Служебното БМВ на Яне Янев беше откраднато снощи. В колата на лидера на РЗС имало важни документи и записи. Ключовете от партийната каса, в която се съхраняват сигнали за корупция, както и личният телефон на депутата, също били оставени в автомобила.
От една седмица Яне Янев не се появява на публични места, а джиесемът му е изключен. Лидерът на РЗС изчезна след вота на доверие към правителството, когато още двама депутати му изневериха и се отцепиха от
партията.
В нощта на кражбата, БМВ- то било паркирано пред ведомственото жилище, което обитава Янев. Това е поредно посегателство към близкият до Алексей Петров политик. На няколко пъти домът му е бил нападан от маскирани лица, твърдят от РЗС. Въпреки това, на Янев не му е назначена охрана.
РЗС обвинява правителството в опит да затвори устата на опозицията. Самият Яне също е споменавал, че често получава заплахи към себе си , както и към близките му. Защо тогава оставя важни документи в
колата си?
Кражбата на колата е инсценировка, твърдят запознати. Внезапното изчезване на буйният политик е било целенасочено, за да има по- силен ефект от новината за престъплението. Янев се представя като жертва на натиск от страна на правителството, за да изгради пълния образ на опозиционер.
Мнозина обаче допускат, че зад престъплението стои ментора на Яне – Алексей Петров. Усилено се говори от известно време, че Трактора е оттеглил доверието си от лидера на РЗС. Самият Янев заяви, че обмисля варианта да напусне политиката, тъй като не вижда резултати от огласяваните от него данни за корупция.
Яне Янев за СРС- тата. ВИЖ ВИДЕОТО:
Da sega shte obvini gerb che sa e otkradnali ne samo aleksei go ustavi no i platenata mu jena deto i dava po 2 bona mesechno za da se vodi takava daje si mislq che mnogo skoro shte se otvleche sam kato predi tova shte obqvi che shte iznese fakti s video zapis i posle na sledvashtia den se pokrie posle go otvlekat i stiga do po daleche uspqva da izbqga i dava prezkonferenciq i na neq kazva kak cvetanov go e bil i mu vzemal ulichavashtiq zapis i posle sluchaino se poqvi bivsh agent na dans koito da potvardi kazanoto ot qne hahaahah
С подметнати флашки, СРС и порно Алексей Петров, РЗС и ДС атакуват Бастилията на ГЕРБ
На над 2 млрд. евро се изчисляват загубите на партийно-криминалната мафия за последната година и половина. Само спрените кранчета за източване на ДДС регистрират около 500 млн. по-малко в джобовете на олигарси и бандити. От пресечена контрабанда китайско, дубайско и турско карго са предотвратени кражби на близо 200 млн. евро от такси и акцизи. Десетки милиони не влязоха в касите на алкохолните босове, Карнобат и др. заради спряната продажба на напитки с фалшив бандерол (в момента се проверяват сигнали дали президентът Първанов се е обаждал на премиера Борисов да не закача спонсорите му от въпросните винпроми, както е постъпил по отношение на Михаил Михов, нашумял в едно СРС като Мишо Бирата и „Леденика”). Други милиони са спестени от замразени изплащания по съмнително спечелени държавни поръчки.
Спрени сделки на военното министерство от предишния режим на тройната коалицияса лишили от стотици хиляди евро комисиони на оръжейни търговци, действащи под крилото на президента. Обявените за незаконни частни яхтени пристанища, дворци, яхти и пр. луксозни благини още по-ясно очертават кръговете, които са бесни от управлението на ГЕРБ. Точно те са в основата на обявената война срещу правителството, начело с Бойко Борисов. В ариергарда на тази военна кампания е обявеният за тартор на „Октопода” Алексей Петров и преданите му до истерия ибрици РЗС и в. „Галерия”. Те удариха върхушката на ГЕРБ с компроматните оръжия за масово поразяване – флашката и СРС-тата. Държавата потъна в зловония. Общественото мнение, доколкото го има, се сниши, потресено от агресивността на атаката. По законите на манипулацията „мократа поръчка” бе представена за „журналистическо разкритие”, СРС-тата за срив на държавността, а авторите – като рицари на морала.
Нападнатата страна, в лицето на премиера Бойко Борисов и вицепремиера Цветан Цветанов, вместо да отговори кратко, ясно и принципно на нападението, се зае с безкрайни обяснения, които разкаляха терена още повече. Управляващите изпуснаха инициативата и се оказаха в блокада. Усетили колебание в редиците на властта, сини и червени опозиционери (уж идеологически смъртни врагове) се оказаха хванати за ръце в хора на „Октопода” ритуал, който ги превърна в следколеден подарък за Алексей Петров. Толкова се престараха и Сергей Станишев, и Румен Петков, и Иван Костов, и Мартин Димитров, че аха да засенчат Яне Янев, Атанас Семов и компания. Докато ГЕРБ инкасира удар след удар, дори доказани демократи забравиха да питат, как така подписката на Яневите хора за промяна на Конституцията се оказа фалшифицирана. 53 трупа бяха изровени и вписани в нея като живи хора! Факт, пред който някои от СРС-тата изглеждат като детско уоки-токи.
В резултат на бойните действия първата фаза на войната доведе до разклащане на правителствената лодка. Което със сигурност в лагера на Трактора е отчетено като триумф.
Сбъдна се стратегията на неговите адвокати от кантората на Даниела Доковска в навечерието на съдебния процес срещу „Октопода” да се предизвикат скандали, които да представят властта, Борисов и Цветанов в черно, а Трактора – в бяло, невинна жертва на политически и полицейски произвол. Във войната срещу ГЕРБ бил въвлечени ВИП мадами, проститутки и гей компромати. Със снимки и записи на пикантни сцени били изнудвани политици да се включат в атаките за сваляне на правителството. Депутат от РЗС споделил пред колеги от БСП, че девизът е един: „Долу Борисов, служебно правителство!” Нямало да се жалят сили и средства Избирателите са разколебани и стъписани от невижданата агресия на разразилите се политически битки.
Смъртоносна хватка
Милиони са дадени до момента за платени публикации срещу правителството, вадене на компромати, подслушвания и следене на хора до управляващите, иницииране на скандали, събиране на подписки, организиране на „спонтанно” недоволство в дадени среди. Изчисленията са на журналисти от няколко медии на базата на информация от техни източници.
Сделките се договарят най-често в кафе-сладкарница „България”, лоби баровете на „Радисън”, грандхотел „София”, „Вкусното кебапче” (срещу БНТ), ресторант „Кумбаре”, кафенето на гърба на Художествената академия, както и в самите партийни централи. Най-логичният въпрос от излизането на СРС-тата с разговори на Бойко Борисов с Ваньо Танов, Ваньо Танов със Симеон Дянков, Ваньо Танов с Менда Стоянова, Ваньо Танов с Искра Фидосова е: КОЙ ИМА ПОЛЗА ОТ ВОЙНАТА СРЕЩУ
ПРАВИТЕЛСТВОТО?
Ето кой:
1. Пряко засегнатите Алексей Петров – Трактора. Петър Стоянов – Пешо Сумиста. Николай Велков, юрист, арестуван в акция „Октопод”. Братята Пламен и Йордан Стоянови, известни като Ждрольовците или Дамбовците. Други над 220 души, срещу които се водят дела за тежки криминални престъпления.
2. Мафията – защото са нарушени, застрашени или спрени източниците на печалби от контрабанда, наркотрафик, изнудвания, шантаж.
3. Престъпни групировки/кръгове, свързани с политически среди и имащи политически и властови амбиции.
4. Сивият сектор на бизнеса: ДДС милионери, спекуланти, абонати за държавни поръчки.
5. Магистрати, уличени в нерегламентирани контакти, на които бяха осветени имоти за милиони.
6. Опозицията. По принцип това е нейно задължение, но определени среди са тясно свързани с мафията и действат в нейна полза.
7. Президентът Георги Първанов – основен двигател на задкулисната война срещу сегашното управление и персонално срещу Бойко Борисов. Първанов не иска да приеме мисълта, че с изтичането на мандата изтича и неговото влияние върху бизнес и политически среди. В лицето на Бойко вижда заплаха за собствената реализация в бъдещото развитие на страната.
8. Олигарсите.
9. Кукловодите от Държавна сигурност. Използват засегнатото честолюбие на Алексей Петров и жаждата му за мъст за свои цели. Като им свърши работа, ще го похарчат.
21 години след рухването на Берлинската стена динозаврите от праисторическата епоха, наричани условно Държавна сигурност, разполагат с ресурс да реализират мащабни активни мероприятия срещу егитимната изпълнителна и законодателна власт в България.
В общи линии атаките им към правителството на Бойко Борисов са повторение на това, което направиха през 1992 година с кабинета на Филип Димитров. Даже и някои от героите, които водят подривната дейност, са същите.
Днес обаче повод за оптимизъм ни дават три фактора. Първо – сегашният премиер разполага със стабилен гръб в парламента. Нещо, което липсваше на Филип Димитров и се оказа решаващо. Второ – ментално Бойко е по-устойчив и по-адекватен към дивата българска действителност в сравнение с по-деликатния си предшественик. Иначе целите и на двамата антагонисти са напълно идентични – европеизиране на България срещу тези, които желаят чрез страната да балканизират Европа. Или още по-точно – да защитят правото на живот на едно ново мутирало издание на азиатския комунизъм в рамките на европейския дом чрез територията на родината ни. Бойко и Филип си приличат и по друго – усещането за мъжкарско и джентълменско поведение. Реално след Димитров Борисов е вторият държавник, който сам иска вот на доверие и поема всички скрити и явни рискове.
Срещу него обаче спящите клетки на ДС показват, че не са научили нищо ново, а прилагат това, което си знаят от школите на КГБ – планирано многоетапно активно мероприятие. Но и тук има нещо обнадеждаващо. В тяхното най-тясно обкръжение има хора, които са скептично настроени за успеха на разиграващата се авантюра със СРС-тата и правят нужното да се подсигурят в случай на предвидим провал Така лъснаха и някои пикантни подробности около тайната завера. По перспективния план на въпросното активно мероприятие (АМ), на което българите са свидетели, е започнало да се работи веднага след изборите през 2009 година. Трите етапа на подривната конспирация са получили дори симпатичните имена: първа фаза – АМ „Юзда”. В случай че не даде резултат – втора фаза АМ „Мълния”, и ако отново не се постигне набелязаната цел – трета фаза – АМ „Потоп”. АМ „Юзда” стартира с публикуването на стенограмата от срещата на Дянков с Първанов миналата пролет, когато се изясняваха за младия милионер.
Целта беше поставяне на юзда на изтървания кон – Бойко Борисов. Дадоха му възможност да влезе в правия път, а като за доказателство за това да изгони Дянков и приеме обяздването от „Дондуков” 2 и кукловодите, които са зад президента. Спомняме си, че при тази първа фаза имаше и солисти, и хористи. Сред тях се открояваха неистовите отцепки на хористите от „Подкрепа”, за това колко вреден е Дянков и т.н. Да не забравяме, че в този синдикат има натрупан голям опит в участието в подобни предварително разписани активни мероприятия. Те датират още от времето, когато вършеха тази мръсна работа за свалянето на правителството на Филип Димитров. Разликата със сегашната ситуация, разбира се, е огромна. Тогава „Подкрепа” бяха солов фактор, а сега са на опашката при хористите. В момента в ход е втората фаза АМ „Мълния”. Разчетени са участниците, времената на тяхното включване, ролята, която им е отредена. Изхождайки от действията им, можем да заключим, че съзнателно или не премиерът Борисов не е съвсем прав, като говори за крякането Очевидно не става въпрос за безразборно крякане на жабоци в блатото. Крякат по план и под команда. Всеки си има определена реплика и етюд.
Всеки си има трибуна, пред която да говори и играе. Бившият фактор от правителството на Сергей Станишев, а сега разследван за тежки мафиотски престъпления – Алексей Петров, е един от инструментите в „Мълния”. В рамките на плана на активното мероприятие е предвидена даже и възможността да го осъдят, но да се изпълни важната цела – да се съхрани бърлогата на динозаврите – президентската къща, зад която стои офшорната България. Знам, че в родината ми, като се споменат тези думи, огън и жупел се сипят. Почти две петилетки да се говори за Георги Първанов бе табу, но там е гърбът на организираната престъпност. Както един мой приятел академик казва, там е заровено кучето А академиците са умни глави, трябва да им се вярва. За да разчетем днес действията на живите десари в изпълнението на активното мероприятие, трябва да си припомним станалто през 1992 година. Тогава бях в сърцето на събитията зад кадър. Дълга история, описана в мемоарите ми. Лицето, което наклони везните в полза на успеха на превратаджиите на първото синьо правителство, се нарича Константин Тренчев. За него някои познавачи с лекота и неоснователно твърдят, че е инфилтриран от самото начало на прехода. Аз не мисля така. При този човек нещата са по-страшни – той продаде приятели, ценности, бъдещето на България от едно болно тщеславие. За да получи възможността да изпуши една пура и да изпие чаша уиски край басейна на Илия Павлов в американската му къща. Това е простата истина, но и българското нещастие. От неговата подлост или елементарна почтеност преди 18 г. се решаваше накъде ще наклонят везните Проклех го очи в очи. Резултата го знаем. Знаем и какво се даде на инструментите, които свалиха Филип Димитров.
Тогава Тренчев си въобразяваше, че ще управлява другия инструмент – Любен Беров. Но професорът по стопанска история му оговори: Чакай бе, аз си имам чорбаджии, ти кой си?”, и пиесата приключи. От тоз момент нататък Държавна сигурност влезе в синдиката, умъртви го, като остави Тренчев начело на една вече легендирана, по техния речник организация. Не бих се спирал толкова дълго на тази тема, ако тя няма задкулисни обвръзки, които са пряко свързани със съвременната обстановка и изпълнението на „Мълния”. От 2-3 години Константин Тренчев изпращаше системно хабер, че се е поправил, че е осъзнал грешките си, че са били от неопитност и т.н. Бях почти на път да се хвана на такава въдица, но миналата седмица, когато публикуваха записа между Борисов и Танов, гръм ме удари