В невероятен любовен триъгълник се вкарал в средата на живота си големият български писател Емилиян Станев. Авторът на „Крадецът на праскови“, „Антихрист“ и „Иван Кондарев“ си паднал по булката на един от най-добрите си приятели – знаменития художник Илия Петров. Емилиян дотолкова хлътнал по изгората на зографа, че постоянно си намирал повод да гостува у тях. Случвало се да придружава съпрузите и в провинцията, само и само да е близо до голямата си тръпка.

Илия Петров знаел, че приятелят му е хвърлил око на жена му, но не се сърдел. Художникът вече не изпитвал кой знае какви чувства към половинката си Надежда и склонил да я преотстъпи. Решението да я остави на Емилиян се улеснявало от факта, че със съпругата му нямали деца.

Когато разводът в семейство Петрови станал факт, Станев се нанесъл в жилището на любимата си. Това станало в края на 40-те. Надежда сложила нова венчална халка на ръката си, но не махнала и старата – тази от Илия. Жестът й бил доказателство, че всички страни в любовния триъгълник запазили приятелството си до края на дните си.

Бракът на Надя и художника продължил точно 13 години. Двамата се харесали в столично училище, където изкарвали заплатите си по едно и също време. Тя била даскалица по литература и история,а той – по рисуване. В онзи период Илия Петров си имал друга съпруга – Вера. Тогавашната му половинка била изключително ревнива и когато разбрала, че мъжът й кръшка започнала да го следи. Госпожата шпионирала Илия по градинки и пред школото, в което работел. Видела ли го прегърнат с Надежда, избухвала в плач. Накрая не издържала и се метнала от покрива на жилищна кооперация. Полетът й завършил с размазване на паважа и внезапна смърт. Овдовелият Илия Петров запазил благоприличие, и в следващите няколко месеца не се срещал с любовницата си. Щом му минал траурът обаче, завел Надежда в райсъвета и се венчал за нея. На тайната сватба присъствали само младоженците и кумовете им.

Емилиян Станев също имал предишен брак. Неговата предишна съпруга Екатерина била дъщеря на заможен врачански търговец. Родителите й не одобрявали връзката й с писателя и правели всичко възможно да докарат младото семейство до развод. „Той не те заслужава, не може да ти осигури живота, който заслужаваш“, не се уморявала да повтаря Емилиян-Станевата тъща на щерка си. Мълви се, че възрастната госпожа била категорично против наследничката и да ражда дете на избраника си и на няколко пъти я карала да абортира. Дали обаче е имало насилствени помятания, историята мълчи.

Екатерина и писателят издържали като съпрузи около 2 петилетки. Разводът им съвпаднал по време с появата на новата любов на Емилиян – Надя .

Втората госпожа Станева надживяла с повече от 20 години знаменития си мъж. Той починал на 15 март 1979 г. Говори се, че си е отишъл от рак, но жена му винаги е отричала подобно развитие на събитията. Твърдяла, че писателят имал онкологично заболяване, но се бил излекувал. От инжекциите, които му биели против разсейки, се натрупала съсирена кръв в дробовете и именно това го погубило. „За една седмица стана всичко… Емболия!“, разказвала приживе Надежда. Самата тя се пренесла в отвъдното през 2000 г.

Смъртта заварила Емилиян Станев като депутат. След първия си мандат в парламента той смятал да се откаже от мястото си в Народното събрание, но Партията не позволила. „Здравето ми е разклатено – дишам трудно, слухът ми е намалял и се измарям“, написал в молбата си за оттегляне от политиката писателят. Членът на Политбюро на ЦК на БКП Пенчо Кубадински обаче отказал да се съобрази с мотивите на Емилиян и драснал „Не!“ в горния десен ъгъл на писмото му. Така Станев се принудил да стане депутат и в следващия парламент.

За автора на „Крадецът на праскови“ се твърди, че бил много близък с Тодор Живков.

Тато го приел в ловната си дружинка и определено се забавлявал в неговата компания. В един момент обаче му се ядосал и му обърнал гръб за цели 3 години. Причината за гнева му била изпуснатата от Емилиян реплика: „Върнете на хората земята и всичко ще потръгне изведнъж!“.

В арт средите се разказват легенди как бившият Първи е искал да прави Станев шеф на Съюза на българските писатели, а творецът му отказал с невероятна духовитост. „Ще се съглася, но ако ми бъде позволено да си взема ловната пушка и да стрелям по бездарниците. Иначе не ща. Тая работа не е за мен, тя е за хора, които не пишат“, рекъл.

Емилиян, чието истинско име е Никола, бил страхотен чешит. За това е свидетелствал пред журналисти и покойният Дончо Цончев. Двамата били големи приятели и имали безброй съвместни преживявания. „Бай Емилиян често разправяше разни забавни истории. Веднъж каза как много изморен излязъл от една нива с царевица и видял до чешмата циганче – Айше. С голяма плитка било и със стомните в ръцете. Седнали, поприказвали си, циганчето много се смяло и се разделили. След време разказа същата история, само, че циганчето вече беше Фатме. Бил я плеснал по дупето и ци*ките й изхвърчали от блузката.

И трети път ни го разказа този случай, но вече как отъркалял девойката близо до чешмата, а тя гледала да не изпусне стомните, защото, ако ги счупела, Манго, мъжът й, щял да я бие. Голям разказвач беше бай Емилиян и доста си измисляше. Изключителен човек! Много начетен, дълбок философ и страхотен майстор на прозата“, споделял е в миналото Цончев.

Към него Станев се отнасял приятелски, но и бащински. Дончо буквално живеел с чувството, че е осиновен от своя колега. „Подари ми дори ловните си такъми“, признавал е авторът на „Принцовете“ пред репортер.

От написаното дотук читателите сигурно са си извадили извода, че Емилиян е бил запален авджия. И не са сгрешили. Станев обичал да ходи на лов и имал куп приключения по излетите си. Веднъж дори погрешка гръмнал в задника хасковски партиен деец. На сакатлъка присъствал и Николай Гяуров.

Тримата с местния БКП функционер Христо Арнаудов се надявали да отстрелят някой глиган, когато изведнъж се озовали лице в лице с побеснял бик. Писателят и оперният певец си плюли на петите, а спътникът им поизостанал. Когато Гяуров и Станев се отдалечили на безопасно разстояние, спрели и се огледали. Забелязали, че в един храст нещо шава и Емилиян помислил, че е диво прасе. Вдигнал пушката си, прицелил се и гръмнал. В следващия миг от храсталака изскочил Христо Арнаудов. „Б“ страната на клетника кървяла, а от устата му се разнасял страшен вой.

Станев и Гяуров тутакси оказали първа помощ на пострадалия. Промили раната му в близкото дере, натоварили го в колата си и го откарали в болница.