Отрезвяващо:
– Корпоративният вот си има нов любимец. Държавната администрация се преориентира. Олигархията предаде ГЕРБ и ДПС, защото твърде дълго я щавеха. По същата схема и на крилете на същия конформизъм дойдоха Царя и Борисов.
– Спечели мажоритарният избор. Загубиха партийните листи. Крещящ намек, че е крайно време за смесена мажоритарно-пропорционална избирателна система.
– Протестите – и за лева, и декемврийският на жензитата, не обичат партиите. Това са антисистемни, тоест – антипартийни протести. Партиите всуе се морят да ги яхнат и да капитализират от тях. Примери – ППДБ, Възраждане.
– Цените в магазина и военните самолети на гражданското летище предрешиха разгромната победа на Радев. Хората гласуваха против войната и против еврото. Това не е емоционален, а прагматичен вот.
– Дали ще останат излъгани? Възможно е. Даже твърде вероятно. За целия преход няма политик, няма власт, които да не са ги лъгали. Цялото държавно устройство е градено върху фундаментите на лъжата, че в България има демокрация.
– Никога да не забравяме, че съставът на Министерския съвет у нас от 1989 г. насам се пише в западните посолства. Българската държава функционира в колониален режим. След екзекуцията на лева финансовият суверенитет също е условност.
– Стягайте се за още от същото, но в малко по-приличен и възпитан вариант. Идат новите лапачи. Отбелязвал съм и преди – с избори няма да стане, трябва революция. Преди всичко – на съзнанието. Трябва у българина да порасне и чувството, че няма как да просперираме, ако не си върнем независимостта и свободността. И ако не поставим обществения келепир над личния.
Това чувство, уви, узрява последно.

Коментирай първи