Ден след като премиерът Румен Радев заяви, че мястото на България не е в „Коалиция на желаещите“, външният министър Велислава Петрова подписа в Киев декларация, с която потвърждава важната роля на „Коалиция на желаещите“ и изразява ГОТОВНОСТ да „засили участието на България в нейната работа“. Това предизвика буря от критики към „политическата шизофрения“ на правителството. Часове по-късно от Външно излязоха с позиция, че министър Петрова не е подписвала декларация в защита на Коалицията на желаещите. Два реда по-надолу в същия текст се казва, че декларацията, която е подписала Петрова, „няма правнообвързващ характер“. Това създаде тотално объркване в политическите среди – знае ли правителството на Радев какво прави? „Просветление“ се опита да внесе председателят ПГ на „Прогресивна България“, който ни поясни, че правителството води „многопластова външна политика“ и няма колизия между изказванията на премиера и действията на външния му министър. А пък зам.-председателят на ПГ на ПБ Слави Василев ни упрекна, че не разбираме „тънката материя“ и „спецификата на външната политика“ на кабинета Радев и ни посъветва да се доверим на неговата оценка, че „от Втората световна война насам Петрова  е първият български външен министър, който се бори толкова мъжки за България“.

Как да се ориентираме в сложния лабиринт на мисловно-практическата дейност на кабинета „Радев“? За помощ се обърнахме към външно-политическия анализатор Валентин Вацев – човек с дълъг политически опит.

– Как да тълкуваме всички тези ходове на властта, г-н Вацев? Някои казват, че това е конфликт между премиера и външния министър. Нима е възможно това?

– Това не е конфликт между външен министър и премиер. Това е противоречие в сърцевината на българския политическия елит. Свидетели сме на блокиране на способността за взимане на решение. Това е удар по мълчаливото политическо мнозинство, което изпрати Радев във властта. Още един такъв удар и част от това мнозинство ще се откаже от него. Радев рути своята електорална база. Той победи с част от онези 65%, които по правило не гласуват и са срещу течението. Успя да активира една трета от тези мълчаливи политически българи и те сътвориха това чудо с абсолютното парламентарно мнозинство, с което го изпратиха във властта.

– И сега с какво ги разочарова?

– Действията му водят до разбиване на морално-политическото единство на това мнозинство, което по правило е ляво и консервативно. То се е отказало от всякакво взаимодействие с елита, който в неговите очи е дълбоко непредставителен. Сега Радев къса връзката си с част от този електорат, както Тръмп къса връзката си с МАГА.

– Само заради объркването около тази декларация едва ли верните на Радев ще го напуснат. Вие какво разбрахте – каква е точно позицията на Радев?

– Не мe интересува. Външно министерство твърди, че нищо не е подписано, а независими медии съобщават, че министър Петрова  е подписала, а може би го е направила в състояние на загуба  на съзнанието, от нея няма да се изненадам. Може би го е направила тайно от самата себе си или в състояние на делириум тременс, ако е обърнала няколко чаши преди това. Тя, жената може би и не помни какво е подписала и дали. Това не е важно.

– А кое е важно?

– Важното е становището на Парламентарната група на „Прогресивна България“, което е  абсолютно скандално разрушително. Ренегатът Петър Витанов обясни, че това, което е подписано, няма правен характер, защото е становище. Думите му грубо противоречат на становището на Министерството на външните работи. От което излиза тъпото предположение, че българите не разбират за какво става дума. Това е отчаян спазматичен ход за удържане на парламентарно присъствие. В България имаше опозиция, но опозиция вече няма, тъй като Радев ги маргинализира всичките. Ако имаше немаргинализирана опозиция в България, тя можеше да поиска вот на недоверие. Защото гафът е огромен!

– Да, но Слави Василев, личният говорител на Радев, каза, че не разбираме от тънкостите на външната политика на кабинета и ни призова се доверим на неговата оценка.

– Да, това е равнището на политическата технология  на партия „Прогресивна България“. Веднага след технологията на ренегата Петър Витанов идва становището на Слави Василев, което означава, че до края на годината Радев ще бъде политически аутсайдер.

–  Как така „Радев политически аутсайдер“ с цялата власт и с мнозинство от 131 парламентарни гласа?

– Радев може да продължи властта си, но ще бъде политически декапитализиран. Това, което стана вчера и днес, казано на езика на високата политология, е загуба на политически капитал. Радев изхарчи близо половината си политически капитал. 

И особено дразнещо и обидно е, че негови функционери като Витанов, шеф на парламентарната му група и Слави Василев, който се изживява като говорител на президента-премиер, разговарят с едно общество, за което те предполагат, че се състои от идиоти. Всъщност Витанов и Слави Василев са провокацията към мълчаливото политическо мнозинство на България, което прати Радев във властта. Известно е, че по Конституция в България президентът няма власт. За първи път Румен Радев  получи власт, когато спечели изборите и стана премиер. И сега пилее политическия капитал на тази власт, пилее го със пълни шепи!. Още едно такова разминаване и, повтарям, той ще стане политическия аутсайдер.

Освен всичко друго, проблемът на Радев е, че няма медии. Той трябваше да има поне една голяма телевизия, която да работи за него, няколко ФМ-радиостанции и поне един седмичен вестник. Радев е заплашен от това негов говорител да стане или Антон Кутев, или Слави Василев. Радев не присъства в медиен план.

–  Е, как да не присъства в медиен план? Отиде в Париж на парада, за да каже от „Шанз-Елизе“, че няма да влизаме в Коалицията, защото не ни е мястото там.

– Това не е медийно събитие. Той просто намери първия не много уместен пункт, за да изкаже моментното си душевно състояние. На него онзи ден така му се е струвало. След известен размисъл се вижда, че това, което той е казал, не е точно така. Това се развива на базата на тъпото предположение, че в България живеят предимно идиоти, на които днес казваш едно, утре правиш друго и от това нищо не последва.

– Казахте нещо много важно –  че 9 години Радев не е имал реална власт като президент, и сега, когато тази власт е в ръцете му, той не знае какво да прави с нея. Така ли е да ви разбирам?

–  Точно така. Ако занаят се учеше с гледане, кучето щеше да стане касапин. Радев 9 години е гледал политиката отблизо, не се е упражнявал в нея. Той е бил привилегирован зрител на политиката. Той е гледал Бойко Борисов и другите, и си е въобразявал, че може да е като тях, по същия начин. Навремето Александър Томов вярваше, че като е гледал отблизо Георги Атанасов, може и той да бъде премиер. С Радев е същото.

За първи път Румен Радев е във властта сега. И се оказва, че е напълно безпомощен за реалната власт. Като субект на реална власт, не на протоколно-церемониална власт, какъвто беше до преди девет месеца. А като субект на реална власт, той е напълно безпомощен. Той ежедневно се събужда, само за да противоречи на себе си от вчера.

– В такъв случай има ли Радев нужда от помощ?

– Недоумявам защо Иво, Христов, за когато имам добро мнение – не му помага. Макар че амбицията на Иво Христов никога не е била да бъде субект на голяма власт. Иво Христов ще бъде доволен от живота, ако стане посланик в Париж, където е сърцето му. Напълно го разбирам, моето сърце също е там. Но Радев е напълно безпомощен във властта.

Това, което стана вчера и днес, изчерпва окончателно шансовете за лавиране на Радев. Всеки момент ще се чуе щракането – човекът до края на годината ще се декапитализира, подчертавам!

– Нека все пак да дадем шанс на Радев да се научи да упражнява властта. Никой не се е родил научен, нали?

– Наполеон се е научил за по-кратко време –  за 6 месеца прескочи пропастта между сержант и генерал. Но това не става с гледане, както някой излъга Радев, че след като девет години е гледал отстрани, е станал субект на власт. Да, докато човек е жив, той има шансове за всичко. Но такива чудеса в политиката не стават. Радев не прилича и на Чърчил, който също бързо е растял, но той е от съвсем друго тесто.

–  Излиза, че Радев хем се е излъгал в собствените си възможности, хем излъга и избирателите си!

– Да, той първо излъга себе си. Познавам избирателите му – това е мълчаливото българско ляво-консервативно общество. Те са много силно зависими от това кой какво ще им обещае. Те гласуваха не за това, което е станало, а за това, което им се привижда. Те гласуваха за това, което им се иска. Последните избори бяха тържество на пожелателното мислене. Сега те се сблъскват със суровата реалност. Да, това е реалността, която хората видяха. И това не им хареса.

– Какво следва оттук-нататък?

– Това е големият въпрос: какво следва по-нататък? ГЕРБ и ПП-ДБ няма да се върнат на бели коне или бели камили. ГЕРБ е деморализирана. Това е голяма клиентелна партия, която губи клиенталата, когато остане без власт. ПП-ДБ се оказаха неспособни да наберат първа космическа скрост. Те така и не се конституираха да се изградят като идейна-политическа организационна общност. ДПС се занимава само със себе си, Делян Пеевски е в защитна позиция. Това не е активна политика, това е защитна политика за минимизация на рисковете. И той, вероятно ще успее. Още от сега може да се каже, че Пеевски е успешен. Но той не е фигурата, която ще посегне към голямата публична власт. Факт, е че във властово отношение той има това, което му трябва.

И в  края на тази година ще зейне една  много дълбока яма в България за истинска политическа субектност. Аз не виждам кой може да бъде политически субект в тази ситуация.

–  Както чертаете бъдещето ни –  излиза, че сме обречени на този неслучил се властник Радев?

– Не, недейте така! Това го обсъждайте с проф. Иво Христов – той говори за наближаващия край на света, но това не е така. Просто българското общество ще възпроизведе друг субект на политиката. Политическата субекност се произвежда от кризата в обществената субстанция. Българското общество като субстанция на политиката е много критично. Българското общество тепърва ще произвежда много интересни хора.

– Прави ли са онези, които твърдят, че Радев завива към Русия? 

–  Да, Радев много иска да стабилизира един нов тип отношения с Русия – търговско- икономически. За политическо взаимодействие с днешната руска власт, не може и дума да става. За културно-идеологически връзки –  рано е още, няма такъв посланик. Но би могло да са успешни търговско икономическите ни отношения с Русия. Това, което правеше криво-ляво Орбан, това, което ще започнат и други европейци да правят. Европа купува огромни количества руски газ. Ако Радев иска да направи такова нещо – да го направи! Защо не го направи? Защо праща друг? Очевидно, младата жена Чамова не става за тая работа – може би става за микробиолог, може би е добра съпруга, може би готви добре мусака, но за висша политика не става.

– Унизен ли е днес Радев?

– Радев днес е уловен натясно. Преди два месеца Даниел Смилов пръв формулира тезата, че Радев се опитва да излъчва на две честоти – говори едни неща в Европа, други в България. Но това може да се прави само за кратко време. В един момент мандалото хлопва, както стана днес – падна резето! Радев е уловен във видимо противоречие. Подписвал е, неподписвал е. Има обозначение, няма обозначение. Парадоксът се засили още повече от глупотевините на Петър Витанов и цялата му парламентарна група, която в интелектуално отношение не е на равнището, на което са длъжни да бъдат. Знаете, половината от състава на парламентарната група на Радев е сбироток. Те избраха дълбоко неподходящи хора. 

–  Възмутен сте, виждам!

– Не съм възмутен, аз го жаля Радев, това е тежко объркан човек, който е излъгал себе си, че може да управлява. 

Аз съм бил във власт. Знам какво е, знам на какво мирише отблизо, виждал съм властта от интимното ѝ разкрачване. Това дава известен опит и право на разсъждение. Радев ще го спаси само чудо: ако успее в следващите 6 месеца да съгласува  вътрешната и външната си политика. 

– В смисъл?

– Радев има един исторически обективен шанс. След като Русия превзе Константиновка, в ръководството на НАТО се размислиха не само за това, че ако обединеният Запад победи Русия, то Путин ще изчезне, а Русия ще започне да се разпада, защото това е точно така. Но и обратното е вярно: ако Русия победи, а това стана актуално след като превзеха непревземаемата фортеция Константиновка, тогава НАТО ще трябва да изчезне, а Европейският съюз ще се разпадне до ново състояние, което ще трябва отново да се учредява. И този път прави ще бъдат суверенистите, които поддържат преговорната дипломатическа позиция. Когато такава позиция се състои, хората  сядат на масите и правят дипломации. Защото другите два варианта, победа на Русия и победа на Запада, означава  жестока война и разрушение. Сега вече мирът има шанс, да бъде обговорен, очертан от отговорна дипломатическа структура и Радев може да каже: „Стига войни, които водят до края на света. Хайде, най-после да съберем този и този и да седнем да говорим на масата“. Ще помага и Тръмп.  На Путин много отдавна му се иска точно същото. И тогава Радев можеше да стане основател на новата европейска дипломатическа инициатива. Но това няма да се случи, защото Радев не е човекът, който може да се възползва от този политически шанс. Просто политическият мащаб на Радев не е за такъв висш геостратегически пилотаж.