На Явор Бахаров в последните години бяха изписани толкова страховити неща, че дори само да ги изредим, без да навлизаме в подробности, ще ни трябва цяла страница. Стотици статии се опитваха да втълпят на читателите, че той е черната овца на младото поколение български актьори – талантлив, но и доста порочен.

Пак от същите тези творения на пресата можеше да се направи и един много верен извод – че къдрокосият брат на Захари Бахаров е изключително популярен. Защото, ако не беше голяма звезда, никой нямаше да се интересува с кого става и си ляга, участва ли и в оргии и с колко и какъв алкохол си регулира настроението.

Кариерата на Явор тръгна нагоре със „Стъклен дом“ и от тогава до днес графиката й е все възходяща. Може да се обзаложим, че и занапред ще е така, тъй като той вече е част и от друг култов сериал – „Под прикритие“, чийто четвърти сезон тръгва в неделя по БНТ. Впрочем именно това беше формалният повод да направим среща с Бахаров в лоби бара на хотел „Принцес“ и да го разпитаме детайлно за живота му.

– Г-н Бахаров, в неделя тръгва четвъртият сезон на сериала „Под прикритие“, в който новите попълнения сте вие, Бойко Кръстанов и Йоана Темелкова…
– Мащабът и стилистиката на сезона са много променени и от неделя ни предстои доста екшън. Целта е да стане още по-интересно на зрителите. Ролята ми в „Под прикритие“ е интересна, но повече не мога да издам.

– В сериала сте с брада…
– Моят герой е турчин. Това ми дава възможност да експериментирам повече и е доста забавно. Като цяло обаче не е лесно да говориш на чужд език, а когато се опитваш и да мислиш, е още по-трудно.

– В сериала участва и брат ви Захари. Героите ви противопоставени ли са?
– Не ритаме в една врата. В предишния трети сезон брат ми в живота уби брат ми в сериала. Много братя са забъркани, реални и нереални, и се надявам да е интересно на зрителите. В сериала имам допирни точки с Иво Андонов (героят за Захари Бахаров в „Под прикритие“ – б.р.).

– Майка ви е туркиня по произход. Сигурно все пак за вас не е било чак толкова трудно да играете турчин…
– Майка ми е от българските турци. Ако беше израс налав Турция. Щеше да ми е по-лесно. Не е чиста туркиня, мисли на български.

– Освен нови герои какви изненади да очакваме в „Под прикритие“?
– Много добре са се подготвили сценаристите. Зрителите ще бъдат приятно изненадани с нови засукани сюжети и интриги. И с много екшън, разбира се.

– Разкажете интересни случки от снимките.
– Работихме 4-5 дни в Истанбул, където беше интересно заради средата и локациите. Снимките бяха трудни – в една джамия, където беше забранено да се отцепва и да се спира достъпът.

Имахме много проблеми с това хората да не гледат в камерите, доста се изнервихме. Истанбул е многомилионен град и навалицата е голяма w Непрекъсната.

– „Под прикритие“ има ли конкуренция?
– „Под прикритие“ взе много награди миналата година, а и хората го харесват. Сериалът се занимава с актуални проблеми. Той е един от най-добрите, но и други са ма сносно ниво и ангажираните с тях се опитват да си вършат професионално работата. Не можем да говорим за конкуренция, защото „Под прикритие“ е единственият екшън сериал.

– Отказахте ли някакви ангажименти заради сериала?
– Не, не бих казал. Точно когато свърших ангажимента си в Народния театър, дойде предложението за „Под прикритие“ и веднага започнах да се подготвям за сериала. Изисква се голямо усилие и предварителна работа, за да се усвои текстът. Повярвайте ми, трудно е да се говори на турски. Този език не мога да кажа, че го познавах добре. В миналото само съм го слушал и съм хващал някоя и друга дума. Бил съм 5 месеца в Бурса, където кандидатствах.

– Благодарение на брат ви Захари ли попаднахте в „Под прикритие“?
– Попаднах в сериала, след като бях одобрен на кастинг. Харесали са ме. Знам, че им се е сторило интересно популярен български актьор, който досега е бил в една светлина, да бъде представен в „Под прикритие“ в друга – с нова визия и играещ чужденец.

– Какви са останалите ви актьорски занимания?
– Занимавам се с театър. От 2011-а съм в „Армията“, участвам в „Ромео и Жулиета“ и „Железният светилник“. Тази година дебютирах и в Народния в представлението на Георги Тенев „Злият принц“. В „Сфумато“ също имам участия – в два спектакъла. И в Пловдив играех, но за съжаление сцената там изгоря и сега временно не може да се използва.

– Стоял ли е някога пред вас въпросът „Театър или кино“?
– Постоянно. От зимата на миналата година не съм снимал за голям екран. За съжаление кино се прави по-рядко или мен ме избират по-малко. Повече ме искат в телевизията. Случва ми се да се занимавам с театър а да искам да снимам или обратното. Винаги едното ми липсва.

– Травми от работата?
– Съвсем леки. Винаги гледам да бъда внимателен и концентриран и да не се излагам на опасности. Ако има рискове в нашата професия, значи някой друг греши – режисьорът или каскадьорът. Забранил съм си опасностите. Ако видя, че нещо може да ме нарани, не го правя. Гледам да изясня ситуацията и тя да стане абсолютно безопасна.

– Взе ли ви нещо актьорството?
– Може би това, че не станах програмист, а можех. Преди години исках да уча и международни, отношения в Турция. Тогава бях объркан и не знаех какво точно се случва с живота ми. След това дойде актьорството. Като се замисля, то ми е дало много повече, отколкото ми е взело.

– Сблъскахте ли се с някакви пречки, докато бяхте в Турция?
– Пречките за мен. идваха основно от сблъсъка ми с друга култура, нрави, възпитание. Там са доста по-различни от нас, особено в някои аспекти. Беше ми много трудно.да премина тази бариера. Хората в Турция са възпитани по различен начин, по вярващи са и семействата им са по-патриархални. Ние, българите, сме по-европейски настроени, по-освободени сме, по-свободомислещи.

– Станахте известен като Хари в „Стъклен дом“. Това ли е най-силната ви роля досега?
– В никакъв случай ролята ми на Хари в „Стъклен дом“ не е най-силната. Просто ме направи популярен. Мисля, че най-силните ми роли са в „Тилт“, „Недадените“, „Цахес“… Имам чувството, че колкото повече напредвам с възрастта и колкото повече опит и качества натрупвам пред камера, толкова повече сигурност придобивам. Участието ми във всеки следващ проект ми се струва все по-добро. Всяка роля сама по себе си е крачка напред в развитието ми Сега се чувствам в свои води на снимки.

– През 2013 г. сте участвали в американския филм на ужасите „Аз плюя на гроба ти“ в ролята на изнасилван…
– И сега ми се иска да играя в чужди продукции. В днешно време е възможно да правиш видеокастинги, да изпращаш записите навсякъде по света и да се пробваш за роли. В бъдещите ми планове влиза да мога да работя, в която държава си поискам.

– Брат ви Захари ли е виновен да станете актьор?
– Не, не бих казал. Виновен е мързелът ми и това, че бях неориентиран. Не знаех какво точно исках да уча и да работя. Актьорството ми попадна изведнъж, но взе, че се получи. Ако бях наясно какъв искам да стана, след като завърших гимназията, може би щях да тръгна в друга посока. Оказах се обаче в една школа и… Хареса ми актьорството, стана моя професия

– Кой е по-известен от вас с брат ви?
– Брат ми Захари е постигнал повече. Нормално е да е по-известен.

– Искате ли му съвети?
– Случва се понякога, дава ми професионални съвети.

– Кой е най-големият ви критик?
– Позволявам на всеки да ме критикува. Критиката и хвалбата ги възприемам еднакво, обръщам им толкова внимание, колкото трябва, не много. Мисля си, че имам реална преценка за моята работа и за това, което се случва – съвсем леки отклонения от критиката или хвалбите могат да се получат при мен. Брат ми е един от хората, чието мнение за представянията ми е важно, но не е единствен.

– За какво са най-честите спорове с брат ви?
– Споровете ни са чисто организационни за фамилни задължения. Единствено и само за това! Има неща, които трябва да се свършат за майка ни, за баба и т.н. Трябва някой да се заеме, а ние двамата сме най-подходящите. Често имаме задачки пред нас и се караме кой да ги поеме.

– Кажете нещо повече за семейството си.
– За семейството не искам да говоря. Не подлежи на обсъждане.

– Имате много къдрава коса. Как я поддържате?
– Не полагам специални грижи1. Коафьорът в сериала „Под прикритие“ много ми помага, той прави интервенции върху косата ми. Изправя я, слага ми разни балсамчета и кремчета, които като че ли ми действат. Никога не съм обръщал специално внимание на прическата си, не съм се и чувствал по някакъв по-особен начин заради къдравата ми коса. Не ми е била проблем.

– Проблеми с досадни обожател ки?
– Никога.

– Казвате, че не сте мъж само за една жена…
– Явно такъв е бил моментът, когато съм го казал. Така съм се чувствал и настроението ми е било такова. Към днешна дата мога да бъда мъж само за една жена, но и за много представителки на нежния пол.

– Има ли жена до вас в момента?
– Не, нямам приятелка от известно време.

– Били ли сте на крачка от брак? Имали ли сте несподелена любов?
– Не ми се е случвало досега да съм бил на крачка от брак. Не бих казал и че съм имал несподелена любов.

– В какви отношения сте с бившето си гадже Луиза Григорова?
– В приятелски. Преди няколко дни я гледах в представление и след това вечеряхме. Не само аз и тя, бяхме с още приятели.

– Говори се, че отново сте се събрали…
– Няма такова нещо. Говорят и пишат всякакви неща, но и двамата с Луиза не им обръщаме внимание.

– С другото ви бивше гадже – дъщерята на Фатик Александра, в какви отношения сте?
– В същите, в каквито сме и с Луиза – изцяло приятелски.

– Колко време бяхте гаджета с Александра? Как се разбирахте със сестра й и майка й – вдовицата на Фатик?
– Не се познавам с майка й и сестра й, нито пък с когото и да е друг от семейството им. С Александра изкарахме заедно около 2-3 месеца. Разделихме се като приятели. Бяхме много близки.

– Твърдеше се, че Александра ви е натирила и в резултат на това сте заприличали на клошар. Тогава отново сте посегнали към алкохола и наркотиците…
– (Смее се.) Няма такова нещо. Като чета такива неща, не им обръщам никакво внимание. Никакво!

– Сега да не кажете, че нямате и никакви пороци…
– Имам пороци. Не бих казал обаче, че прекалявам с алкохола.

Пушил съм трева, употребявал съм марихуана. Отдавна обаче съм престанал.

– PR ход ли бяха голите ви снимки с Радина Кърджилова и Рут Колева?
– Не, защо да са били PR ход?! Излязоха от някъде, не знам от къде. Това си беше една хубава вечеринка с приятели (смее се). Забавлявахме се, не беше нищо сериозно. Просто един купон с весели млади хора.

– Кое е най-екстремното нещо, което сте правили?
– Доста екстремни неща съм правил. Карам ски и веднъж опрях до спасителната служба. Загубих се в Банско и добре, че имах малко батерия, та да се обадя на 112. На морето пък с една лодка с баща ми попаднахме в буря. Трябваше да излезем много бързо, беше страшно. Ходенето ми в Африка за предаването „Звездите сигурно са полудели“ също беше опасно. Там трябва да се внимава много с животните, които са непосредствено до теб. Една сутрин станах и тръгнах да се разхождам сам в гората. Беше забранено от продуцентите, но го сторих.

– Имало ли е непосредствена опасност за живота ви?
– Може би със ските съм бил най-близо до опасност за живота – в Австрия се пускахме с приятели по един улей и си беше рисковано.

– Влизали ли сте някога в болница?
– Като малък съм падал и съм си чупил главата. Много буйно детство имах.

– Кои са страховете ви?
– Да не остарея сам. Имам страх от самотата.

– Има ли нещо, което искате да промените в себе си?
– Да, иска ми се да не съм толкова импулсивен, агресивен и експанзивен. Впрочем агресивността ми е чисто словесна.

– Мълви се и че сте темерут..
– Интересно. Не мога да кажа за себе си, че съм такъв човек.

– А може ли да се каже, че сте лошото момче на българското кино?
– Не. Не бих се определил като лошото момче в българското кино. Участвал съм в няколко филма и все още не съм навлязъл достатъчно в това изкуство, за да имам проблеми.

– Сега след интервюто накъде?
– Ще отида в плувния басейн да се позабавлявам един час във водата. Имам и друга задача – упражнение по английски.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

http://youtu.be/-4350FvMESQ

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: