусловна победа над Русия и да съсредоточат мисълта си около подобаващо приключване на войната. Не е твърде късно войната да бъде приключена при условия, които гарантират суверенитета на Украйна, като в същото време защитават интересите на САЩ. Западът все още има значително предимство на бойното поле и извън него, но ключът към ефективното използване на това влияние е лидерите най-накрая да се откажат от идеята за пълна победа, която им пречи да преминат към по-прагматичен и стратегически гъвкав подход.

Марк Епископос е научен сътрудник по въпросите на Евразия в Института за отговорна държавна политика „Куинси“. Той е и гост-професор по история в университета „Маримаунт“. Епископос има докторска степен по история от Американския университет и магистърска степен по международни отношения от Бостънския университет.

Източник: theamericanconservative.com 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *