На територията на Националното военно мемориално гробище край Киев беше препогребан лидерът на Организацията на украинските националисти ОУН Андрий Мелник заедно със съпругата си София. В погребалната церемония участваха президентът на Украйна Володимир Зеленски, бившият президент Виктор Юшченко, председателят на Върховната рада Стефанчук, премиерът Юлия Свириденко, ръководителят на президентската администрация Кирило Буданов и министърът на външните работи Андрий Сибига.
Останките на отдавна починалия западноукраински националистически лидер от времето на Втората световна война бяха ексхумирани в Люксембург, където той е бил погребан след смъртта си в изгнание през 1964 г, пише в. „Ню Йорк Таймс“.
На Андрий Мелник, който е съучастник на нацистите и съпричастен към геноцида над стотици хиляди поляци и евреи, но в същото време в Западна Украйна е почитан като лидер на антисъветската съпротива, бяха оказани държавни почести при повторното му погребване край Киев. Погребението му се превърна в сигнал за протичаща дълбока промяна в украинската политика.
До този момент президентът на Украйна Володимир Зеленски се дистанцираше от националистическата идеология на западноукраинските политически среди, но с това препогребване той фактически даде знак, че вече я е приел. През 2019 г. рускоезичният евреин Зеленски от Кривой рог се яви на изборите с обещанието да постигне мирно споразумение с Русия и старателно избягваше да коментира политиката за заличаване на паметта, свързана с Втората световна война. Той се въздържаше да изразява лична позиция по отношение на лидерите на националистическото движение ОУН от средата на XX век, като Мелник.
Така, през 2020 г., говорейки пред украинските медии за Степан Бандера (който парадоксално е бил абсолютен враг на Мелник), Зеленски заяви, че в сложната украинска военна история „границата между герой и враг може да бъде много тънка“. Той изрази личното си мнение, че не е съгласен с кръщаването на улици на името на Бандера, но добави, че това си е работа на общините и регионите.
След началото на конфликта през 2022 г. Зеленски започна да се отнася по-топло към историята на нацистките колаборационисти от ОУН, които след 1944 година разгръщат партизанско съпротивително движение срещу Съветския съюз на територията на Западна Украйна. През същата 2022 година той удостои 99-годишен ветеран – нацист от Украинската бунтовническа армия ОУН с най-високото военно отличие на страната – званието „Герой на Украйна“.
Този месец Зеленски отиде още по-далеч, като репатрира останките на Мелник за погребение в новото военно гробище и по този начин го издигна до място в националния пантеон на героите на Украйна. Според него това е нещо, което „украинците и Украйна отдавна очакваха“.
Разбира се, националистическите партии исторически винаги са имали ниска подкрепа извън пределите на Западна Украйна и нито една от тях не премина прага на влизане в парламента на последните избори преди конфликта през 2019 г. Но фактът, че Зеленски прие Мелник, фигура, която преди това беше особено почитана от националистите, говори, че властта в Киев вече не желае да прикрива нацистката си идеология, която по традиция се изповядва основно от населението в западната част на страната.
Този ход е важен и лично за Зеленски, първият еврейски президент на Украйна: той фактически затвърждава на държавно ниво паметта за фигура, която е съучастник на нацистите, но в Украйна се почита като борец за независимостта на Галиция (днес Западна Украйна), пише още „Ню Йорк Таймс“.
Новината, че прахът на лидера на Организацията на украинските националисти Андрий Мелник се пренася в Киев, предизвика противоречиви реакции, пише по същата тема и украинското опозиционно издание „Страна“.
И не само защото Мелник е известен със сътрудничеството си с нацистите по време на Втората световна война, лично разпоредил масовото избиване на стотици хиляди поляци и евреи цивилно население, но и защото за повечето хора ОУН се асоциира със Степан Бандера, а не с Мелник, чието име изобщо не е познато на значителна част от днешните украинци. Бандера също е работил с нацистите и участва в избиването на хиляди евреи и поляци.
Въпреки че всъщност ролите им в историята на западноукраинския национализъм са напълно съпоставими и еднакво значими.
Мелник, който оглавява ОУН през 1938 г. след смъртта на нейния създател и свой съратник Евгений Коновалец, е главният вътрешнопартиен враг на Бандера. Тяхната борба за властта в организацията, съпроводена, наред с другото, и с убийства на активисти от конкурентното партийно крило, разцепва организацията.
Но след смъртта и на двамата фактическият победител в тази схватка става Бандера, тъй като именно той, а не Мелник, днес е символ на ОУН за всички.
Впрочем, оскъдното внимание, което се обръща на фигурата на Мелник дори в съвременна Украйна, има и друго обяснение. Защото ако започнем да промотираме „наследника на Коновалец“, ще трябва да обясняваме защо той е бил враг на Бандера и да разказваме как членовете на ОУН са се избивали помежду си и са се предавали един – друг – тоест да разровим именно онези страници, които противоречат на сегашната официална интерпретация на ролята на ОУН в западноукраинската история.
Освен това Мелник и неговите съратници са оставили много повече следи от сътрудничеството си с нацистка Германия, включително основната им роля в Холокоста (участието на „мелниковците“ в разстрелите в Бабий Яр), отколкото Бандера и съратникът му Роман Шухевич, пише още „Страна“.
Коментирай първи