Той се казва Еди Бореро и е преживял гражданската война в Ангола, спечелил е три медала, а в момента пасе крави в село Микре. Еди се е появил на бял свят в Гуантанамо, там е и фамилията му – петима братя и четири сестри. Когато  е на 18 години отбива военната си служба в размирна Ангола. Сражава се в специален отряд и оцелява.

За награда, кубинското правителство го праща в чужбина, България, на работа. Пристига тук на двадесет и две години. Влюбва се пламенно в нашенка и се оженва за нея, ражда му се син, но жена му го напуска. Останал сам с малко дете на ръце, той е принуден да работи каквото му дойде. Паспортът му изтича и не може да замине за родината си. Не след дълго кубинеца отново среща жена, този път това е дамата на сърцето му. Тя се казва Бонка и му ражда син, но двамата нямат пари да го гледат и го дават в дом за деца. От тежката му съдба се заинтригува Венцислав Карастоянов, психолог в Центъра за обществена подкрепа, град Ловеч. Най-накрая с хиляди митарства, той издейства на Еди паспорт и виза за постоянно пребиваване в България.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: