Европа трябва да престане да възприема войната като безкраен процес и да започне да калкулира риска от все по-дълбокото противопоставяне с Москва. Това заяви премиерът Румен Радев по време на блицконтрола в Народното събрание. „Европа може да съществува и без Русия. Но Европа трудно ще съществува дълго срещу Русия“, каза той и призова час по-скоро да се върне политиката на преговори. Според Радев войната разширява географския си обхват, европейските държави все по-пряко участват чрез оръжие, разузнавателна информация и инструктори, а рискът от ответна реакция и неконтролируема ескалация нараства с всеки ден.

Румен Радев постави въпроса за бъдещето на отношенията между Европа и Русия в по-широк контекст от конкретния повод за изказването му – инцидента с дрон на летището в Лайпциг и германските подозрения за руска намеса.

По думите му България категорично застава до Германия срещу хибридни и други атаки, но това не означава, че европейските държави трябва да престанат да оценяват собственото си участие в ескалацията на войната.

„Според мен Европа може да съществува и без Русия. Но Европа трудно ще съществува дълго срещу Русия“, заяви министър-председателят.

Той подчерта, че сегашната логика на противопоставяне крие риск конфликтът постепенно да излезе от украинските граници и да прерасне в много по-мащабна конфронтация.

„Европа трябва най-сетне да си даде реална сметка за риска и час по-скоро да седне на масата за преговори, защото тази война разширява своя пространствен обхват и рискът от пълномащабна война на територията на целия континент расте с всеки изминал ден“, предупреди Радев.

Премиерът обърна специално внимание на все по-дългия обсег на западните оръжия, предоставяни на Киев, и на участието на европейски държави в тяхното използване.

„Дали не е безразсъдно действие водещи държави от Европа да изпращат своите далекобойни оръжия, да се атакуват хиляди километри в дълбочина на руска територия – с оръжия, произведени в Европа, с използването им чрез информация от Европа и инструктори от Европа? Дали това също не е безразсъдно?“, попита той.

Според Радев Европа трябва да си даде сметка, че подобни действия не остават без последствия.

„Нека преценим сами, нека не си затваряме очите. И какво можем да очакваме, когато с нашите далекобойни оръжия се атакува дълбоко в тила на друга държава? Дали тази държава ще стои спокойно или ще отговори? Ето това е големият въпрос“, заяви министър-председателят.

Той изрази скептицизъм и към европейската стратегия за постигане на конвенционална военна победа над Русия.

Според Радев подобен подход не отчита достатъчно факта, че Русия разполага с огромен ядрен арсенал и със съвременни ракетни системи, което превръща всяка по-сериозна ескалация в риск за цяла Европа.

Премиерът даде да се разбере, че според него България не трябва автоматично да се присъединява към всяка линия на европейската политика, когато тя води към по-нататъшна конфронтация.

„Европа не е конкурс по конформизъм. И ако вие настоявате България непременно да бъде част от ескалацията, аз нямам такива намерения“, каза Радев.

По думите му българската позиция трябва едновременно да съчетава съюзническата солидарност с Германия и останалите партньори и настояването за ограничаване на риска от пряк сблъсък.

Той припомни и други случаи с дронове на територията или в близост до Полша, Румъния и България и ги посочи като доказателство, че географският обхват на конфликта вече се разширява.

„Трябва най-сетне да настояваме за други неща. И аз мисля, че България е сред тези държави, които настояват това час по-скоро да спре“, заяви премиерът.

Изказването му очертава по-широка позиция, която Радев защитава и в други свои публични изяви – България да остане част от съюзническите формати на Европейския съюз и НАТО, но да не приема автоматично политика, която според него води до все по-голямо военно противопоставяне с Русия.

В парламента Радев подчерта, че София ще подкрепи Германия срещу всяка доказана хибридна атака. В същото време обаче той уточни, че до българските институции все още не е постъпила конкретна разузнавателна информация от партньорските служби за инцидента в Лайпциг.

По думите му при подобни случаи първо се правят политически изявления, а след това по линия на специалните служби се предоставят конкретните факти и доказателства.

Ключовото послание на премиера обаче беше насочено не толкова към конкретния инцидент, колкото към стратегическия избор пред Европа – дали континентът ще продължи да изгражда отношенията си с Русия върху дългосрочна конфронтация, или ще търси път към прекратяване на войната и възстановяване на политическия диалог.

„Европа може да съществува и без Русия. Но Европа няма да съществува дълго срещу Русия“, обобщи Румен Радев.