Любен Дилов-син е роден на 19 ноември 1964 г. Сатирик, сценарист, политик, телевизионен водещ, комик – каквото и да се добави към името му, все ще бъде вярно. Любо е завършил журналистика, работил е като редактор в няколко печатни издания. Автор и създател е на няколко телевизионни шоу програми – „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“.

През май 1999 г. решава да нагази във водите на политиката и става секретар на политическото движение „Гергьовден“. На местните избори е избран за общински съветник на София. Следва шеметна кариера като зам.-председател на предизборния щаб на Петър Стоянов за президентските избори през ноември 2001 г., депутатстване в Народното събрание и трескаво писане на книги.

Дилов-син е водещ на предаването „Пусни водата“ по ТВ7, журира в шоуто „Като две капки вода“ по Нова телевизия. Заедно с Милена Фучеджиева и Маги Халваджиян създадоха сериала „Седем часа разлика“, а сега стои зад новата поредица „Секс, лъжи и TV: 8 дни в седмицата“.

– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Повече упорство да завърша започнатите неща. И да измислят ресторант, в който, след като си се навечерял, едрогърди сервитьорки те държат на рамо и те потупват по гърба, докато се оригнеш.

– Каква беше изминалата година за вас?
– За всички нас не беше много добра – размирна, мърлява и безплодна година, ако гледаме политическите усилия. Но ако обещаеш да ми говориш на ти, ще ти кажа, че годината ми беше добра. Направихме един чудесен филм – „Секс, лъжи и TV“, излезе третият том на „FaceБyки“ – „Житейските възгледи на дремещата в мен свиня“. Единствената забележка, която имам към изминалата година, е, че не ми остана достатъчно време за гмуркане. То е едно от най-новите ми страсти.

– Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?
– Подозирам, че е един и същ момент, свързан с една и съща жена. Но сега не очаквайте да кажа и името й или други женски имена.

– Имате ли незабравим рожден ден? Разкажете ни за него! А може би незабравимите ви рождени дни са няколко?!
– Рождените ми дни не са някакви особени дни. Поне така си мисля аз. Дни като дни. В крайна сметка нямам никаква лична заслуга за това, че съм се родил. Така че бързо ги забравям.

– Какво е отношението ви към подаръците, казвате ли на близките си какво искате да ви вземат, или обичате изненадата?
– Обичам практични неща – шапка, пуловер, чехли с телесен цвят, на които не си личи, че си ги напикал… Стар човек съм вече. Искам да ми е спокойно, топло, уютно.

– Вярвате ли в съдбата, в това, че е предопределила на всеки какво да преживее? Усещал ли сте намесата и?
Веднъж усетих нещо като съдба в един преминал много близо до мен трамвай. Два сантиметра по-близо и щеше да си е съдба отвсякъде. (Смее се – б.а.) Направо си ме отнасяше в едно друго измерение.

– Какво е отношението ви към астрологията и предсказанията на хороскопите?
– Вярвам повече в хиромантията. Веднъж една гадателка ми каза, че линията на живота ми съвпада с линията на „шестицата“. Не че зная какво представлява линията на „шестицата“, но я изслушах внимателно. Оттогава избягвам трамваите. И тролеите с цифра 6. Иначе следя много отблизо макабрените хороскопи на Деси и Алекс от „Пуснете водата“, даже понякога ги пиша лично. Те са много ободряващи, защото, като ги чуеш, и си казваш: „Еее, чак толкова лошо няма как да бъде!“.

– Кои са хората до вас, на които държите най-много?
– Държа на всички хора около себе си. Но има и такива, на които толкова много държа, че избягвам да говоря за това. Леко съм суеверен на тема хора. Смятам, че прекаленото говорене понякога може да навреди на отношенията, че думите могат да урочасват.

– Притеснявате ли се от старостта?
– Не. С нетърпение очаквам да ме пратят в старчески дом, за да организирам там вечери на таланта.

– Как виждате себе си след 20 години?
– С много свободно време да се гмуркам, да пътувам и да пиша книги. Разбира се, и като организатор на вечери на таланта също не е лоша перспектива…

– Любимо ястие?
– Пълнени чушки.

– Любима книга?
– Всяка седмица е различна. Но има книги, които ги повтарям. Такива са „Мемоарите на Адриан“ на Маргьорит Юрсенар и „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс.

– Любим филм?
– Нямам. Но помня, че „Мелъди“ от 1970 г. с музиката на „Бий Джийс“ истински ме вълнуваше. Бягах от училище, за да го гледам. Поне десет пъти съм следял със затаен дъх какво става в лентата и да не изпусна някоя сцена.

– Любим парфюм?
– За жалост вече не се произвежда – „Вендета“ на Валентино. Сега се пръскам с това, което ми подарят добри хора.

– Любима марка дрехи?
– Напоследък „Скотч енд сода“, но и всичко, което правят „Агресия“ за екранния ми образ е страхотно оригинално.

– Любима марка автомобил?
– Автомобилите не ме вълнуват достатъчно, че да имам любим. Те са просто средство за придвижване.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: