След Втората световна война страните-победители САЩ/Великобритания и Русия си поделят света и в частност Европа на сфери на влияние и започва Студената война. Победителят от този нов десетилетен цикъл на сблъсъци САЩ представя този исторически период като дуел между тоталитарния Изток и Демократичния Запад. Но докато съветските методи за налагане на контрол в държавите от Източна Европа чрез директна военна окупация от Червената армия и ликвидиране на буржоазната либерална прозападна опозиция се представят силно преувеличено и пропагандно изопачено, то бруталните действия на Вашингтон и Лондон в тяхната собствена, договорена със СССР, западна сфера на влияние остават забулени в мъгла.
Какво се случва в действителност след края на Втората световна война: За да запазят икономическия си и стратегически контрол над Западна Европа и ключови региони по света, САЩ и Великобритания разработват мракобесна система за политическо инженерство, тайна паравоенна подготовка и брутални интервенции. Зад фасадата на „демократична“ политическа система с „честни избори“ и „свободен пазар“, англо-американските съюзници изграждат невидима машина, която да изолира и унищожи силните по време на войната и след нея комунистически и левите движения и да гарантира, че никоя държава няма да премине в съветската сфера на влияние по естествен, демократичен път.
1. Потсдам, Ялта и „Споразумението на салфетката“: Митът за законните сфери на влияние
Противно на широко разпространените схващания, нито на конференцията в Ялта (февруари 1945 г.), нито в Потсдам (юли-август 1945 г.) има подписано международно споразумение, което законно да разделя Европа на „вечни“ зони на влияние. Трите велики сили, победители във войната (САЩ, Великобритания и СССР) официално подписват Декларацията за освободена Европа, която ги задължава да гарантират провеждането на свободни и демократични избори във всички освободени територии в Европа и света.
Истинското поделяне на света обаче се случва зад кулисите на голямата дипломация. През октомври 1944 г. в Москва Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин съставят прословутото „Процентно споразумение“ – хвърчаща салфетка, на която разпределят влиянието си на Балканите:
- Румъния: 90% съветско влияние
- България: 75% (по-късно 80%) съветско влияние
- Гърция: 90% британско (западно) влияние
Сталин стриктно спазва тази цинична сделка. Когато след войната англо-американците започват операция по смазване на комунистическите и левите движения в своята зона, Москва запазва пълно мълчание, за да легитимира собствения си контрол над Източна Европа.
2. Анатомия на англо-американската схема: Как се контролира демокрацията?
За разлика от Сталин, който упражнява директен контрол, създаденото през 1947 г. Централно разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ, съвместно с британското МИ6, разработва т.нар. „Доктрина за политическа война“ (Political Warfare). Целта е проста: изборите в контролираните от тях държави в Западна Европа и Далечния Изток да останат формално честни и многопартийни, но крайният резултат винаги да бъде предварително подсигурен в тяхна полза. Схемата включва пет основни стълба:
А. Финансово изнудване и куфари с пари
В разрушената след войната Европа гладът е геополитическо оръжие. Чрез Плана „Маршал“ САЩ поставят брутален ултиматум на правителствата в Париж и Рим, където комунистическите партии са първи политически сили: ако комунистите останат в управлението, финансовата помощ, доставките на пшеница и въглища спират веднага. Успоредно с това агенти на ЦРУ доставят милиони долари в брой директно на десните и центристките партии за финансиране на техните скъпи предизборни кампании.
Б. Медиен монопол и психологически терор
Разузнаването купува влияние в стотици западноевропейски вестници, радиостанции и списания. Провеждат се мащабни кампании за дезинформация: разпространяват се фалшиви новини. като пример: една от най-фрапиращите и масово разпространявани е че при победа на левицата италианските, френските, германските… деца ще бъдат депортирани в Сибир, а жените ще бъдат „национализирани“ – тоест ще станат общи. Преди прожекциите на безплатно предоставяни холивудски филми, показващи бляскавия американски живот, задължително се въртят пропагандни клипове от кино-прегледа за ужасите на съветския ГУЛАГ.
В. Религията като геополитическо оръжие
В силно религиозните общества Католическата църква е мобилизирана като съюзник на Вашингтон. Под натиск от САЩ, Ватиканът официално обявява, че всеки, който гласува за комунистически или социалистически партии, автоматично ще бъде отлъчен от църквата. Свещениците по селата отказват причастия и изповеди на леви избиратели с лозунга: „В кабината за гласуване Бог те вижда, Сталин – не“. С такива действия ЦРУ намалява подкрепата за комунистическата партия в Италия, която в първите следвоенни избори печели цели 40 % от гласовете на избирателите.
Г. Разцепване на работническите синдикати отвътре
Понеже силата на левицата извира от работническото движение, американските профсъюзи (AFL), действащи като параван на ЦРУ, наливат милиони за подкупване на прозападни синдикални лидери. Така изкуствено се създават алтернативни, про-капиталистически синдикати, които бламират масовите стачки и ги обявяват за „съветски саботажи“.
Д. Операция „Гладио“: Военната застраховка
И ако въпреки всички взети мерки хората все пак гласуват „грешно“? За тази цел НАТО и ЦРУ създават секретните армии „Stay-Behind“ (Операция „Гладио“). Това са нелегални структури от вербувани крайни антикомунисти, десни радикали и бивши фашисти с тайни складове за оръжие в горите на Европа. Планът е ясен: ако левицата в някоя западноевропейска държава спечели изборите, армията на „Гладио“ незабавно извършва държавен преврат и налага военна диктатура.
3. Хроника на интервенциите: Държавите под микроскоп:
Гърция: Първият кървав полигон (1944–1949)
Гърция е най-драстичният пример за пренебрегване на волята на народа. Комунистическата партизанска армия (EAM-ELAS) на практика освобождава сама страната от нацистите и се ползва с подкрепата на огромното мнозинство от населението.
За да защити интересите си в Средиземно море, Чърчил изпраща британски войски в Атина. През декември 1944 г. британците откриват огън по мирни комунистически демонстрации (събитията, познати под името Декемвриана). За да сломят левицата, английските служби пускат от затворите и въоръжават хиляди гръцки колаборационисти, служили на Хитлер.
През 1947 г. Великобритания фалира икономически и щафетата е поета от САЩ по силата на Доктрината Труман. С масирана военна помощ и първото мащабно използване на напалм срещу партизаните в планините на Северна Гърция и избиването на над 70 хиляди мирни жители в стотици села в района за помагачество на партизаните, комунистическото движение е физически унищожено. Когато през 60-те години се появява нова опасност от изборна победа на левицата, ЦРУ подкрепя бруталния преврат на „Черните полковници“ (1967–1974), наложил неофашистка военна хунта, която изпраща в концентрационни лагери и избива хиляди комунисти.
Италия: Операцията, която промени историята (1947–1948)
Италианската комунистическа партия (PCI) излиза от войната с огромен морален авторитет и огромна подкрепа от населението заради ключовата си роля в антифашистката съпротива. През май 1947 г., под директен американски натиск и заплаха за спиране на американските хранителни помощи, премиерът на Италия Алчиде де Гаспери изхвърля комунистите от коалиционното следвоенно правителство на националното съгласие, въпреки че партията им се радва на подкрепата на близо половината италианци според проучванията.
На последвалите първи „демократични“ избори през 1948 г. ЦРУ провежда първата си мащабна тайна операция. Освен милионите долари в куфари за Християндемократите, САЩ организират Операция „Писма“ – над 10 милиона италиански емигранти в Америка са принудени от US-службите да пишат на роднините си в Италия, че ако гласуват за комунистите, САЩ ще им отнеме гражданството и ще спре паричните им преводи към семействата в родината, благодарение на които се изхранват цели италиански региони.
През следващите десетилетия Италия е подложена на т.нар. Conventio ad excludendum – негласно политическо споразумение между всички останали партии, че никой никога няма да прави коалиция с комунистите, без значение колко милиона гласове получават те на избори.
Франция: Шарл де Гол и неутрализирането на ФКП (Френската комунистическа партия)
Във Франция Френската комунистическа партия (ФКП) се самопровъзгласява за „Партията на 75 000 разстреляни“. Макар историците по-късно да изчисляват, че общият брой на разстреляните французи от нацистите е между 20 000 и 30 000, факт е че повечето от тях са комунисти от нелегалната съпротива и пропагандният ефект е зашеметяващ. На изборите през ноември 1946 г. ФКП става първа политическа сила с 28.6% от гласовете.
Генерал Шарл де Гол, макар и френски националист, желаещ независимост от Вашингтон, действа в синхрон с антикомунистическата стратегия. Първата му стъпка е пълното разоръжаване и разформироване на партизанските отряди на Съпротивата. Интересното е, че тук се намесва и Сталин, който предава френските комунисти, нареждайки им да не вдигат революция,, защото не бил сега моментът. Прави го, за да спази договореното със САЩ и Великобритания разделяне на Европа на зони на влияние. През май 1947 г., също като в Италия, френските комунисти са окончателно изхвърлени от изпълнителната власт в замяна на доларите от Плана „Маршал“.
Япония: Изкуствената еднопартийна система
След капитулацията си Япония е в разруха, а Японската комунистическа партия организира мощни стачки, застрашаващи оставането на американските военни бази на територията. За да овладее ситуацията, през 50-те и 60-те години ЦРУ тайно налива десетки милиони долари за създаването и поддържането на една-единствена политическа сила – Либерално-демократическата партия на Япония (ЛДП). Благодарение на американското финансиране, ЛДП управлява Япония без прекъсване в продължение на близо четири десетилетия, превръщайки страната в де факто еднопартиен капиталистически монопол.
Западна Германия и Австрия: Забрани и тайни армии
На фронтовата линия на Студената война методите са още по-директни. В Западна Германия Комунистическата партия (KPD) първоначално има силни позиции сред работниците в индустриалния басейн Рур. Вместо да рискуват с избори, през 1956 г. под силния съюзнически натиск Федералният конституционен съд просто забранява Комунистическата партия, като противоконституционна. В Австрия и Германия ЦРУ създава най-радикалните клетки на „Гладио“, съставени от бивши офицери от СС, чиято цел е физическа ликвидация на леви активисти при евентуална съветска инвазия.
Финландия: Скритият спонсор
Финландия е принудена да балансира заради съседството си със СССР, а ляво-комунистическият Фронт на народните демократи редовно печели над 20% от гласовете. За да спре пълното поглъщане на страната от Москва, ЦРУ провежда мащабна тайна операция, като финансира Социалдемократическата партия на Финландия чрез фиктивни бизнеси и тайни сметки в Швейцария, създавайки контролирана от САЩ лява алтернатива, която да отнеме електората на комунистите.
Извън Европа: Бруталността на Запада срещу „Третия свят“
Когато методите на политическото инженерство се окажат недостатъчни в държавите от американо-британската сфера извън Европа, Англо-американският съюз прибягва до масов терор и кървави преврати:
- Индонезия (1965 г.): Комунистическата партия на Индонезия (PKI) е третата най-голяма в света и е напът да спечели изборите легално. ЦРУ и МИ6 подкрепят кървав военен преврат на генерал Сухарто. ЦРУ предоставя на армията готови списъци с имена на комунистически активисти. Резултатът е масов геноцид, при който са избити между 500 000 и 1 милион леви интелектуалци, селяни и работници.
- Иран (1953 г.): Демократично избраният премиер Мохамед Мосадък национализира петрола, контролиран дотогава от Великобритания. Чрез съвместната операция на ЦРУ и МИ6 „Аякс“, в Техеран са организирани платени безредици, Мосадък е свален, а на власт е върнат диктаторският режим на Шаха, гарантиращ западните петролни интереси.
- Чили (1973 г.): Когато социалистът Салвадор Алиенде печели изборите по напълно демократичен път, САЩ подлагат страната на икономически саботаж („да накараме икономиката им да запищи“, по думите на Ричард Никсън). На 11 септември 1973 г., с логистичната подкрепа на ЦРУ, генерал Аугусто Пиночет извършва брутален държавен преврат, убива Салвадор Алиенде и установява дългогодишна кървава военна диктатура.
Заключение:
Историческата реалност на Студената война показва, че геополитиката на западните сили не се интересува от морал, хуманизъм или демократични ценности. За разлика от Съветския съюз и проповядваният от него социализъм, Западът няма идеология… и не подбира методите за смазване на суверенитета на държавите под американски контрол. Важно е единствено икономическият модел, който са наложили, да остане на всяка цена:
- На Изток: СССР налага държавен социализъм с еднопартийна система и държавна планова икономика.
- На Запад: САЩ и Великобритания допускат съществуването както на фасадна, напълно разпробита и манипулирана от тях многопартийна система, така и на брутални десни диктатури, стига те да гарантират две неща – твърд антикомунизъм и запазване на капиталистическия пазарен модел в интерес на британо-американския капитал.
Автор: Пею Благов, Skandalno.net
