Mpaчнaтa импepия нa „Пaлaнтиp“: oт ЦPУ пpeз Eпcтийн дo Гaзa

Любимият изкуствен интелект на Тръмп убива

Представете си едно всевиждащо око, което следи номера на колата ви, медицинските ви досиета и профилите ви в социалните мрежи. Корпоративна машина, която съдейства за арестите на семейства без документи, а наред с това е обвинявана за манипулация на демократичните избори. Техгигант, който открито се хвали, че неговият изкуствен интелект съкращава военната “верига на унищожение” (kill chain) до броени минути. Организация, чийто главен изпълнителен директор публично е заявявал, че си представя как пръска финансовите си критици с урина, примесена с фентанил. Това е реалността, или поне една част от нея, на това, което светът днес познава като “Палантир”.

В самото име на компанията се прокрадва едно по-скоро мрачно пророчество. Във “Властелинът на пръстените” на Дж. Р. Р. Толкин палантирите са неразрушими всевиждащи тъмни кристални топки, използвани за наблюдение на далечни места и за комуникация на огромни разстояния.

Буквално значението на думата “палантир” е “този, който вижда отдалече”.

По време на Войната за Пръстена един от тези кристали попада в ръцете на Тъмния владетел Саурон, който го превръща в оръжие – всевиждащо око, което избирателно показва частични истини на покварени умове и обрича враговете му на отчаяние. Да кръстиш една доста потайна, подкрепяна от ЦРУ компания за извличане на данни на името на предмет, използван от тъмен магьосник за масово наблюдение и манипулация, е доста антиутопичен избор, който обобщава корпорация, обсебена от масовото наблюдение.

“Палантир” е отроче на параноята, сковала САЩ след атаката срещу кулите близнаци на 11 септември 2001 г. Стартъпът за обработка на данни е основан през 2003 г., а главна роля изиграва Питър Тийл – един от създателите на “Пейпал”. Първоначалната му визия е била да адаптира технологията за откриване на измами, използвана в “Пейпал”, за приложения за борба с тероризма след 11 септември. Тийл вкарва в прототипа 2 млн. долара, но тъй като традиционните инвеститори в Силициевата долина отказват да подкрепят подобен проект, богаташът поема голям риск, давайки общо 40 млн. долара собствени средства, за да запази компанията жива в началната ѝ фаза. Скоро след това “Палантир” получава едни доста необходими 2 млн. долара от In-Q-Tel – звеното за рисков капитал на ЦРУ, което става и техен основен ранен клиент.

“Вторият човек” в “Палантир” несъмнено е Алекс Карп – настоящият главен изпълнителен директор на компанията. Той се присъединява, след като е поканен от Тийл. Двамата се запознават, докато са били в Юридическия факултет на Станфорд. Сред съоснователите са още Стивън Коен – настоящ президент на “Палантир”, Джо Лонсдейл, който през годините е основавал и други компании и фирма за рисков капитал, както и Нейтън Гетингс – бивш инженер на “Пейпал”, който е работил по ранните технологии на компанията.

Алекс Карп – главен изпълнителен директор на “Палантир”

От идея, изглеждала твърде нестандартна за Силициевата долина преди две десетилетия, днес “Палантир” е сред най-големите публични компании в света

Тя се оценява на 328 млрд. долара, а наред с това е изпълнител на крупни поръчки в сферата на отбраната. Пентагонът е възлагал редица договори на “Палантир” през годините – според справка в платформата за федерални разходи става дума за малко над 400 поръчки. Сред тях са грандиозното споразумение с американската армия на стойност до 10 млрд. долара за период от десет години, чиято цел е оптимизиране на инструментите за изкуствен интелект и интегриране на данни, и отделна сделка с военноморските сили за почти $ 1 млрд.

Но защо един техгигант през годините си навлече изключително противоречива слава? Безспорно една от причините е самият Тийл, който е идеологическият архитект на техно-авторитарния мироглед на “Палантир”. Върлият милиардер либертарианец изрично заявява преди няколко години, че “вече не вярвам, че свободата и демокрацията са съвместими”.

Напоследък виждането му за света май е станало още по-мрачно, ако не апокалиптично. В интервю за “Ню Йорк Таймс” Тийл е запитан: “Бихте предпочели човешкият вид да оцелее, нали?”, а вместо категоричен отговор, богаташът почна да се запъва и след няколко дълги секунди интервюиращия го прекъсна: “Дълго се колебаете”.

Демонстранти с лозунги против “Палантир” на протест срещу миграционните служби (ICE) в САЩ. СНИМКА: GETTY IMAGES

Наред с това, че не става много ясно дали Тийл подкрепя човешката цивилизация, през последните години той прекарва времето си в изнасяне на странни, неофициални лекции за Антихриста. Те включват няколко основни момента, сред които фалшивите мир и безопасност. Според Тийл мотото на Антихриста е обещание за мир на всяка цена, за да се избегне Армагедон. Милиардерът предупреждава, че в стремежа си към сигурност човечеството може доброволно да приеме световно правителство.

В лекциите присъства и идеята за неочаквания образ на злото. Тийл обяснява, че Антихристът не е непременно открит диктатор, а по-скоро би могъл да изглежда като някакъв глобален образ, който завзема властта чрез контрол над иновациите. Тийл доста остро критикува хората, които настояват за строги регулации на изкуствения интелект, както и определени екоактивисти, сред които шведката Грета Тунберг, като ги определя като съмишленици на Антихриста.

Тийл вярва, че спирането на технологичния прогрес води до застой и е против природата – присъщи съждения за един либертарианец. Идеите на Тийл са силно повлияни от трудовете на френския философ Рене Жирар, по-конкретно този за миметичното съперничество, както и на германския юрист Карл Шмит, а дори и от библейската концепция за katechon (от старогръцки „задържащ“ или „възпиращ“) – силата, която спира идването на Антихриста и края на света.

Интересно е, че някой, който има общо минало с един от най-известните в момента престъпници, си позволява остри критики във всички посоки. Да, става дума за Джефри Епстийн. Отношенията между двамата през годините са както свързани с бизнес, така и лични. През 2015 и 2016 г. Епстийн инвестира 40 млн. долара в два фонда на фирмата за рисков капитал Valar Ventures, на която Тийл е съосновател. Тази инвестиция се оказва изключително печеливша – към днешна дата стойността ѝ е скочила до около 170 млн. долара, превръщайки се в най-големия актив, който все още се притежава от наследството на Епстийн след смъртта му.

Името на Тийл присъства доста в разсекретените документи по делото “Епстийн”. Справка на „24 часа“ показва, че през октомври 2014 г. Тийл изпраща кратко съобщение на Епстийн с текст: “Току-що се опитах да ти звънна“. В имейл кореспонденция от април 2016 г. Тийл лично кани Епстийн да се видят: “Какво ще правиш в петък? Да обядваме в моя офис в Сан Франциско?”. Секспрестъпникът приема поканата, като отбелязва: “Не ям много… има ли някакви интересни хора, с които да се запозная?“. Разговорите между двамата, включително уговорки за нови срещи, продължават поне до януари 2019 г. – само няколко месеца преди Епстийн да се самоубие в затвора.

В изтекъл аудиозапис без дата на разговор между Епстийн и бившия израелски премиер Ехуд Барак престъпникът споменава, че се надява да се срещне с Тийл следващата седмица. Очевидно това е, преди двамата да се видят на живо за първи път, тъй като Епстийн казва: “Никога не съм срещал Питър Тийл, а всички казват, че той някак си подскача и се държи много странно, сякаш е на наркотици”. Епстийн също така спекулира пред Барак, че милиардерът може би ще го покани в борда на директорите на “Палантир”, макар че няма доказателства това някога да се е случило.

Тийл има и пряка връзка с настоящата администрация в Белия дом. Става дума за вицето на Доналд Тръмп Джей Ди Ванс, с когото Тийл се запознал през 2011 г. По-късно Тийл станал „доста добър ментор“ на Ванс, който се присъединил към компанията му Mithril Capital през 2015 г., пише „Вашингтон поуст“.

Ванс напуска фирмата през 2017 г., но явно отношенията му с Тийл остават добри, тъй като според информация на „Ню Йорк Таймс“ именно

Тийл завел Ванс в Мар-а-Лаго през 2021 г., за да изглади отношенията им с Тръмп – по това време бъдещото вице е един от най-изявените критици на републиканеца. Макар че през последната предизборна кампания Тийл не финансира Тръмп, за разлика от 2016 г., той тихомълком започна отново да дарява на републиканците.

От своя страна обитателят на Белия дом не крие, че доста харесва „Палантир“ и технологиите им, особено военните. Преди месец, когато пазарът страдаше и акциите вървяха стремглаво надолу, компанията на Тийл не беше изключение. Тръмп обаче беше в настроение за похвали: „Палантир“ доказа, че притежава отлични бойни способности и оборудване. Просто попитайте враговете ни!!!“.

Докато в погледа на Питър Тийл има един постоянен ужас от света, неговата “половинка” в “Палантир” – ексцентричният Карп, често има блясък в очите, когато обяснява за поредната технология, с която някъде се убиват хора. Карп, който притежава докторантура по неокласическа социална теория от германския университет “Гьоте”, е известен с непредсказуемото си поведение. Той например практикува тай чи, носи дървени саби в офиса си, говори немски през половината ден и често се отклонява от разговорите, които води, изпадайки в гръмка логорея.

По-важното за него обаче е друго – той напълно е приел факта, че понякога технологиите на “Палантир” се ползват неетично, но в днешно време май това е въпрос на гледна точка. “Нашият продукт се използва, понякога, и за да убива хора”, казва съвсем открито Карп. Неотдавна по време на конференция за финансовите резултати на компанията той се похвали: “Палантир” е тук, за да разтърси и да направи институциите, с които си сътрудничим, най-добрите в света, и когато е необходимо, да плаши нашите врагове, а понякога и да ги убива”.

Агресивната реторика на Карп се простира дори до финансовия сектор – ядосан на тези, които залагат срещу акциите му, той публично заяви: “Харесва ми идеята да взема дрон и да пръскам урина, примесена с фентанил, върху анализаторите, които се опитаха да ни прецакат”. За работата си като шеф Карп получи зашеметяващите 6,8 млрд. долара “действително изплатено възнаграждение” през 2024 г. Това го превърна в най-високоплатения главен изпълнителен директор на публично търгувана компания в САЩ.

Стивън Коен – настоящият президент на “Палантир”, е тихият архитект на компанията. Като протеже на Тийл, работил в неговия хеджфънд, Коен създава първоначалния софтуерен прототип само за осем седмици. Наред с това той лично интервюирал над 4500 кандидати, за да гарантира, че инженерният талант на “Палантир” съвпада напълно с целите на основателите за твърда сила. Заедно Тийл, Карп и Коен създадоха компанията, използвайки специален фонд за гласуване с акции от “Клас F”, гарантирайки, че ще запазят желязната си хватка от 49,99% контрол върху гласуването в компанията, без значение колко акции продават. По този начин те на практика се изолираха от това да се отчитат пред пред публичните акционери.

От самото си създаване “Палантир” усъвършенства “Наблюдението като услуга”, а един от партньорите им е именно Американската служба за имиграция (ICE). В периода 2011 – 2025 г. ICE възложи на “Палантир” договори на обща стойност 287 млн. долара. Компанията осигури цифровата основа за машината за депортация на ICE посредством система за управление на разследвания (ICM) – договор на стойност 139,3 млн. долара, както и платформата си FALCON.

Тези инструменти бяха използвани за проследяване и арестуване на 443 членове на семействата на непридружени мигрантски деца, преминаващи границата сами, както и за улесняване на масови обиски на работни места, включително операция в Мисисипи, при която бяха арестувани 680 работници. В показания под клетва беше разкрито, че агенти на ICE са използвали софтуера на “Палантир” ELITE, за да извлекат изключително чувствителни данни, сред които медицински досиета от Medicaid на здравното министерство, за да набележат цели и места за масови акции по задържане.

Наскоро ICE възложи на “Палантир” договор за 30 млн. долара за разработване на ImmigrationOS – система за изкуствен интелект, предназначена да улесни проследяването на лица, превишили срока на визата си, да наблюдава “самодепортациите” и да оптимизира логистиката на експулсирането на хора. Наред с всичко това Стивън Милър – архитектът на агресивната политика на администрацията на Доналд Тръмп по отношение на депортациите, лично притежава значителен финансов дял в “Палантир” на стойност до 250 хил. долара.

Освен договор с ICE “Палантир” е имала 6-годишна тайна програма за партньорство с местната полиция в Ню Орлиънс. Системата е комбинирала полицейски данни, публични регистри и анализи на социалните мрежи, за да прогнозира бъдещи извършители на престъпления, като дори им е поставяла персонални “оценки за заплаха”. Подобен случай имало и в Ел Ей, където със софтуер на компанията били обозначавани “хронични нарушители”. Голямо е недоволството и заради твърденията, че ИИ моделът GOTHAM на компанията засилва расовата дискриминация и вече съществуващите предразсъдъци с т.нар. прогнозна полиция.

Извън пределите на родината си “Палантир” има намеса във войната в Газа. Малко след 7 октомври 2023 г. компанията побърза да подкрепи Израел, като публикува цяла страница реклама в “Ню Йорк Таймс”, в която обяви: “Палантир” застава зад Израел”, а освен това проведе и първото си заседание на борда за 2024 г. в Тел Авив. Изкуственият интелект на “Палантир” драстично съкращава военната “верига на унищожение” – времето, необходимо за откриване, проследяване и унищожаване на целта, от традиционните шест часа до само две или три минути, поне според компанията. Карп гордо твърди, че софтуерът им за оръжия се използва във “всяка бойна ситуация, за която знам”.

Неотдавна по време на конференция с участието на Карп протестиращ обвини “Палантир”, че печели от “убиването на палестинци”. Богаташът дори не обърна внимание върху броя на цивилните жертви, а вместо това заяви, че основната причина за смъртта в Палестина е, че “Хамас” използва “милиони полезни идиоти”, за да прокарва стратегията си, наричайки протестиращия “неволен продукт на злата сила”.

Защитниците на човешките права предупреждават, че тези усъвършенствани алгоритми превръщат войната в масово избиване с минимален човешки контрол. Това дори подтикна големи инвеститори като норвежката Storebrand да се откажат от дял на стойност 24 млн. долара поради опасения, че “Палантир” нарушава международното хуманитарно право.

Дори техгигантът “Гугъл” се е разграничавал от военни проекти, по-конкретно Maven на Пентагона, чиято цел е да развива изкуствен интелект за военни дронове. Компанията се оттегли през 2018 г. след масов бунт на хиляди свои служители, отказали да бъдат част от “бизнеса с войната”. Малко след това поръчката е приета от “Палантир”.

Компанията очевидно не може да избяга от репутацията си – когато тя сключи договор за 330 млн. паунда с Националната здравна служба (NHS) на Великобритания за събиране на медицински данни на пациенти от различни болници в една обща платформа, критиките заваляха. Наред с активисти и медицински лица изразиха опасения да поверят толкова чувствителна здравна информация на компания като “Палантир”. Критики имаше и заради търговската стратегия на техгиганта, който първо предложи услугите си безплатно по време на пандемията, за да си гарантира след това печеливши дългосрочни договори.

Източник: „24 часа“

ВИЖТЕ ОЩЕ:





Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.