Всички съвременници на Тодор Живков разправят, че той можел да си държи езика зад зъбите, когато е необходимо. През втората половина на 50-те години, когато наближил моментът да се сменя партийното ръководство в София по препоръка на Москва, а нашето Политбюро решили докладът за пленума през април 1956 г. да бъде написан от Живков. по това време той е първи секретар на ЦК. Всъщност реалната власт на бай Тошо по това време не била много голяма.

Години наред след тази историческа дата никой в партията не знаел кой точно е написал доклада за пленума и дали Политбюро го е приело. Самият доклад бе публикуван много по- късно. Сам Живков разкри тайните на този важен документ.

На 60- годишния юбилей на генерал Иван Горинов (съпруг на секретарката на Живков Ангелина Горинова) диктаторът повдига завесата. На всеослушание Живков разказал, че диктувал доклада на съпругата си д-р Мара Малеева и тя го записвала на ръка. След това секретарката Ангелина го преписвана на машина.

Последвал бърз превод на руски език- в навечерието на пленума Живков заедно с Вълко Червенков и други членове на Политбюро заминали за Москва. Там Никита Хрушчов дал карт бланш за промените в България. Съветското ръководство поискало да се запази на първо време главата на Червенков. Така пътят Тодор Живков към неограничената власт в България бил открит. Някои свидетели на това време разказват, че на един рожден ден на секретарката си Живков казал на присъстващите: „Ето го героя, който даде идеята за Април 1956 година“. Според присъствали на рождения ден Ангелина Горинова казала на боса си: „Другарю Живков, сега е моментът да вземем властта…….“

И я взели – за повече от три десетилетия. След българските управници Живков ще се запомни като държавника, който най- често се е срещал с интелигенцията. Това били най- известните български писатели, актьори, художници, музиканти. Но и сред тях обичал да се показва колко е велик и обичан от народа.

Писателят Георги Марков разказва за една вечер прекарана в компанията на първия секретар на ЦК на БКП в двореца Царска Бистрица: „С глас, който съобщава приятна изненада, Живков каза да се подготвим да чуем един народен певец, поканен специално……. Миг по- късно влезе среден на ръст, слабичък мъж, с трудноопределима възраст. Той носеше върху гърдите си огромен акордеон. Живков ни го представи като Иванчо, който бил лауреат на Димитровска и други награди и сам Живков харесвал песните му.

Тато го подканил : „Иванчо, я изпей онази песен за… мечката“. Певецът фолклорист веднага подхванал песента.

Съвсем не било трудно на присъстващите да разберат метафората в песента- мечката е фашизмът, а юнак Янко (нелегалното име на диктатора)- самият Тодор Живков.

След изпълнението бай Тошо доволно ръкопляскал на майсторството на Иванчо.

Виж 1 част от „Тодор Живков – най-великият държавен глава на България“ ТУК:

ВИЖ ВИДЕО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: