Бойко Борисов и Цветан Цветанов заявиха, че са написали оставките си и , ако народът настоява, могат да ги хвърлят по всяко време. Какво обаче показва фактът, че премиерът се разхожда с оставката си?

Прави впечатление, че всеки път, когато стане напечено, Борисов предлага да се откаже от властта. Скандалът с Първанов преля в размахване на оставки. Бойко заяви, че ако президентът се откаже от поста си, той ще направи същото. По този начин излагат на риск политическата стабилност в страната, само за да си мерят „на кой колко му е голямо егото”. Емоционалната неуравновесеност на Борисов и обкръжението му издава несигурност, колебание. Най-лошото е, че демонстрират тези си чувства публично. Ако управляващите имат притеснения, не е редно да ги прехвърлят и на електората си, който също е разколебан.

Размахването на оставката може и да се тълкува като сигнал за слаба политическа воля. Държавникът трябва да се бори до край, за да отстоява позицията си. Въпреки арестите на престъпници, последващото им освобождаване показва, че има проблем и другаде. И тези спец акции, като гласуваните до сега закони в парламента, са само плъзгане по повърхността. Липсва задълбоченост в правителството и това е видно за всички. Не че при други не го е имало. Но хората гласуваха за Бойко като алтернатива на всички досегашни партии- и сини, и червени. Голямото доверие, се оправдава с големи дела. Но за момента освен полувинчати действия, не се е стигнало до нищо съществено и ново. Вечните оправдания – „това е наследството на Станишев”, ще се търпят до някъде.

А дали размахвенето на оставката не е означава, че Бойко вече се е изморил? Не може да бъде. Битката за държавността едва сега започна. Но ако отвсякъде те притискат лобита- в партията, икономически, политически, няма как да не се измориш. А точно това му се стовари. Трябва да докаже, че освен каратист, е и жонгльор.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: