Оставането на Крим, Донбас и Харков в Украйна ще изостри националното противопоставяне и ще доведе до кръвопролитие по югославски сценарий. Това предупреждава писателят и политически деец Едуард Лимонов в интервю от 1992 г.  Лимонов, с истинско име Едуард Савенко (1943–2020), е руски писател, поет, публицист и радикален политически деец. Израства в Харков, а през 1974 г. напуска СССР, живее в Ню Йорк и Париж и се завръща в Москва през 1991 г.

Става известен със своята автобиографична и скандална проза, най-вече с романа „Това съм аз, Едичка“. Животът му е описан и в наградената романизирана биография „Лимонов“ на френския писател Еманюел Карер.

След завръщането си Лимонов се включва активно в политиката. Той е съосновател и лидер на Националболшевишката партия, а по-късно оглавява движението „Другата Русия“ и участва в опозиционни протести срещу Владимир Путин.

ВИЖ ВИДЕОТО:

Едуард Лимонов: Във всяка страна, всяка латиноамериканска страна, отдавна щяха да са разкъсали ръководството. В нормална страна щяха да са ги пратили в затвора и да са ги дали на народен съд. Първо, това не е устройство на пазара, а първа работа и грижа на президента за благосъстоянието на неговия народ. Незабавна.

– Но ако са бедни, ако президентът и правителството са бедни, как могат да нахранят народа?

– А защо тогава взимат властта? Властта е умение да се оправи страната. Ако нямаш идея как да я оправиш, върви си.
Вече има кръв. Замисляли ли сте се за това, че вече загинаха хора? За времето на Перестройката общият им брой е далеч повече, отколкото в Афганската война. Десетки хиляди хора загинаха. Това се подрежда веднага след престъпленията на Сталинизма, ако броим неговите престъпления. Ако боим тези престъпления, Перестройката също е престъпление, при това какво престъпление!

Давате ли си сметка какво ще стане утре в Украйна? Сега може да се каже, че отношенията между украинците и руснаците са повече или по-малко приятелски, но всичко се променя ежедневно. Сега се случи историята с Черноморския флот, утре ще стане за Крим. Всеки път това е ескалация на емоциите, защото национализмът е емоция, непрестанна ескалация на емоциите. Едната страна започва, другата ѝ отвръща. После никой не помни кой е започнал пръв. Декември миналата година бях в Югославия, в областта в Словения, която защитават сърбите. Там всичко започна точно така, преди това бях там в 1989 г. – беше абсолютно тихо, разхождаха се прилични, нормални хора. А сега, посетих центъра за разпознаване на труповете – имаше деца с прерязани гърла, с изтръгнати очи! Същото ще стане и в Украйна! Ще стане, казвам ви! Кой иска такова нещо?! Никой не го иска! Още с разпадаето на СССР Москва трябваше веднага да договори и защити правата на 12 милиона руснаци в Украйна, да се договорят техните права. На какво основание тези от Киев предявяват права, защо трябва Крим да бъде техен? Защо трябва да им принадлежи Харковска област? Защо трябва да им принадлежи Донбас.

Всичко това отиде толкова далеч сега, безспорно, че нищо друго вече не може да се направи. Безспорно трябва силно правителство. Слабо првителство можеше в 1985 г. да ги възпре. Сега вече то никого не може да възпре. Трябва мускулесто правителство, което да приеме закони и да бъде послушано. И когато каже: „Тук е нашата граница“, да не може нито на крачка да се премине

– Сега се въведе извънредно положение и всички тези хора са тук, на площада, за да отменят това извънредно положение.

– Казах Ви мнението си.