Поставял съм паметна плоча. Тя се намира на плажа край Синеморец и е в памет на двама смели, всеотдайни и жертвоготовни мъже – Петър Тодоров и Христо Стефанов. Те спасиха две давещи се деца от морето, но самите те не успяха да излязат и загинаха. Живот за живот. Бях изключително впечатлен от тяхната смелост и саможертва, поисках разрешение от общината в Царево, показах им проекта, уточнихме мястото и сега там има паметна плоча. На нея, освен имената на Петър Тодоров и Христо Стефанов, пише още: „Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите!“

Това на прохода Петрохан не е паметна плоча. Това е зловеща подигравка с морала и законността на нашето общество, това написа Слави Трифонов в профила си във Фейсбук.

Гнус ме е да коментирам какво означава перо с цветовете на дъгата, кръстосано с нож и това, че името на педофила-убиец и имената на убитите от него едно дете и един младеж са изписани редом едно до друго. Това е толкова откачено, сбъркано, ненормално и абсурдно, че всеки нормален човек е просто потресен. На всичкото отгоре за поставянето на тази паметна плоча на педофилията, убийството и самоубийството няма никакво разрешение от общината в Берковица, на чиято територия е Петрохан. Съществуването на такава плоча е позор, срам, унижение и възхвала на несправедливостта и беззаконието. Общината в Берковица не се погрижи да премахне този срам. За това се погрижих аз!

П.С. Ако някой ненормалник реши пак да сложи плоча, пак ще я унищожа, закани се Слави Трифонов.

П.П. На умно красивите сектанти, които да достатъчно нагли сега да креснат, че паметници не се събарят и че за подобно действие трябва да се понесе отговорност, ще кажем:

Вие нарязахте, съборихте и изядохте на торта паметник… с фигурите на майка и дете. Какво да ви правим?