Освен и до днес коментираните връзки на Лили Иванова с Янчо Таков, Асен Гаргов, Чочо Владовски, има една, която тъне в забвение. Навярно най-страстната и най-страшната. Романсът на родната прима с култовия пловдивски китарист Илия Караянев, по-известен като Личо Стоунса, се описва от негови приятели с три думи: музика, алкохол и бой. Разправиите между тях са били толкова бурни, колкото и любовта им.
Стоунса от млад бил бунтар. Рокът за него не бил само любима музика, но и начин на живот. А най-милото му- неговата китара. Още преди да срещне Лили, талантът на пловдивчанина му носи слава, особено когато става част от бандата на Емил Димитров –„Синьо-бели”. Така той получава прекрасната възможност да се изявява пред голяма аудитория и да пътува из цялата страна. По това време се среща за първи път с естрадния феномен –Лили Иванова. Грандамата е поразена от китарните му хватки, но в онзи момент тя все още е омъжена за Иван Пеев.
Трагедията, която преобръща живота му и го прави алкохолик, е самолетният инцидет десет дена преди края на 71 год. Във въздушния апокалипсис умира Паша Христова, ръководителят на оркестър „София” Николай Арабаджиев. На борда са още Мария Нейкова, Борис Годжунов, Янка Рупкина и Личо, който тогава свири с оркестъра. Стоунса оцелява, но физическите и психическите наранявания са много тежки. В този период той се намира в душевна дупка и започва да търси смисъла на битието в чашката. Свирене и пиене се обединяват и нищо повече не го вълнува.
В зората на 80-те, Личо и групата стават съпорт на концертите на Лили Иванова. Скоро възхищението й от дарбата на китариста прераства в обожание и към самия него. Така се завързва бурния им романс. Стоунса вече освен утвърден музикант е и утвърден алкохолик. Негови авери
разказват, че тази взривоопасна комбинация, се стоварвала върху Лили под формата на шамари и ритници. Но не само пиенето провокирало агресията в музиканта. Суетната прима обичала да събужда ревността му. Както никой друг, можела така да го вбесява, че той, иначе хрисим човек, да се превръща в звяр. Въпреки това, тя понасяла всичко без да гъкне- толкова била влюбена.
Разривът между двамата настъпил на техен концерт в Пампорово пред отбрана публика. Изведнъж, Личо се разбеснял и се нахвърлил върху любимата си. Такъв шамар й ударил, че тя се строполила на земята. Всички в залата онемeли. Някой се осъзнал и си обадил на милицията. Ченгетата му хвърлили як лабут и го пуснали да си ходи. След тази унизителна случка, естрадната певица преустановила контактите си с него.
Смазан от раздялата, той напуска страната и отива в Скандинавия да свири на круизовете. А Лили Иванова се хваща с Асен Гаргов.
След години в странство, Личо се завръща в родния си Пловдив и заживява като отшелник. Спира да свири пред публика и се издържа от припечеленото в странство. Мълвата нашепва, че още не е забравил Лили Иванова, както и тя него.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Абе тая кифла била мазохиска НОРМАЛНО за такъв звер
Що за глупости пишете, бе хора?!?!?
Самолетната катастрофа е два месеца, след като Личо напусна Оркестър София!
Да не говорим за другите „неточни подробности“.
Добре, че поне пишете в „минало разказвателно време“…
И изобщо – „скандално“ не значи „изсмукато от пръстите“ – идете в Пловдив – сигурен съм, че Личо ще ви даде интервю, ама вас явно ви привличат новините от типа „развален телефон.
Който е написал тази статия,спокойно може да го духа! Когато аз започнах работа при Лили Иванова през 1973г.,тя беше разведена с Иван Пеев и омъжена за Янчо Таков. Аз напуснах оркестър София два месеца преди да се случи самолетната катастрофа на 21.12.1971г.Замести ме един китарист на име Дончо от Русе,който загива в самолета!(светла му памет).С Лили Иванова започнах работа през 1973.Заклевам се в Господ,че никога не съм и посягал,а камо ли за някакви шамари и ритници,за които лицемерът пише в статията.На Пампорово бяхме заедно с Лили на почивка за 3 дни и прекарахме чудесно.Никакви скандали,никакви разправии с милицията.Напротив,те я молиха за автографи.Аз и моята група,напуснахме Лили през април 1976г. Не исках, аз да бъда причината за развода и с Янчо Таков.Това е самата истина,за което се заклевам и ще търся съдебна отговорност на лицето,което е написало невярната,спекулативна статия.
ичо стоунса: лили изневеряваше на янчо с мен
отпечатай новината
30.07.2012 09:00 | Видян 5147 пъти | Коментари 6 | Гласували 1
Личо Стоунса: Лили изневеряваше на Янчо с мен
Твърдиш, че никога не си удрял Лили Иванова, не си я докосвал дори…
Как ще посегна на Лили Иванова?! Тя беше омъжена за Янчо Таков и ако я бия, нали ще влезна в затвора?! Тя е две педи и половина, както се казва, крехка жена – как ще я удрям?! Никога не съм я удрял, мога да се закълна в Господ!
Хората, които ме познават отблизо, знаят това. Ние може да сме имали професионални скандали – примерно защо съм бил изпил една-две водки преди работа. Аз мога да изпия една-две водки, но свиря на китарата, без това да си проличи. И винаги сме имали успех. Мога да пия с някой приятел преди концерта, но това не означава, че съм го провалил.
С Лили се разделихме по други причини – тя беше омъжена на Янчо Таков. Реших да я напусна, за да не й развалям семейството. Оттогава нашите пътища не са се преплитали. Тя върви по своя, аз по моя.
След Лили направих моя група в Пловдив. Свирихме често във вариетето на Панаира. По онова време беше евтино и почти всяка вечер беше пълно. Спомням си, че за Великден от партийния дом ни задължаваха да свирим от 12 до 2 часа през нощта, само и само да не ходим на църква. За мене това беше светотатство, но какво да ги правиш. Комунистическа извратеност! След шоуто цялата тълпа от над 2000 човека тръгвахме по църквите и палехме свещи за Всевишния.
После бях поканен на работа в групата на Маргарита Хранова. Приех, тъй като досието ми беше насрано от всички страни
Милицията ми забраняваше да напускам България. Казах това на Маргарита, но тя и съпругът й Кико обещаха да оправят проблема. Заминахме на турне за СССР и след два месеца предстоеше заминаването за Швеция. Една сутрин Марги ми каза, че трябва да отидем до Главно управление на МВР – София.
Отидохме и след 15- минутен разпит от страна на ген. Нешев всичко беше оправено. Получих разрешение и паспорт за работа в чужбина.
Заминахме за Швеция и след два месеца се завърнахме. Винаги ще уважавам този велик жест от страна на Марги и Кико, тяхната приятелска подкрепа.
Две години след това бях поканен на работа от Стефан Димитров и Богдана Карадочева. Приех, тъй като положението в страната започна да става нетърпимо. По това време намалиха хонорарите двойно. От 35 лв. станаха на 18 лв. на вечер. Става дума за концерт, който трае час -час и половина.
А вечер в ресторантите свириш по три часа. Забраниха да се пее на западен език. Можеше само на руски и на български. А Богдана, както знаете, обича френски шансони.
И тъй като беше забранено да се пее на концерти, трябваше да работим по ресторанти, а аз в кръчми не пея. Така с Буба и Стефан заминахме да бачкаме в Скандинавия. Свирехме и пеехме до зори на някакъв ферибот. Много тежка беше задачата. След два месеца групата се завърна в България, а аз останах в Швеция 10 години.
Вярно ли е, че си бил в разбилия се самолет, в който е пътувала Паша Христова, и че след жестоката катастрофа си изпаднал в депресия и си почнал да пиеш?
Това е другата голяма лъжа, която написаха за мен. Лъжа! През 1969 г. свирих в Ансамбъла на строителни войски ГУСВ-София. Два месеца преди катастрофата, аз бях вече напуснал оркестъра, а на мое място те поканиха друг китарист от Русе, Дончо се казава. Той загина. Бог да го прости. А аз започнах работа в „Шест плюс едно“ с ръководител Иван Пеев-бившия съпруг на Лили иванова. В групата ояха Борис Гуджунов и Маргарита Хранова.
Да, но си преживял друга, много по-жестока катастрофа, която те белязва за цял живот…
Преживял съм тежка катастрофа, но с автомобил. Блъсна ме една шведка, която нямаше книжка. Бях абсолютно трезвен. Връщах се от работа, когато тя ме връхлетя. Удари ме в десния крак, аз се преметнах от ударната вълна върху колата и си строших скулата. От тогава е и този грозен белег на лицето ми. Останах инвалид И досега куцам.
И си осъдил шведката за 10 хиляди долара обезщетение?
Да, можеше и за повече, но така се стекоха нещата. След катастрофата ме трудоустроиха в Швеция. Сега получавам 2300 лв. пенсия. През 1990 година обявих, че се пенсионирам, тъй като тази работа ме изморява. След катастрофата в Швеция ходих на рехабилитация, платена от техния профсъюз. Но те не могат да плащат повече от 6000 евро и то за два месеца.Аз се сближих директно с директорката на техния съюз. Казах им, че нямам никакво намерение повече да работя.
А в Швеция дали работиш или не работиш, ти плащат. Независимо в коя държава работиш в Скандинавия, шведите ти отчитат всичко. Аз мога да работя в тези държави, където си поискам, и те да ги признаят, когато покажа договорите. И ако аз примерно остана без бачкане, те ми плащат 80% от заплатата. Ако взимам 2000 евро на месец, те ми плащат, без да работя, 1600 евро. Така беше, така е и сега.
В Скандинавия по хотели ли живееше?
Е, как! Като отидеш там, ти дават собствена квартира. Бях там 10 години. В България гледах нещата как стоят по телевизията. За пръв път като се прибрах в България, стоях една седмица и не знаех къде се намирам. Върнах се. Тогава беше някакъв хаос – хората нямаха никакви пари. Стоях в Стокхолм още две години. Пак се върнах тук, пак същата : трагедия. Когато сините спечелиха, народът беше беден. Левът беше обезценен. Един лев беше станал 1000 лева.
И банките не заеха къде да си държат тези безценни хартийки, от тях имаше купища тогава. Казах си: държавата не е наред. Обаче аз си получавам пенсията във валута. Ще остана в България и точка!
Е, затова не давам интервюта…По горе ми се задава въпрос…Вярно ли е, че си бил в разбилия се самолет, в който е пътувала Паша Христова, и че след жестоката катастрофа си изпаднал в депресия и си почнал да пиеш? Моят отговор беше кратък и точен,а те пишат за 1979,когато свирих китара в ансамбъла на строитeлни войски-ГУСВ.=====След като се уволних,започнах работа с Емил Димитров през 1970.След около 7-8 месеца ме поканиха в оркестър София през 1971 и аз приех,тъй като за да бачкаш в София,беше задължително софийско жителство,а шефа Николай Арабаджиев(ФУЧО),за един ден ми намери квартира и жителство.Два месеца преди самолетната катастрофа,аз напускам,а Дончо от Русе е избран да ме замести и той загива в самолета(Бог да го прости) Едно обяснявам-друго пишат!Малоумни уроди!?
големи измишльотини пишат Джурналята