Речта на президента Росен Плевнелиев по случай 139 годишнина от смъртта на Апостола на свободата Васил Левски na 19 февруари се превърна в грозно фиаско. Президентът Росен Плевнелиев успя да възмути дори най – върлите си фенове с неуважението, което демонстрира пред паметта на Васил Левски. Държавният глава не си бе направил труда да научи 5 изречения на кръст по случай тържествената церемония и най – демонстративно извади листче пред смаяните погледи на присъстващите, но най – грозен бе факта, че той непрекъснато сричаше от него като първолаче.
Президентът явно не се бе подготвил за първата си официална реч и дори за пръв път се сблъскваше с текста посветен на Апостола, който видимо го затрудни. Най – върлите почитатели на Росен Плевнелиев все пак се опитаха да оправдаят поведението му с факта, че осветлението пред паметника на Васил Левски в София бе лошо.
Други пък явно изявиха негодуванието си от сричането на президента, като коментираха, че не е редно дори да чете, а камо ли да срича. На церемонията не дочакаха дълго и сравненията както с Първанов, така и с настоящия премиер Бойко Борисов, като всички бяха единодушни, че каквито и да са, и двамата никога не са си позволявали подобно безочие.
Поне на церемонията по встъпването си в длъжност Росен Плевнелиев нямаше нужда от помощни средства! ВИЖ ВИДЕОТО:
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Плевнелиев е глупак,който си е въобразил,че става за президент.
Все по-често,ще глезаме ислушаме каксе излага!
НЯМАЛО РОБСТВО В ИМПЕРИЯТА, АААА? ПОВЕРВАЙТЕ НА ЗАПАДНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ, ПРЕДАТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ..ИЛИ УМРЕТЕ..
Робство в Османската империя е имало до XX век – според западни източници
Veröffentlicht am 21. Juni 2015
Turkish_slavery-6Следващите редове са статия от английската версия на Уикипедия, писана от английски автори (виж тук). Текстът е енциклопедичен, но на равнище на научен исторически текст, с посочени над 40 източници, сред които исторически книги, пътеписи от последните няколко века, дневници на дипломати, дори исторически здравни изследвания и др. Няма български аналог на текста.
Пускаме го тук, за да се види, че докато у нас мнозина са готови да се бият, че не е имало турско робство, от английски и американски исторически източници има сведения за такова робство в Отоманската империя, част от която е и България до 1878 г. Последните сведения за търговия с роби са от американския посланик в Константинопол 1913-1916 г. (!) – виж в края на текста.
Понятието “турско робство” е използвано от нашите възрожденци не само в стиховете на Ботев и Вазов. Използва се и в статии и публицистични текстове, в исторически хроники.
И по онова време преди Освобождението у нас е имало хора, които са смятали, че няма турско робство. Имали сме права, собственост, били сме поданици на империята, в някои български градове е имало и привилегии.
Чисти елементи на робство е имало в глухите провинции на България чак до Освобождението. Българи на висока служба в Цариград са извоювали някои права и автономии. Но ако не са били лудите глави възрожденци, които са виждали, че има робство, да вдигнат въстание и да ни забележи светът, може би България днес нямаше да бъде независима държава, а европейска провинция на Турция.
Следва енциклопедичният текст, накрая допълнен с илюстрации и примери от e-vestnik:
Робството в Османската империя представлявало законна и важна част от икономиката и обществото (1), заробването на хора от бялата раса било забранено в началото на ХІХ в., но поробването на други раси било разрешено (2).
продавали бели роби по време на неговата служба.
Превод: Анна Христова
НЯМАЛО РОБСТВО В ИМПЕРИЯТА, АААА? ПОВЕРВАЙТЕ НА ЗАПАДНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ, ПРЕДАТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ..ИЛИ УМРЕТЕ..
Робство в Османската империя е имало до XX век – според западни източници
Veröffentlicht am 21. Juni 2015
Turkish_slavery-6Следващите редове са статия от английската версия на Уикипедия, писана от английски автори (виж тук). Текстът е енциклопедичен, но на равнище на научен исторически текст, с посочени над 40 източници, сред които исторически книги, пътеписи от последните няколко века, дневници на дипломати, дори исторически здравни изследвания и др. Няма български аналог на текста.
Пускаме го тук, за да се види, че докато у нас мнозина са готови да се бият, че не е имало турско робство, от английски и американски исторически източници има сведения за такова робство в Отоманската империя, част от която е и България до 1878 г. Последните сведения за търговия с роби са от американския посланик в Константинопол 1913-1916 г. (!) – виж в края на текста.
Понятието “турско робство” е използвано от нашите възрожденци не само в стиховете на Ботев и Вазов. Използва се и в статии и публицистични текстове, в исторически хроники.
И по онова време преди Освобождението у нас е имало хора, които са смятали, че няма турско робство. Имали сме права, собственост, били сме поданици на империята, в някои български градове е имало и привилегии.
Чисти елементи на робство е имало в глухите провинции на България чак до Освобождението. Българи на висока служба в Цариград са извоювали някои права и автономии. Но ако не са били лудите глави възрожденци, които са виждали, че има робство, да вдигнат въстание и да ни забележи светът, може би България днес нямаше да бъде независима държава, а европейска провинция на Турция.
Следва енциклопедичният текст, накрая допълнен с илюстрации и примери от e-vestnik:
Робството в Османската империя представлявало законна и важна част от икономиката и обществото (1), заробването на хора от бялата раса било забранено в началото на ХІХ в., но поробването на други раси било разрешено (2).
През 1609 г. в Константинопол (днешен Истанбул), административният и политически център на империята, около една пета от населението се състояло от роби. (3) Дори след поредицата от мерки в края на ХІХ в с цел да се забрани робството, практиката продължила безнаказано до началото на ХХ век.
До 1908 г. в Османската империя още се продавали робини.
Статия в “Ню Йорк Таймс” за случаи на търговия с роби в Истанбул от 1876 г.
Докладите на американския посланик в Турция Хенри Моргентау съобщават за търговия с роби през 1913-1916 г.
По-късно търговията с роби била изрично забранена чрез използването на хитри “вратички” в прилагането на шериата, понеже той позволявал заробването. Например, въз основа на новото прилагане на шериата, поробеният, не можел да бъде държан роб, ако е бил мюсюлмани преди залавянето си. Не можел да бъде залавян и без официално обявяване на война, а това се правело само от султана. Тъй като късните османски владетели искали да прекратят робството, те не разрешавали набези с цел залавяне на роби и така направили незаконно придобиването на нови роби, макар че вече поробените си останали такива (37) (38)
Османската империя и 16 други държави подписали споразумение по време на Брюкселската конференция за изкореняване на търговията с роби, макар че тайно робството продължило до началото на ХХ в. Разпоредба от османското министерство на вътрешните работи от октомври 1895 г. предупреждавало местните власти, че някои параходи отнемали от моряците зандж „тапиите им, че са свободни хора” и ги поробвали. Друго окръжно от същата година разкрива, че някои наскоро освободени роби зандж били арестувани по неоснователни обвинения, хвърлени в затвора и върнати насила на господарите си. Указание на османското министерство на вътрешните работи до валията на Басра през 1897 г. нареждало, че на децата на освободените роби трябва да бъдат издавани отделни свидетелства за освобождаване, за да се избегне да не бъдат поробени и да бъдат разделени от родителите си.
Джордж Йънг, втори секретар на посолството на Великобритания в Константинопол, отбелязал в сборника си с османски закони, публикуван през 1905 г., че докато пишел книгата си, търговията с роби в Османската империя се практикувала само контрабандно. (39) Търговията с роби продължила до Първата световна война. Сър Хенри Моргентау, който служил като посланик на САЩ в Константинопол от 1913 до 1916 г., твърди в своята „История на посланик Моргентау”, че имало банди, които продавали бели роби по време на неговата служба.
Превод: Анна Христова