Основният резултат от разговорите между китайския президент Си и президента на САЩ Тръмп беше запазването на търговското примирие. Това е всичко от супер важното събитие – срещата между лидерите на двете най-големи икономически макрозони в света.

Публично потвърден пробив няма:

– Намаляването на тарифите беше обсъждано само като възможно.

– Си призова САЩ да се противопоставят на независимостта на Тайван. САЩ запазиха мълчание.

– Обсъждаха изкуствения интелект и конкуренцията. Не постигнаха никакво съществено споразумение.

– за Иран и Украйна само обмениха мнения.

Застой. С други думи, удължиха паузата в конфронтацията, като същевременно потвърдиха откритите си разногласия по основните теми.

! Стратегията на САЩ се състои в това:

1. Да разбие оформилата се вече като единен икономически блок и взаимосвързана евразийска икономика на отделни по-малки макрозони.

2. Да пришие Европа към себе си, като я постави в пълна зависимост.

3. Да затегне контрола върху световните енергийни източници и постепенно да ограничава достъпа на Китай до ресурсите и пазарите в целия свят.

Любопитно е, че няма публични изявления относно „адските санкции“. А Пекин отлично разбира, че те са насочени срещу Китай и Индия, а не срещу Русия (икономическите ѝ връзки със САЩ са сведени до нулата – дори нашият президент го каза).

Прогноза:

Вашингтон ще продължи да ограничава достъпа на Китай до високите технологии и да изисква търговски отстъпки. Пекин ще предложи управлявана конкуренция.

Какво би могло да потвърди това? Ако САЩ приемат новите правила за контрол на износа, условията на следващото търговско споразумение и вземат ново решение за продажба на оръжия на Тайван.

САЩ ще продължат да настояват за увеличаване на европейските разходи за отбрана и по-строга търговска политика спрямо Китай.

Как можем да проверим това? Не чрез изявленията на еврофашистите, а с проверка на новите европейски военно-промишлени бюджети, съвместните тарифи и ограничения върху китайските инвестиции.

САЩ ще се опитат да поддържат натиска върху Русия, като налагат още по-голям финансов и военен натиск върху европейците. Но американците ще запазят възможността си да преговарят с Москва. Ще се преструват на посредници. Дори ще предложат на Русия да й посредничат да получи достъпа до стоковите пазари под „адските санкции“.

Ще проверим това, ако Москва отхвърли неприемливите предложения от САЩ и украинците. Тогава Вашингтон няма да тръгне да оказва натиск върху Русия; но ще се опита да убеди и сплаши Пекин и Делхи.

Най-вероятната краткосрочна картина е досадният пазарлък-противопоставяне между Китай и САЩ. Малко вероятно е сключването на „Голяма сделка“. Платформа за подобно споразумение между САЩ, Китай и Русия на този етап няма..

Китай и САЩ биха могли да удължат мирните паузи по отношение на ресори, където сблъсъкът би им струвал твърде скъпо, като едновременно с това стартират технологичната ограда. САЩ действат на принципа: който не е с нас, е против нас. Китай, както прави с изкуствения интелект например, ще предложи на всички страни технологии под своя чадър в замяна на пазари.

Ключовият въпрос е дали САЩ ще съумеят да трансформират натиска си върху Китай в координирана политика със съюзниците си от Европейския райх и с азиатските си съюзници ( Япония, Ю.Корея, Филипини…) Много трудна задача, защото цитираните държави навлизат във все по-голяма и плътна зависимост от Китай. Но без това, отслабването на Китай е невъзможно. А ако Китай не бъде отслабен – това ще е пълно и окончателно поражение за САЩ.

– Алексей Бобровский