
Стив Джобс не беше Бог, както с религиозен плам твърдят милиони, повярвали в силата му. Създателят на Apple просто си премери ябълките с Господ, без много да се церемони. Превърна компютрите, телефоните и музикалните плеъри в новите плодове на познанието, добави няколко реза код към Библията и се отправи към рая, за да си отдъхне под първото изпречило му се дърво. Смъртта му, макар и предизвестена, разплака човечеството, което рядко се трогва от загубата на генерални директори. Защото Стив Джобс не беше само шеф и основател на една от най-мощните компании в света. Той бе и създател на същия този свят, в който живеем или по-точно – цъкаме.
Повечето от нас се чувстват свързани с непознатия американец чрез технологиите, развити и изпипани маниакално от него. Затова днес
мнозина искрено скърбят по Стив. Или поне по мита, който остави – за милионера, чиято душа и ум не са прегорели в корпоративния ад.
Приживе Стив Джобс работи 6 дни в седмицата за просперитета на компанията си Apple. Седмият посвещаваше на личната си легенда. Всички вече знаят историята на момчето, изоставена от американски мюсюлманин със сирийски произход и осиновено от янки, което превръща провала в успех, и нахлузило на бос крак, се отправя към края си. „Когато постоянно си напимняш, че ще умреш, няма как да влезеш в капана на илюзията, че ще изгубиш нещо“, казва Стив Джобс докато ракът на панкреаса стопява силите му. Думи, с които би се гордял всеки месия. Дори в последните си часове. Джобс не изглежда

превит, защото е будист, а не християнин.
Макар и изнемощял, излъчва спокойствие.
Приживе Стив внимателно пише речите си така, че да бъдат разбрани и запомнени. Перифразите му на сентенции, изречени от Далай Лама вдъхновяват. Всяка негова мъдрост е родсилена от изражението му – на човек, съсредоточен върху последните детайли от работата си, когото дори нетърпеливата смърт би изчакала.
Въпреки, че Стив Джобс вече го няма, присъствието му дълго ще се усеща, защото той повлия силно и на бизнеса и на начина на комуникация. Тепърва предстоят люти спорове дали намесата му в живота ни е била само за добро. Дали технологиите, задвижвани от Джобс развиват мисълта и провокират интелекта. Или напротив – задоволяват инфантилни потребности от по-шарени, по-леки и по-приятни на допир продукти? Дали в крайна сметка сме вярвали на месия или на шарлатанин? Отговорът не е един, точно както лицата на самия Стив.
През 1981 г. Стив Джобс е едно бузесто момче, което позира смирено пред обекктива, а зад гърба му се мъдри голям ръбат стационарен телефон. 30 години по-късно никой и нищо не е същото. Лицето на Джобс е хлътнало, а съсухрената му длан стиска iPhone. Докато снимките на фатално болният президент на Apple обикалят медиите, почти никой не си позволява да коментира неговата тъмна страна.
Стив Джобс е гений, но не и светец. Съвременен наполеон, качил се върху раменете на своите около 50 хиляди верни служители: директор, отхвърлящ с лека ръка стотици разработени идеи, маниак на тема контрол, одобряващ лично всеки детайл, дори дизайна на чиповете, използвани от компанията му, сприхав и непоносим началник, следващ с цената на всичко представата си за перфектно, машина, изцеждаща до дупка чуждата креативност.
За разлика от Томас Едисон, с когото често и не особено мъдро е сравняван, Джобс не е дори типичният изобретател. Стивън Возняк, първият му съдружник в Apple, всъщност бил техническата половина на ябълката, а Стив Джобс просто се
грижел за маркетинга. През 70-те, годините на идеализъм, когато двамата все още били едно цяло, Джобс прозрял, че ще преуспее само ако превърне компютъра в стока, привличаща окото както луксозния автомобил, скъпата дреха или качествената козметика. Създаденият през 1984 г. Apple Macintosh бил неговият триумф – първата персонална машина, която не изглежда тромаво и грозно. Джобс заложил на приятни цветове и заоблени форми. По-късно добавил леките материали и лесна навигация. Сякаш надарен с още едно сетиво, той виждал технологията като продължение на ума и тялото, а продуктите на Apple – като забавление, подхранващо илюзията за щастие. Да, ако него го нямаше, пак щяхме да използваме MP3 плеър, смартфони, лаптопи и таблети. Но те със сигурност щяха да са по-непривлекателни и с по-ограничена функционалност.
Въпреки, че го наричат новатор, Стив скромно се самоопределя като обирджия. „В Apple винаги сме били безсрамни, когато сме крали велики идеи“, казва истината той. В действителност не неговата компания, а Altair разработват първия настолен компютър с микропроцесор, а някакви сингапурци създават предшественика на прехваления iPod. Джобс дори не е създал мишката, както често се твърди, а просто е лансирал по-добра версия на устройството, което съзрял в изследователски център на Xerox.
Виж 2 част на Биографията на Стив Джобс – създателя на Apple ТУК:
Виж прочутата реч на Стив Джобс „Останете си гладни, останете си глупави“! ВИЖ ВИДЕОТО:









Buy Valtrex Canada Online
For document automation, extraction accuracy is only one part of the result.
A production workflow also needs document classification, validation rules, confidence thresholds, exception handling, source references and a review interface. Without those components, a strong model can still create expensive operational errors.
This is one of the areas covered by our team at AI Development Services. How do you define the threshold between automatic processing and human review?