Конфликтът между Русия и Запада, основно с НАТО и Европа, значително се изостри след края на юни тази година и, ако се съди по интензивността му, навлиза в решителен етап. Макар че не може да се пренебрегва и досегашната интензивност на бойните действия, която обикновено се илюстрира с унищоженото въоръжение от началото на специалната военна операция (СВО) до средата на август т.г. Наличните данни за украинската армия показват точно това – тя е загубила 674 самолета, 284 хеликоптера, 212 445 безпилотни летателни апарата (БЛА), 669 зенитно-ракетни комплекса, 30 624 танка и друга бронирана техника, 1774 реактивни системи за залпов огън и 36 186 артилерийски оръдия и минохвъргачки. Тези данни са красноречиви и за оказаната военнотехническа помощ от Запада, защото в края на 2021 г. Украйна разполагаше с пренебрежимо малки количества въоръжение в сравнение с унищожените. Те показват интензивността на бойните действия основно на фронтовата линия, докато новият етап от СВО, освен с увеличаващото се напрежение на фронта, се характеризира по цялата територия на страните с несравнимо по-голям пространствен размах и  интензивност.

Началото на новия етап бе поставено на 25 юни, когато президентът Зеленски подписа указ за започване на 40-дневна операция за принуждаване на Русия за прекратяване на бойните действия и започване на мирни преговори. Планирано беше нанасяне на удари с ракети и самолетни безпилотни летателни апарати /БЛА/ с голям обсег по важни икономически обекти в дълбочина на руската територия и по граждански обекти за предизвикване на социално напрежение сред обществото. Операцията беше одобрена на срещата на НАТО на 7 и 8 юли в Анкара, въз основа на резултатите от нанесените удари от 25 юни до 5 юли. Това само по себе си е доказателство за явно разширяване на конфликта с участието на НАТО.

Операцията, всъщност натовско-украинска, завърши на 3 август, но тъй като планираният резултат не беше постигнат, ударите продължават със значително по-малка интензивност, но с по-голяма ефективност, определяща се от важността на поразяваните обекти. Това дава морално основание на Русия да снеме всякакви приети досега свои ограничения за ударите по територията на Украйна и да отговори симетрично на украинските. В случая симетрично е меко казано, защото нейното въздействие е в пъти по-разрушително.

Към края на юли Украйна вече няма износ на стоки и внос на въоръжение не само през черноморските пристанища, но и през тези на Дунава.

Това намали украинския износ с 2 млрд. долара месечно от нереализирана продукция. След пристанищната инфраструктура на удари е подложена ж.п. системата и основно подстанции и локомотиви. Така, по данни на експремиера на Украйна Николай Азаров, от 5000 локомотива през 2022 г. днес Украйна разполага с около 400, което вече налага използване на запазените парни локомотиви.

Към средата на август са унищожени металургичните комбинати в Запорожие и Кривой рог, което остави украинската оръжейна промишленост без необходимите ѝ метали. Унищожени са крупни складови бази и разпределителни търговски центрове като „Розетка“, „Нова поща“, „Епицентър“ и др., стотици бензиностанции, захранващи и Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), а през последните дни бяха поразени обекти от ж.п. транспорта и мостове по важните магистрали. Удари бяха нанесени и по сухопътните връзки на страната със съседните страни, което означава изолирането ѝ от тях. Например разрушен е пропускателният пункт на молдовската граница, както и на граничният възел в района на Рени. Това означава блокиране на връзките с Румъния, откъдето Украйна получава значително количество въоръжение и военнотехническо имущество.

Разрушаването на пристанищните и сухопътни транспорти обекти води до обезценяване помощта на НАТО и Европа за ВСУ – след като не може да достигне до войските, тя губи своя смисъл. Същевременно невъзможността да се използва посочената инфраструктура създава не само създава проблеми за снабдяване на войските, но и поставя икономиката на страната пред сериозна криза.

Нанасяните масирани удари не са очаквали в САЩ, Европа и Украйна. Резултатите от тях наложиха на президента Зеленски да поиска от Русия споразумение за прекратяване на ударите по Черно море, но реакция нямаше. Напротив, в ход влязоха нови образци ракетно оръжие и БЛА. Според британския вестник „Телеграф“ за руските БЛА с реактивен двигател и изкуствен интелект „Геран-5“ с обсег 1000 км и скорост 600 км/ч, вече са изградени десет нови бази с 59 установки за използването им, разположени по протежение на фронтовата линия. Впрочем посоченият БЛА ярко илюстрира еволюцията на този тип ударни средства, които стават все по-близки до крилатите ракети, но са с несравнимо по-ниска стойност. Именно такива БЛА превърнаха съвременната война в технологична надпревара за създаване на ударни оръжия с ниска стойност и на средства за защита от тях на достъпна цена. По същество това е надпревара между научните и производствени възможности на воюващите страни, т.е. двубой между техните икономики.

Наред с военното значително се ускориха икономическото и политическо противоборство.

За първото е достатъчно да се спомене разрешението, дадено от ръководството на ЕС на страните-членки да задържат руски кораби и дори да конфискуват превозваните от тях стоки. Разрешението предизвика съответна реакция. На 12 август президентът Путин от борда на флагманския кораб на Тихоокеанския военно-морски флот разпореди на командващия да подготви флота за задържане на кораби от „сенчестия“ флот на страни, предприели враждебни действия спрямо руските. Според командващия за периода 24 април-6 август т.г. покрай Курилските острови са преминали над 1000 кораба, от тях под чужд флаг (“сенчести“) 370  на „неприятелски“ страни, основно от Европа. При необходимост именно те ще бъдат цел на руския Тихоокеански ВМФ.

Прецедент за втвърдяване на руската политика в това отношение вече има. В средата на юни руската фрегата  „Адмирал Григорович“ плава в пролива Ламанша, когато към нея бързо се приближава яхта с британско знаме и с изключена радиовръзка, която, въпреки предупреждението, продължава да плава към фрегатата. След няколко изстрела над нея яхтата променя курса си, но случаят, според „Таймс“, предизвиква вълнение в командването на британските ВМС. Незабавно е отправено искане за среща до началника на руския Генерален щаб армейски генерал Валерий  Герасимов с цел „недопускане на инциденти, които могат да предизвикат преки бойни действия между страните“. Отговор няма, защото случаят е оценен като „принудителна стъпка, а не като искрено желание за нормализиране на отношенията“. Такива те няма да станат, докато Лондон не промени антируския курс на своята политика. Че тя е такава личи от отправеното в средата на август от Москва предупреждение, че ако Великобритания продължи да се намесва в украинския конфликт, ще „плати скъпо за това“. Повод за него са предадените на Украйна безпилотни летателни апарати от самолетен тип, с които се нанасят удари в дълбокия руски тил. Вестник „Таймс“ от 16 август твърди, че ВСУ използват британски дронове от началото на т.г., които не са подарени, а са закупени от ЕС с  лихвите от замразените руски активи.

Предупреждението не е голословно. Според „Украинска правда“ на 16 август с няколко ракети „Искандер“ са унищожени производствени сгради на украинската фирма „Fire Point“, която всъщност е филиал на британския и израелския оръжеен бизнес. Заводът произвежда турбореактивен БЛА FP-1, с който се нанасят удари по руските рафинерии, и крилата ракета „Фламинго“, копие на FP-5, разработена от британско-емиратската компания „Milanion Group Ltd“. Това означава, че фирмата е организирала производството в Украйна, доставяйки от Великобритания и ЕС необходимите комплектуващи елементи. „Fire Point“ разработва и система за противоракетна отбрана FREYJA, твърде подобна на израелската, в която вземат участие и германски фирми.

Посочените действия показват, че Русия втвърдява политиката си и активизира ударите по важни обекти по цялата украинска територия. Нанесените поражения и твърдия курс към икономическите и политически действия на НАТО и Европа поставят сериозни въпроси пред тях. Анализирайки резултатите от 40-дневната операция и отговора на Русия, изданието „Atlantic“ посочва, че първоначално президентът Тръмп е впечатлен от нея, но много скоро руският отговор охлажда ентусиазма му. Поради това

САЩ вече дават сигнали, че желаят възобновяване на преговорите за уреждане на конфликта.

Навярно за създаване на подходяща обстановка президентът Тръмп е променил отношението си към конфликта, а Русия отговори с освобождаване по хуманитарни съображения на осъдения през 2022 г. морски пехотинец Робърт Гилман, за което получи благодарност. Президентът Зеленски е молил президента Тръмп да окаже въздействие върху Илон Мъск да възстанови сигнала на „Старлинк“ над Русия. Преди година сигналът съществуваше и се използваше и от руската армия, но беше прекъснат по искане на Зеленски. Сега поиска възстановяването му, защото му потрябва именно за насочване на дроновете с голям обсег срещу обекти в руския тил. Той обаче дори не беше удостоен с внимание от собственика на „Старлинк“, а наскоро, според „Файненшъл таймс“, Донълд Тръмп е отклонил молбата му.

Поставен в незавидно положение от руските удари, президентът Зеленски предложи на САЩ нов план за прекратяване на войната. Според Киев евентуална договореност за примирие от 180 дни ще означава „завършване на активната фаза на войната“ и ще могат да започнат пълноценни преговори за мирното ѝ уреждане. Раздвижва се и Европа.

Вече са проведени неофициални и тайни разговори в Баку и Виена между бивши високопоставени европейски политици и руски представители

за проучване на възможностите за прекратяване на войната в Украйна. Активизира се и Турция, но не защото се е загрижила за уреждане на конфликта, а защото руският отговор на украинската операция засегна твърде много нейните икономически интереси – след блокиране на черноморските пристанища тя престана да получава от Украйна желязна руда, метали и зърно, поради което нейните над 500 крупни мелници, снабдяващи Европа, Близкия изток и Африка с брашно, спряха работа – продукцията им заема 30% от световния износ на брашно.

Коментирайки тази активност, руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Москва изключва възможността за незабавно или временно примирие, както настояват Европа и Украйна. Според него спиране на огъня се допуска единствено при постигане на дългосрочно и трайно премахване на причините, довели до възникване на конфликта. Нещо повече.

Става все по-ясно, че при бъдещите преговори Русия няма да отстъпи от създадената зона за сигурност в Харковска и Сумска области, т.е. потвърждава се предположението, че руските искания ще се увеличават заедно с продължаване и изостряне на конфликта със Запада.

Защото войната е жизненоважна за Русия и суверенитета ѝ, докато за Запада тя е само опит да я върне в положението от 90-те години на ХХ век. Ако не стане, той не губи нищо, но все пак успя да създаде големи икономически проблеми на Русия. Въпреки това тя приспособи икономиката си, преструктурира и превъоръжи армията си, повишавайки възможностите ѝ поне с едно ниво над въоръжените сили на НАТО. Същото става и с отбраната срещу безпилотни летателни апарати. Тя вече създава обединена командно-информационна система за ПВО с включени в нея всички използвани средства за откриване, идентифициране и прехващане – от мобилните групи срещу БЛА, през зенитно-ракетните комплекси С-500 „Прометей“  до системата за противоракетна и противокосмическа отбрана А-235 „Нудол“.

За подобна комплексна система за ПВО НАТО засега може само да мечтае.

Следователно предприетата 40-дневна операция за принуждаване на Русия към примирие и преговори, не само че не постигна целта си, но се обърна срещу организаторите си, създавайки огромни проблеми на Украйна. Именно на Украйна, а не на НАТО и Европа. Те се снишиха, отказвайки доставка на средства за ПВО, защото им трябвали за собствената защита, т.е. те мислят за себе си, а не за украинския народ, когото превърнаха в разходен материал за постигане на свои цели.

Настоящият етап от специалната военна операция действително става решителен за конфликта между Русия и Запада. Той се характеризира с нарастващо участие на НАТО чрез използване на все повече и все по-усъвършенствани безпилотни летателни апарати от самолетен тип с изкуствен интелект, управлявани от оператори от НАТО/ЕС извън територията на Украйна. Това участие е многократно по-опасно в сравнение с развърнатото производство на такива БЛА в страни от НАТО. Невъзможността напълно да се прехванат стотиците атакуващи безпилотни апарати създава илюзорното убеждение, че с увеличаване на пораженията от ударите е възможно Русия да се съгласи на мирни преговори на неизгодни за нея условия. Именно с такава цел се осъществява ескалацията на конфликта след 25 юни. Ако Русия не се съгласи на такива преговори, то, при достигане на неприемливи разрушения на нейната икономика, войната с НАТО ще стане неизбежна.

Автор: полк. Г. Гергинов