Историята започва в соцвремената, когато група кинодейци отиват на среща с Тодор Живков. Молбата им е да определи място за строеж на блок, в който да се съберат изявени филмови дейци, нуждаещи се от жилища. В делегацията от 1978 г. са четирима, трима от които – режисьорите Въло Радев, Христо Христов и актрисата Невена Коканова, днес са покойници.

 Единственият останал жив очевидец е актьорът Павел Поппандов. При това Въло Радев и Невена Коканова нямат никакви жилищни претенции, просто искат да помогнат на по- малоимотните си колеги. Дори има идея да се построи и втори блок някъде към „Овча купел”, но това си остава в сферата на добрите намерения.

Тодор Живков издава съответните нареждания и се избира място на ъгъла на ул. „Дойран” и бул. „Гоце Делчев”, в бившия квартал „Емил Марков”. На този терен имало къща, която била детска градина. Скоро блокът е построен. Той е населен предимно от изявени кинаджии, но впоследствие се оказва, че някои от силните на деня, които вече имат жилища в тузарските квартали, са уредили децата си.

Сред новодомците са режисьорите Едуард Захариев, Никола Рударов,

 операторите Венец Димитров, Виктор Чичов, Христо Тотев, Атанас Тасев, аниматорите Ильо Павлов, Иван Веселинов и Зденка Дойчева, критиците Александър Александров и Вера Найденов, кинодокументалистът Юлий Стоянов си прави кабинет. В първите години съжителството между обитателите е колегиално и задружно. Дойде ли Нова година, Павката Поппандов, успял да се вреди до предпоследния 17- ти етаж, и Виктор Чичов устройват празник в големия асансьор. Поставят вътре маса с ядене и пиене и движейки се на всеки из етажите, честитят новата година.

След 10 ноември обаче започват да се проявяват характери, настъпва тотален хаос. През 1992 г. изгаря асансьора, Поппандов отива при директора на асансьорния завод на гара Искър и човекът му дава срещу подпис части за около 4000 долара. Когато тръгва да си събира парите, се оказва, че доста от изявените ни кинодейци не искат да си платят, но се возят в него. Най- упорит е чешитът Иван Григоров, който отказва да плаща за ток и чистачка. Сега обаче са въведени карти за асансьор и му се налага да се катери до 9- тия етаж.

Липсата на ангажименти и завистта пораждат неприязън между съседите. Започват дрязги защо един е взел по- голям апартамент, друг – по- малък, защо някои имат гаражи, а други – не. За паркоместата, които не достигат още при построяването, е теглен жребии с имената на желаещите и така са разпределени. Най- голям вой надига дошлата доста по- късно Люба Кулезич. Устата критичка иска да получи гараж, като по думите на живущите по това време изобщо не е била изявен филмов деец, нито пък някой е чувал за нея.

Но това са бели кахъри. Серия от нещастия застигат някои от най- кротките обитатели. По време на футболен мач, изстрелян от отсрещен блок куршум пробива стъклото на Никола Рударов в апартамента му на 15- тия етаж. Той и внучката му вадят късмет, експертизата сочи, че куршумът замалко е можел да ги убие.

Преди три години се самоубива синът на актьора Иван Джамбазов – Ивайло. Казват, че дълго преди това бил потиснат, имал проблеми. Бащата и майката Златина Дончева още не могат да преживеят ужаса. В злокобната нощ виждат, че стаята на Ивайло свети, а него го няма и тръгват да го търсят. Намират го под блока.

Месец по- късно по същия начин, но през деня, от високо скача и мъжът на Зденка Дойчева – Боян Дойчев, който е болен от рак, не издържа на болките и следва примера на Ивайло.

Това съжителство, което е продукт на соца, се оказва неудачно. Не е добре хора, които работят заедно, да живеят на едно място, категорични са потърпевшите. На всичкото отгоре блокът е прекалено голям, за артистите с мизерни пенсии е почти невъзможно да плащат всичките си разноски. Мастодонтът иска поддръжка, миналата година се сменят тръби уж на разсрочено плащане, но това е непоносимо за някои, които едва свързват двата края.

Въпреки несгодите, повечето са категорични, че домоуправителят Павел Огнянов, който навремето работел в лабораторията на киноцентъра в Бояна, е прекрасен човек – рядко изключение сред съседите.

Съюзът на филмовите дейци изнемогва, макар че всеобщо е мнението, че тези съюзи не се знае за какво съществуват. Те имат имоти и администрация с добри заплати, която издържат, а каква социална дейност развиват – никой не знае.

Някога на партера на блока се помещавала студия за документални филми „Спектър”, имало кафене и барче. Като идват промените обаче, всичко запада. Помещенията долу са превърнати в магазини за авточасти или частна медицинска клиника, фирма за дограма и какво ли още не, които се дават под наем, а парите се прибират от съюза.

Спорно е дали имотите са негови, или са платени от всички живущи, когато са изплащали блока. А в кинаджийското гето, както го наричат, могат да бъдат забелязани само шепа оцелели звезди.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: