Предложените от ГЕРБ, БСП и ИТН законови промени, с подкрепата на ДПС-НН, които отнемат правото на президента да назначава ръководителите на ДАНС, ДАР и ДАТО, не са просто процедурна реформа. Те са директно посегателство върху конституционния ред, върху баланса между институциите и отварят пътя към диктатура.

Всъщност управляващото мнозинство търси едноличен контрол върху контраразузнаването, разузнаването и подслушването — трите лоста, чрез които може да се следи, контролира и репресира всеки политически опонент, неудобен глас или независим играч в държавата.

Като независим конституционен орган президентът досега играеше ролята на балансьор и последен коректив, особено при съмнения за непрофесионални или партийно мотивирани назначения. Отстраняването му от процеса ще зачеркне всякакъв институционален контрол върху службите.

С тези промени службите могат да се използват за:

– следене на опозиционни политици, журналисти и активисти;

– фабрикуване на компромати срещу неудобни фигури;

– прикриване на зависимости и корупция на управляващите;

– шантаж, изнудване и вътрешна разправа в самата власт.

Това не е теория — това е практика в авторитарни режими, където държавата се отъждествява с управляващата коалиция, а несъгласието — с враг, който трябва да бъде неутрализиран.

Добра илюстрация за това какво следва, когато службите попаднат под политически натиск, е скандалът с „руската връзка“ на Доналд Тръмп. Тези дни стана ясно, че след 2016 г. ЦРУ, ФБР и други служби са били използвани от среди около Хилари Клинтън, за да се фабрикува лъжата, че Доналд Тръмп е свързан с Кремъл. Докладът на специалния прокурор Джон Дърам разкри, че:

– част от разузнавателните действия са били предизвикани от несигурни и недоказани източници, свързани с политическата кампания на Клинтън;

– службите са действали с политически уклон, нарушавайки задължението си за неутралност;

– ФБР и ЦРУ са манипулирали информация, което доведе до години на политическа нестабилност.

Случаят показа, че когато разузнавателните агенции се използват като оръжие в ръцете на политическия елит и липсва контрол върху работата им, демокрацията се подкопава отвътре.

В България дори липсва американският контрол. В САЩ все пак има силни и неподвластни на натиск институции — Конгрес и независими медии, които извадиха истината наяве.

В България, при предлаганите промени, няма да има нито един реален коректив. Парламентът и правителството ще назначават ръководствата на службите, а президентът ще бъде елиминиран от процеса, въпреки че именно той трябва да осъществява стратегически надзор над органите, опериращи със строго класифицирана информация.

С тези законодателни промени ГЕРБ, БСП и ИТН не реформират държавата — те открито я превземат, използвайки силовите институции за лична и партийна изгода. И както показва американският прецедент, дори в стабилни демокрации подобна злоупотреба с разузнаването и контраразузнаването води до ерозия на доверието в демократичните устои.

В България последствията ще са брутални, защото контрол просто няма да остане. Една върхушка ще решава кой ще слуша, кой ще гледа и кой ще мълчи.

Апропо, защо на правителството му е толкова важна Държавната агенция „Технически операции“, която осъществява подслушването?

Отговорът е един — те искат пълен контрол над ДАТО, защото така могат да смачкат всеки опонент и да осуетят всяко неудобно гласуване.

Те не искат само да следят, но и да преследват.

Велизар Енчев

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: