Ферми за ботове, платени пропагандатори, изнудване, заплахи срещу журналисти и координирани кампании за унищожаване на всеки, който се противопоставя на нови войни. Според разследващата журналистка Елизабет Лейн това не са отделни операции, а различни части от една глобалистка пропагандна мрежа, свързваща британското разузнаване, структури около НАТО, украински компании и влиятелни организации в Съединените щати.

В продължително интервю за The Tucker Carlson Show Лейн твърди, че тази мрежа манипулира общественото мнение, усилва пропагандата в подкрепа на войните в Украйна и Иран и атакува политици, журналисти и обществени фигури, които настояват за мир или поставят неудобни въпроси. По думите ѝ става дума за система, която е значително по-голяма от отделни украински или израелски информационни операции. „По-голямото чудовище зад всичко това е НАТО“, заявява тя пред Тъкър Карлсън.

От онлайн атаките до следите на по-голяма мрежа

В началото на разговора Лейн прави важно разграничение между платените пропагандатори и ботовете. Първите застават с имената и лицата си пред камера, публикуват видеоклипове и защитават конкретни политически позиции. Ботовете и фалшивите профили, от друга страна, действат анонимно и създават впечатлението, че дадено мнение се споделя от огромен брой хора. Според Лейн зад тези профили винаги стоят реални оператори, компании или организации. Част от акаунтите могат да използват автоматизация и изкуствен интелект, но самите ферми за ботове се управляват от хора, които определят кого да атакуват и какво послание да разпространяват.

Тя твърди, че профилите не се ограничават до публикуване на политически коментари. Те издирвали информация за семействата на журналисти, разпространявали лични документи, отправяли заплахи и създавали неверни истории. След това голям брой свързани акаунти започвали да повтарят едно и също твърдение, докато то не достигне до по-големи инфлуенсъри и медии. По този начин, обяснява Лейн, една измислена история може постепенно да придобие вид на обществено известен факт. Едновременно с това неудобните публикации биват заливани с обиди, а авторите им са представяни като руски агенти, престъпници или представители на чужди държави.

Лейн разказва, че самата тя се превърнала в мишена, след като започнала да проучва обстоятелствата около убийството на Чарли Кърк и се появила в предаването на Кандис Оуенс. По думите ѝ първоначалният онлайн тормоз бързо прераснал в реални заплахи срещу нея, братята ѝ и други членове на семейството.

Част от профилите ѝ изпращали съобщения от типа „Зеленски изпраща любов“, използвали украински и руски език и публикували нейни лични документи от Грузия. Лейн твърди, че достъпът до част от тази информация би бил невъзможен без хора, познаващи грузинските административни системи. Като пример за начина, по който работи мрежата, тя разказва за слух, че била изгонена от съдебно заседание по делото за убийството на Кърк. Според Лейн в този ден тя изобщо не се намирала в съда, а била на делова среща и разполагала със свидетели и данни от телефона си, които го доказват. Въпреки това твърдението било разпространено от множество профили и по-големи инфлуенсъри, включително Лора Лумър.

За Лейн този случай показва как ферма от малки акаунти може да създаде фалшива история, която след това да бъде легитимирана от известни лица. Карлсън определя случилото се като „организирано пропагандно усилие“ и подчертава, че въпросът не е само кой е публикувал първото съобщение, а защо толкова различни профили са започнали да го разпространяват едновременно.

„Инициатива за почтеност“ и британското финансиране

Една от отправните точки в разследването на Лейн е британският проект „Инициатива за почтеност“ (Integrity Initiative), управляван от „Института за държавно управление“ (Institute for Statecraft).

През 2018 г. група, представила се като Anonymous, публикува вътрешни документи, кореспонденция и схеми, описващи международна мрежа от експерти, журналисти, военни и хора от сектора за сигурност. Официалната цел на проекта е била противодействие на руската дезинформация. Лейн обаче го определя като „военно-разузнавателна операция в медиите“. Според нея документите показват създаването на национални „клъстери“, чрез които журналисти и анализатори в различни държави са можели да разпространяват координирани послания под формата на независими публикации. Сред посочените държави били Великобритания, Испания, Финландия, Украйна, Грузия, балтийските страни и държавите от Вишеградската група. Лейн твърди, че подобни клъстери са били изграждани и в Съединените щати.

Скандалът избухва, след като профилът на „Инициатива за почтеност“ разпространява критични публикации срещу тогавашния лидер на Лейбъристката партия Джереми Корбин. В дебат в Камарата на общините представители на опозицията питат дали финансиран от държавата проект не се е намесвал във вътрешната политика. Британското правителство отрича отпуснатите средства да са използвани за партийна дейност в страната.

Лейн посочва и испанския полковник Педро Баньос, чието назначаване за ръководител на дирекцията по национална сигурност е осуетено след медийни обвинения, че е прекалено благосклонен към Русия. Според нея участници в испанския клъстер са допринесли за кампанията срещу него.

Крис Донъли; стоп кадър: YouTube/The Institute for Statecraft

Сред ключовите фигури в разказа ѝ е Крис Донъли, когото тя представя като човек с дългогодишни връзки с британските военни и разузнавателни среди. Лейн споменава още Джесика Аро, Питър Померанцев и Бен Нимо.

Особено внимание е отделено на професионалния път на Нимо — от журналистика и работа в пресслужбата на НАТО през Лабораторията за цифрови криминалистични изследвания на Atlantic Council и Graphika до позицията му в OpenAI. Публичната му биография в OpenAI потвърждава тези професионални позиции.

Според Лейн подобно прехвърляне на едни и същи експерти между медии, НАТО, аналитични центрове и технологични компании показва институционална приемственост. Карлсън определя дневния ред на мрежата като глобалистки, а Лейн се съгласява: „Сто процента. Това е същият дневен ред, заради който е създадена НАТО. Същият дневен ред като този на Джордж Сорос“.

Това е една от най-крайните тези в интервюто. Според двамата става дума не само за борба срещу руското влияние, а за международна система, която наказва всеки политик или журналист, отказващ да следва общия курс.

Експериментът на НАТО с фалшива активност

Следващата връзка, която Лейн изгражда, води към Центъра за върхови постижения по стратегически комуникации на НАТО в Рига и неговия експеримент от 2019 г. За провеждането му е привлечена украинската компания Singularex от Харков. Официално целта е била да се провери доколко лесно социалните мрежи могат да бъдат манипулирани чрез закупуване на фалшиви харесвания, коментари, гледания и последователи и дали платформите са способни да открият и премахнат подобна дейност.

Според публикувания доклад изследователите са похарчили 300 евро за 3530 коментара, 25 750 харесвания, 20 000 гледания и 5100 последователи. Установени са 18 739 акаунта, използвани за повече от 54 000 фалшиви взаимодействия.

Четири от всеки пет закупени реакции останали онлайн четири седмици след експеримента, а над 95% от докладваните акаунти продължавали да бъдат активни три седмици след подаването на сигналите. Изводът на авторите е, че големите платформи изостават сериозно в противодействието на платената манипулация.

В разговора Лейн говори за значително по-голям мащаб и споменава стотици хиляди закупени ботове и реакции. Тя не приема експеримента просто като академична проверка. Според нея той е показал, че обществените нагласи могат да бъдат манипулирани евтино, масово и почти без риск операторите да бъдат разкрити.

Тя твърди, че много от профилите, които по-късно започнали да атакуват журналисти и антивоенни гласове, са създадени именно през 2019 г. За Лейн съвпадението между годината на експеримента и появата на тези акаунти не е случайно.

От официалния доклад не следва, че профилите са били използвани за последващи политически кампании. Лейн обаче стига до извода, че успешният тест е показал на свързаните структури как могат да управляват подобни операции, без да бъдат открити. Когато научава, че журналисти работят в структури за стратегическа комуникация на алианса, Карлсън реагира остро: „Ако работиш за НАТО, не си журналист“. Според него военната организация не би трябвало да изгражда инструменти за влияние върху политическия дебат в държавите членки.

ВИЖ ИНТЕРВЮТО НА ТЪКЪР КАРЛСЪН С ЕЛИЗАБЕТ ЛЕЙН ТУК:

Обвинения за платена пропаганда в подкрепа на Украйна

Лейн твърди, че украинските ботове не действат само в подкрепа на Киев. Според наблюденията ѝ те се включват и в защита на платени израелски пропагандатори, като заливат коментарите под техни публикации, атакуват критиците им и създават изкуствено впечатление за обществена подкрепа. По думите ѝ се е оформило своеобразно разделение на труда: известните инфлуенсъри предоставят лицата и посланията, а фермите за ботове осигуряват масовото им разпространение и потискат несъгласните.

Лейн изрично признава, че не разполага с окончателно обяснение защо украински профили биха защитавали израелски информационни операции. След това представя своята хипотеза: „Украйна и Израел са притежавани от едни и същи хора“. Тя ги определя като глобалистка и радикално ционистка среда.

Разследването ѝ придобило нова посока, когато с нея се свързали бивши американски военнослужещи — „зелени барети“, командоси от специалните сили и представители на военноморските части за специални операции. Според техния разказ след началото на войната в Украйна получили предложения да създават видеоклипове, възхваляващи Украйна, Володимир Зеленски и украинската армия, като едновременно с това атакуват Русия. Лейн твърди, че на по-известните автори били предлагани около 10 000 долара за видеоклип и още 40 000 долара за неговото рекламиране. Нямало ограничение колко видеоклипа могат да създадат. Освен парите им бил обещаван достъп до високопоставени американски представители, съвместни пътувания и участие в политически събития. В този контекст Лейн споменава тогавашния американски министър на отбраната Лойд Остин.

Според нея предложението било свързано с UNITED24 — официалната украинска платформа, създадена за набиране на средства. Лейн и Карлсън стигат до извода, че пари, дарени от американски граждани и компании в подкрепа на Украйна, са могли да бъдат използвани за пропаганда, насочена обратно към американското общество.

„Те вземат нашите пари и ни пропагандират със собствените ни пари“, заявява Лейн.

Лейн твърди, че разполага със запис от разговор в Zoom, в който се обсъждат сумите от 10 000 долара за видеоклип и 40 000 долара за реклама, както и допълнителните облаги. По думите ѝ бившите военнослужещи, които отказали предложението, впоследствие били обявявани за руски агенти. Представители на мрежата се свързвали с работодателите им и настоявали да бъдат отстранени. Един от началниците получил многобройни обаждания с твърдения, че негов служител работи за Русия. Още по-тежко е обвинението ѝ за бивша „зелена барета“, наречена в разговора „Гари“. Лейн твърди, че мъжът първоначално поставял под съмнение официалната версия за убийството на Чарли Кърк, но променил позицията си, след като получил плащане от американското военно министерство. След това започнал да атакува Кандис Оуенс, самата Лейн и други хора, които продължавали да задават въпроси по случая.

След като заплахите срещу нея се засилили, Лейн потърсила съдействие от ФБР чрез бивш детектив от нюйоркската полиция. По думите ѝ агентът, с когото разговаряли, определил случая като сериозен. Самите профили обаче се подигравали на намерението ѝ да сезира федералните власти и демонстрирали увереност, че няма да бъдат разследвани.

Кой попада под ударите на мрежата

Според Лейн мишена може да стане всеки, който се обявява срещу войната — независимо дали става дума за Украйна, Иран или друг конфликт. Методът бил един и същ: обвинения в работа за Русия, чужда държава или вражеско разузнаване, последвани от коордирани онлайн атаки.

Сред посочените мишени са Тъкър Карлсън, Кандис Оуенс, Джей Ди Ванс, Марджъри Тейлър Грийн, Томас Маси и Мегин Кели, както и хората, които поставят под съмнение официалните версии около убийството на Чарли Кърк.

„Ако си против войната, тези хора ще те атакуват. Това е гарантирано“, заявява Лейн.

Тя твърди, че една от основните цели на мрежата е да дискредитира Джей Ди Ванс, защото той не принадлежи към глобалисткото крило на американската политика. Според нея координирани профили го представят като некомпетентен и опасен, докато едновременно с това хвалят фигури като Марко Рубио.

Отношението към Доналд Тръмп, по думите ѝ, се променя според решенията му. Когато защитава антивоенна политика, той става мишена; когато подкрепя ескалацията, същите профили застават зад него.

Лейн смята, че стратегията е „разделяй и владей“. Според нейната теория глобалистките структури са разпознали антивоенното движение MAGA като заплаха и са започнали постепенно да изолират Тръмп от хората, които първоначално са го подкрепяли.

„Трябва да изолираме Тръмп един по един, да унищожим тези хора от MAGA и да поставим наши оператори“, описва тя предполагаемата логика на операцията.

Карлсън заявява, че се противопоставя на НАТО именно защото смята алианса за заплаха за американския суверенитет. „Аз съм яростно против НАТО, защото съм проамерикански настроен“, казва той.

В разговора се появява и религиозен пласт. Карлсън определя мрежата като система от олигарси, които се противопоставят на християнството, а Лейн твърди, че част от операторите използват библейски цитати и се представят като вярващи, докато едновременно отправят жестоки заплахи към журналисти и техните семейства.

Според нея тези хора не защитават действително религиозни ценности, а използват християнската реторика като политическо прикритие. Карлсън от своя страна поставя въпроса как хора, представящи се за християни, могат да подкрепят действия срещу духовници, църкви и християнски общности.

„Информационната война е най-важната война“

Лейн и Карлсън стигат до извода, че отделните конфликти не са самостоятелни събития, а части от една и съща глобалистка стратегия. Според тях Украйна, войната с Иран, натискът срещу антивоенните гласове и онлайн кампаниите са свързани чрез обща система от интереси. Лейн твърди, че същите структури, които са започнали като британска операция срещу „руската дезинформация“, впоследствие са се разпрострели през Atlantic Council, НАТО, украински компании и международни мрежи от журналисти и инфлуенсъри.

Тя свързва тази среда и със Световния икономически форум. Карлсън признава, че дълго време е възприемал предупрежденията за глобалисткия дневен ред като преувеличени и параноични, но вече смята, че голяма част от тях се реализират.

Според Лейн тези среди са придобили влияние върху самото НАТО и използват алианса за операции, които нямат общо с първоначалната му отбранителна функция. Карлсън заявява, че американските данъкоплатци финансират чужда пропаганда, насочена към собствената им страна, докато реалната свобода на словото постепенно изчезва.

Двамата стигат и до още по-мрачен извод — че продължителните войни след 11 септември не укрепват Съединените щати, а системно ги отслабват. Според Карлсън конфликтите разрушават американските финанси, изчерпват оръжейните запаси, повишават енергийните цени и подкопават господството на долара.

„Това изглежда като опит Съединените щати да бъдат разрушени“, заявява той. Лейн се съгласява и твърди, че Америка дълго време е била използвана като „дойна крава“, но вече трябва да бъде извадена от играта, защото не може безкрайно да финансира същата система.

Подобна съдба, според тях, е подготвена и за Европа. Лейн смята, че просперираща Европа, която използва евтина руска енергия, представлява заплаха за глобалистките структури, защото икономически сигурните общества се контролират по-трудно.

„Не можеш да контролираш хора, които няма от какво да се страхуват“, казва тя. По думите ѝ страхът от война, загуба на работа и икономическа катастрофа превръща обществата в по-лесна мишена за политическо управление.

Най-голямата жертва обаче е самата Украйна. Карлсън отбелязва, че обикновените украинци нямат нищо общо с международните мрежи, които действат от тяхно име, докато страната им е физически унищожавана. Лейн описва насилственото мобилизиране на хора по улиците и стига до едно от най-острите си заключения: „Украинците трябва да умират, за да могат глобалистите да получат своята държава“.

Според нея целта на информационната война е тази връзка да остане невидима. Обществото трябва да възприема всеки конфликт като отделна битка срещу конкретен враг, вместо да проследява хората, организациите и финансовите потоци, които се появяват отново и отново.

„Информационната война е най-важната война“, заявява Лейн. Ако обществото бъде убедено, че всяко несъгласие е вражеска пропаганда, решенията за нови конфликти могат да бъдат вземани без реален дебат.