Пробва да измени и външната политика. Възстановява дипломатическите отношения с Югославия, която строи социализма без да забранява частната собственост. Предлага да се обединят двете Германии по австрийски модел. Но най-важното е, че повдига въпроса за разделянето на държавната и партийната власт.
Берия е арестуван във вилата си на 26 юни, 1953 година. Вечерта на същия ден е изключен от партията като „враг на комунистическата партия и съветския народ“. Смята се, че следващата половин година е изкарал в затвора и на 23 декември, 1953 г. е разстрелян след решение на Върхавния съд на СССР.
Заседанието минава без участието на подсъдимия. Един от магистратите казва на сина на Берия: „Серго, не искам да ти разкривам подробности, но жив твоя баща не съм видял“. Затова доста хора са склонни да вярват, че Берия и охраната му са разстреляни още при ареста. Много от участниците в таен пленум на 2 юли, 1953 г., си спомнят как Хрусчов казва: „Берия предаде Богу дух“.
След новината за разстрела възниква въпросът как да се обясни на народа убийството на първия човек в държавата. Решено е да се акцентира на сексуалните му престъпления. В Москва всички говорят как покойният лично ловувал гимназистки и разказват за списъка с жените му, взет от охраната му при ареста.
Несъмнено в слуховете има доза истина. Повечето от партийните функционери не са примерни съпрузи. Но по делото срещу
Берия фигурира само едно име на потърпевша. Възможно е другите да са се уплашили да се покажат в съда. Затова в присъдата е вписан следният абзац: „Съдебният състав установи факти за други престъпления на Берия, които свидетелстват за неговото дълбоко морално падение. Той е живял с много жени, включително представителки на чужди разузнавания“.
Вдовицата на Берия, която доживява до 1991 г., малко преди смъртта си разказва, че в списъка фигурират имена само на агентки от НКВД.
След ареста на Берия карат сина му да признае, че е агент на английското разузнаване. Той обаче успява да издържи мъченията, глада, насилственото хранене през носа и дори инсценировка на разстрел. След това му връчват паспорт с името Сергей Алексеевич Гегечкори. С него той живее до 2000-та година, като безуспешно се опитва да намери гроба на баща си. Сигурен е, че мястото се намира в архива на делото, което се намира в архива на спецслужбата, някога ръководена от баща му. То обаче е засекретено и досега, въпреки, че даже Никита Хрусчов призна: „Хвърлихме цялата вина върху Берия. Той ни се стори удобна фигура и направихме всичко, за да оневиним Сталин.
КАК БЕРИЯ СДОБРЯВА СТАЛИН С МАЙКА МУ
Докато Лаврентий Берия е ръководител на компартията в Грузия, Сталин го натоварва със свръхсекретна и много деликатна мисия – да организира среща на Йосиф Висарионович с майка му Кека Джугашвили.
Сталин хич не обичал родителката си и избягвал да общува с нея. Кека пък била известна в цяла Грузия с това, че от нищо не се страхувала, критикувала на висок глас решението на сина си да стане болшевик и антихрист, вместо да направи кариера като уважаван свещеник.
Вземайки присърце заповедта на Сталин, Берия показва чудеса от дипломатически такт. Той ремонтира къщата на Кека и провежда с нея няколко дълги беседи, след които тя започва да съжалява, че не е родила втори Сталин, който да спаси цялото човечество, както прави в момента синът й с Русия. Когато срещата става факт всички съветски граждани ридаят от умиление като гледат фотографиите на смутения Сталин и гордата от него майка.
1 част от „Биография на чудовището Лаврентий Берия“ ВИЖ ТУК:
Може би малко хора знаят, че Лаврентий Берия е бил евреин. Виж още юдеи – дейци и теоретици на комунизма! ВИЖ ВИДЕОТО:
Коментирай първи