Колкото и да не ни се нрави, Ахмед Доган си остава важна политическа фигура у нас, дори и без власт. Противно на мисленето на повечето българи, той е един интелигентен човек, който започва образованието си като палав първолак, стига до аспирант в института по философия в БАН, а по-късно получава почетното звание Доктор Хонорис Кауза на Шуменския университет, както и  най-високото държавно отличие Орден Стара планина“.

Доган се ражда на 29 март 1954 в с.Пчеларово, област Добрич. Отглеждат го баба му и дядо му. По негови думи, в първите си години мислил майка си за своя кака и така я наричал. Развела се с баща му, когато бил на 3 месеца, Доган така и не се срещнал с него. Тази празнина в детството със сигурност е повлияла на психологическото му развитие. Дядо си определя като „строг, но справедлив” и след смъртта му изпълнява последното му желание – да измайстори със собствените си ръце надгробен камък за него. Приятелите от детството го определят като палав и буен. Разказват за случай, в който кметът на селото му се скарал и за да му отмъсти, малкият Ахмед направил специално устройство от кибритени клечки – „Пукалка”, което с острият си и силен звук изкарало акъла на селския кмет.

Годините, прекарани в университетите в Шумен(по това време Висш Педагогически Институт – ВПИ) и София, са обвити в мъгла, която малко хора се осмеляват да разбулят. В тази статия ще разгледаме точно разкази на близки до лидера на ДПС в тази тъмна част от живота му.

За студентските години във факултета по философия на Софийски Университет на наричащият се по това време Меди Доганов пред „Скандално“ разказва тогавашния му колега Ивайло Кутов.

Доган изпъквал със знанията и учението си. Носели се митове, че го пратили от Шуменския университет в Софийския, защото „задавал много въпроси”. По това време той вече е бил агент в Държавна Сигурност. Позволявал си да недоволства пред приятели от Иван Славков, правил намеци за справедливостта към турското етническо население у нас.

Студентската любов на Доган се казва Таня Желязкова. Връзката им се заражда в навечерието на труден изпит, когато четирима състуденти, между които и момичето, се събират в апартамент, за да поговорят за предмета на изпита. Доган помага с практически съвети и таблици успешно да го вземат. Преди Таня, в университета Доган имал още две приятелки – Ани и Сашка.
Когато става аспирант в Академията на Науките, ръководители са му Сава Петров – също агент, и проф. Светослав Славков, член на Партията.
Доган бил голям купонджия – ходил по събирания, танцувал, флиртувал. Жените били от особен интерес за младия учен.

Кутов споделя, че има хубави спомени с Ахмед, но в никакъв случай не подкрепя действията му и най-вече създаването на ДПС.
През 1990, Доган е поканен на заседание на контролния съвет на СДС, но не приема да стане член. Тогава вече е бил готов с плановете си да създаде етническата партия и предприемал действия. На 30 Януари 1990г. на сбирка на Независимото дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ), Доган бива подкрепен от изгората си Таня Желязкова, която изготвя петиция в защита на, както го определя тя „моя приятел Ахмед Доган”. Подписа си полага и Румен Воденичаров, но по-късно дълбоко се разкайва, че е помогнал на Сокола да се издигне.

В статията на „Скандално” има автентичен разказ на лидера на ДПС, в който той говори за строгостта си към Демир – неговият син. Един път малкият не слушал, което принудило Сокола да го посини. Разказва също, че със сина си отначало не били много близки, заради прекараното време в затвора, в което били разделени.
Демир е син на Таня Желязкова, с която Ахмед така и не сключва брак, но след излизането си от пандиза припознава сина си и семейството заживява заедно.

Днес Доган няма близки приятели. Подхожда с недоверие и съмнение към всички, дори към хората, с които всекидневно работи. След излизането си от затвора разбрал, че няма нужда да занимава своето съзнание с чуждите проблеми на приятели.

Друг, по-компромативен разказ за Доган е написала в блога си Паула Лайт.

Тя, въпреки че не е пряк свидетел, разказва за годините на Сокола във ВПИ Шумен(сега Шуменски Университет „Константин Преславски”), за нелепата съдба на неговият близък приятел през студентските години – Марио, и за това как Доган се извъртял – от някой, който търси начини да претопи турското население у българското, към човек с ясно изявено турско самосъзнание и принадлежност, целящ уж да върне правотата и правата в живота на етническите турци в България.

През 1974г. ст. лт. Стайчо Стайков вербува младият Меди Доганов за агент на „Държавна сигурност”. По това време великият сега „Сокол” е прост работник. Сигурно точно връзките му помагат той да влезе в сегашния Шуменски университет.
По време на обучението си, студентът започва да прави странни проучвания и изказвания, пред който види. Прави разкопки в турски гробища с единствената цел да открие християнски символи, които да докажат произхода на древните турци, обитавали тези земи – че всъщност са били християни, че няма разделение м/у българи и турци. Единственото обяснение на действията му е стремеж да промени самосъзнанието, вярата и националната принадлежност на турците в България. По „проблема” местните вестници писали хвалебствени статии – за това как младият студент търсел произхода си.

По това време Доганов се запознал с Марио – също ерудиран студент, който обаче бил с чиста душа и съвест, но и по детски наивен.

Благодарение на ДС, кариерата на Доган била във възход – той бил преместен в Софийски Университет, а по-късно станал и аспирант по философия в БАН. Марио си останал преподавател в Шуменския университет. Минали много години.

През 1990г. Доган станал известен, покрай създаването на Движението за права и свободи Марио забелязал настроенията му и не можел да проумее, как същият човек през 1976 едва ли не е казвал, че турците са българи, а сега защитава турското им самосъзнание и права. Изпратил писма на Доган, без отговор. Но не оставил нещата така – продължил да събира компромати за новият партиен лидер. Известно време преди смъртта му, разказал на близки, как хора изпратени от Сокола дошли и го заплашили „да не се занимава с глупости, за да не стане някоя беля”. Марио отново не подал на натиска. Направил си проучване в библиотеката, опитал да открие вестниците от 1976г, в които тогавашни журналисти описват патриотичните стремежи на младият Меди Доганов. Не намира нищо – по някаква „случайност” точно тези броеве липсват от архива.

Няколко месеца по-късно Марио е открит мъртъв във вилата си в село Стойките, община Смолян. Смъртта е настъпила вследствие на 7 изстрела, произведени от автомат „Калашников”.
Органите на реда са констатирали… Самоубийство.

Последното изречение веднага ни напомня за друг човек, близък на Доган, също посегнал на себе си, по някаква ирония на съдбата – Ахмед Емин

Още тайна информация за агент Сава, e написала отново Паула Лайт. От обширния материал може да се разбере много за цялостната биография на лидера на ДПС.

След всичко прочетено, какво е мнението ви за д-р Хонорис Кауза Ахмед Доган, награден с Орден „Стара Планина”(макар и по-късно върнал го)? Заслужава ли да присъства в политическия ни живот? Да разпределя нечии порции, да живее в империя, за която и арабски емир би му завидял.
Въпроси, на които всеки трябва да си отговори сам, но да реагираме заедно.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: