Страхът от Русия се разпалва целенасочено чрез печата, без английското общество да разполага с каквито и да е знания за руските намерения, силата на руската империя или дори за географията на районите, заради които е призовавано да воюва. Хора, които не могат да посочат Молдова на картата, нямaт пpeдcтaвa къдe e Бocфopa и кaквo ca Дapдaнeлитe и знаят малко за Балканите и Мала Азия, са превръщани в убедени противници на руското разширяване и са готови да подкрепят война, за да предотвратят опасности, които не могат ясно да обяснят. Общественият страх се изгражда върху насаждани медийни твърдения за коварството на руската дипломация, жестокостта на царя и варварството на руснаците, докато зад тази медийна истерия стои много по-практична цел на британските власти — увеличаване на армията и флота и създаване на обществено настроение в полза на нов военен конфликт.
Русия не е невинна държава и нейните насилия, завоевания и стремеж към териториално разширяване не трябва нито да бъдат оправдавани, нито прикривани. Но Великобритания няма моралното право да представя руското териториално разширяване като уникално престъпление, след като самата Великобритания е изградила огромната си империя чрез завоевания, отнемане на чужди територии и войни срещу по-слаби държави. Докато британските оратори обвиняват Русия, че е ограбила Швеция, Полша, Турция и Персия, Великобритания е разширявала владенията си за сметка на Франция, Нидерландия, Испания и множество народи в Европа, Азия, Африка и Америка. Държава, която стои с единия крак на Гибралтарската скала, с другия на нос Добра надежда в Африка и държи с желязна ръка колониите си Канада, Австралия и Индия, не е в положение да поучава останалите народи и да ги критикува за техните завоевания.
Това пише британският политик, икономист и обществен деец Ричард Кобдън в брошурата „Русия“, публикувана през 1836 г. по повод лавинообразно разпространяващата се по това време военно-медийна кампания във Великобритания, нагнетяваща страх от руско нахлуване, довел до увеличаване на британския флот с още 5000 души. Още в началото на статията си Кобдън заявява, че не защитава насилието и агресията на Санкт Петербург и че е враждебно настроен към руското правителство и принципите на неговата вътрешна и външна политика. Целта му е друга — да убеди британското общество, че страната не трябва да бъде въвличана в далечни конфликти под претекст, че руските действия застрашават търговията, колониите или самото съществуване на Великобритания.
Според Кобдън създателите на обществената тревога преувеличават мощта на Русия, като сочат огромната ѝ територия, но премълчават обстоятелствата, които превръщат тази огромна и негостоприемна територия не само в източник на сила, но и на слабост. Русия управлява множество народи, езици и религии, населението ѝ е разпръснато върху необятни пространства с масово суров климат, големите градове са малко, а огромни области са с такъв релеф и климат, че са бедни, слабо населени и трудни за управление. Една държава не става могъща само защото заема огромна площ на картата. Националната сила произтича от единството на населението, гъстотата му, богатството, производството, градовете, образованието, транспорта и способността на държавата да добива ресурсите си на ниска цена.
Кобдън противопоставя този реален източник на сила на страха, предизвикан от картата на Руската империя. Разпръснатото население, огромните разстояния, студа и неплодородните за земеделие почви оскъпяват събирането и придвижването на руските армии, докато по-гъсто населените, с по-добър климат и по-плодородни почви западни държави разполагат с повече финансови средства и с по-компактно разположени сили. Разширяването върху нови, отдалечени и разнородни територии може да отслаби Русия още повече, вместо да я превърне в неудържима сила. Завладяването на Турция например би разширило още повече пространството, което Петербург трябва да управлява, би увеличило разнородността на населението и би натоварило империята с нови разходи и проблеми.
Истинската мощ на една съвременна държава, твърди Кобдън, не се създава чрез завоюване на провинции, а чрез труд, усъвършенстване, наука, производство и търговия. Докато руските военачалници Потьомкин и Суворов придобиват слава чрез завоевания, двама почти неизвестни тогава британци — Джеймс Уат и Ричард Аркрайт — постигат чрез науката и техниката победи, донесли на Великобритания повече богатство и сила от всички руски войни през предходните два века. Парната машина, производството, каналите, пристанищата, железниците, капиталът и уменията на работниците са по-могъщи от териториалното разширяване и от завоевателните армии.
Ако Руската империя продължи да разширява територията си чрез войни, докато Британската империя развива производството, търговията си и механичните изобретения, британската сила ще расте много по-бързо от руската. Кобдън стига до твърдението, че не е далеч времето, когато само производствените области на Англия ще могат чрез своето богатство, флот и индустриален капитал да се противопоставят успешно на цялата Руска империя. Необятните земи, горите, степите и милионите поданици не могат да заменят производителността, техническото развитие и натрупания капитал.
Затова Британската империя няма основание да вижда в Русия непосредствена търговска заплаха. Ако Русия се затвори за международната търговия, тя сама ще тръгне към обедняване и варварство и няма да представлява опасност за богатите индустриални империи Британия и Франция. Ако, обратно, продължи да развива външната търговия, Великобритания ще бъде сред най-големите печеливши благодарение на собствената си промишленост и морска мощ. Кобдън разглежда международната търговия като система на взаимна зависимост, в която никоя голяма производствена държава не може да се изолира, защото дори най-обикновената стока съчетава суровини, труд и знания от различни части на света. Развитието на промишлеността и търговията според него трябва неизбежно да насърчава мира, защото свързва държавите и прави войната разрушителна за всички.
Кобдън не отрича стремежа на Руската империя към разширяване, но пита защо поданиците на Британската империя приемат именно този стремеж като достатъчно основание за война. Ако Британската империя само чрез труда на населението си в метрополията може да достигне по-голяма материална сила, отколкото Русия чрез завоеванията си, тогава истинският мотив за враждебността трябва да бъде търсен другаде, а не в непосредствена опасност за британската държава.
Британското обвинение срещу Русия е особено лицемерно, защото през предходния век самата Великобритания е присъединила чрез сила, измама или насилие три пъти повече територия от Русия, твърди Кобдън. Британските завоевания не стават морални само защото официалният език ги представя като „разширяване на владенията на Негово Величество“. Същата логика, с която руските историци могат да оправдават завладяването на Украйна, Финландия и Крим, може да бъде използвана срещу Великобритания за Гибралтар, нос Добра надежда и Индостан. Нито едната държава може да оправдае собствените си престъпления с действията на другата, но още по-малко може една имперска сила да обявява чуждите завоевания за доказателство за уникално варварство, докато прикрива своите под благовиден език.
Кобдън представя взаимните обвинения между Великобритания и Русия като почти комична сцена. Двете империи се укоряват една друга за несправедливо разширяване, въпреки че и двете са виновни. Вместо британският лъв и руската мечка да се разкъсват, те би трябвало да признаят: „И двамата грешим.“ Войната няма да поправи руските завоевания, а само ще накара Великобритания да повтори същата политика на насилие, която осъжда у своя противник.
Основната цел на Кобдън е да отхвърли твърдението, че Великобритания е длъжна да пази реда в целия свят и да се намесва във всеки далечен конфликт. Английското правителство не трябва да участва във войните между Русия и Турция, освен ако не бъде доказано с разум, опит и факти, че жизнените интереси на британското население действително са застрашени. Смътният страх, журналистическата агитация, географското невежество на британското население и моралното възмущение, прилагано избирателно само към чуждата империя, не са достатъчни основания страната да бъде изпратена на война.
Автор: Ричард Кобдън (1804-1865), econlib.org
