Шанс за мирно споразумение между Русия и Украйна има, а Москва и Киев продължават преките контакти чрез специалните служби. САЩ, Китай и други държави са готови да помогнат, а Доналд Тръмп е настроен за конструктивна работа. Атаките срещу граждански кораби и предупрежденията за руското въздушно пространство от страна на киевския режим обаче са „държавен тероризъм“, който затруднява преговорите, а мълчанието превръща западните съюзници на Киев в съучастници, заяви Владимир Путин. Руският президент призна за около 100 повредени кораба до момента, но определи щетите като некритични, и изключи нова мобилизация, наричайки раздухваните слухове за такава „информационна операция на украинските и западните служби преди изборите за Държавната дума“ в Русия.
Има възможност за сключване на мирно споразумение, което да сложи край на войната в Украйна, а преките контакти между Москва и Киев продължават преди всичко чрез специалните служби. Русия и Украйна трябва сами да постигнат договореност, докато САЩ, Китай и други държави са готови да помогнат. Контактите на Москва с администрацията на Доналд Тръмп също продължават, но атаките срещу гражданското корабоплаване и заплахите на киевския режим, че ще сваля граждански самолети над руското въздушно пространство затрудняват възобновяването на двустранните преговори. Това заяви руският президент Владимир Путин на пленарната сесия на Източния икономически форум във Владивосток.
„Има ли шанс? Според мен да, има“, отговори Путин на въпрос за възможността да бъде постигнато мирно споразумение.
По думите му редица държави са готови да съдействат за прекратяването на конфликта, но окончателното решение трябва да бъде намерено от самите пряко воюващи страни.
„Този проблем трябва да бъде решен преди всичко от участващите в конфликта държави – Русия и Украйна. Това е правилният подход“, заяви руският президент.
Той благодари на всички страни, които се опитват да допринесат за уреждането, като поименно посочи САЩ и Китай. Според Путин китайският президент Си Дзинпин поставя въпроса за мирното решаване на конфликта при всяка тяхна среща. РБК предава, че Путин е определил американския подход, при който Москва и Киев трябва да постигнат договореност, а останалите държави да ги подкрепят, като правилен.
Преките контакти между Москва и Киев продължават
Путин разкри, че Русия и Украйна са запазили преки канали за връзка, които действат основно чрез специалните служби.
„Контакти действително има. Те продължават и в момента, преди всичко по линия на специалните служби“, каза той.
Руският държавен глава обаче посочи, че засега му е трудно да прецени доколко тези контакти приближават страните към мирно споразумение заради последните изявления на украинското ръководство. Според „Комерсант“ той е определил заплахата на Зеленски, че украинските въоръжени сили ще започнат да свалят самолети от гражданската авиация във въздушното пространство на Русия като една от пречките пред уреждането.
На 2 септември Путин заяви в Бишкек, че Русия не иска замразяване на конфликта по настоящата фронтова линия, а окончателното му прекратяване.
„Искаме не замразяване, а прекратяване на войната и постигане на траен и пълен мир в Украйна и Европа“, каза той. Москва е готова за преговори с всички, които искат да работят за подобно решение, добави руският президент.
Той посочи още, че партньорите на Русия настояват за възможно най-бързо и мирно прекратяване на конфликта, но не упражняват натиск и не се опитват да налагат решения на Москва. „Интерфакс“ предаде, че Путин е отхвърлил предложението войната просто да бъде замразена по линията на съприкосновение и желае трайно решаване на конфликта.
Путин: Тръмп е настроен за конструктивна работа
Руският президент заяви, че контактите с американската администрация продължават.
Москва е за възстановяване на пълноформатните отношения със САЩ, но това не зависи единствено от руската страна, подчерта Путин. Според него Доналд Тръмп е настроен за „позитивна и конструктивна работа“.
Контактите между Русия и САЩ се осъществяват както чрез представители на двете администрации, така и чрез специалните служби. Путин изрази надежда контактите през тези канали в крайна сметка да доведат до положителен резултат.
На 25 август директорът на ЦРУ Джон Ратклиф посети Москва и се срещна с директора на руската Служба за външно разузнаване Сергей Наришкин. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков уточни, че Ратклиф не се е срещал с Путин. Американският държавен секретар Марко Рубио определи посещението като начин да бъдат запазени отворени каналите за връзка между Москва и Вашингтон, а не като част от по-широка инициатива.
Атаките срещу кораби и предупреждението за руското небе
Наред с изразения оптимизъм за мир Путин отново обвини Киев в „държавен тероризъм“. Като основания той посочи завземането на граждански кораби, ударите срещу търговски съдове и предупрежденията за опасност за гражданските самолети в руското въздушно пространство.
Според него тези действия затрудняват възможността за провеждане на двустранни мирни преговори. Путин обвини и западните съюзници на Украйна, че с мълчанието си се превръщат в съучастници в международния тероризъм.
На 1 септември украинският президент Володимир Зеленски предупреди авиационните и застрахователните компании, че заради присъствието на украински дронове руското въздушно пространство е станало опасно и на практика е „де факто затворено“. Намек, че украинската армия възнамерява да атакува и граждански самолети.
Ден по-късно Киев призова Международната организация за гражданска авиация към ООН – ICAO, да препоръча преустановяване на полетите над Русия.
Путин първоначално определи думите на Зеленски като „заявка за държавен тероризъм“ и предупреди, че Москва ще намери начин да отговори, ако бъдат извършени нападения срещу гражданската авиация. На форума във Владивосток той разшири обвинението, като включи в него и атаките срещу граждански и търговски кораби.
Руският министър на транспорта Андрей Никитин заяви, че ведомството ежедневно работи със специалните служби и Министерството на отбраната за гарантиране на безопасността на гражданската авиация. По думите му чуждестранни авиокомпании са поискали разяснения от Москва относно безопасността на техните самолети, извършващи регулярни полети над руска територия, и са ги получили.
Росавиация съобщи, че не е получавала официални искания от чужди авиопревозвачи за преустановяване на полетите. Въздушните връзки на Русия с 37 държави продължават, заяви ръководителят на агенцията Дмитрий Ядров.
Той подчерта, че ICAO няма правомощия да затвори руското въздушно пространство, а може единствено да отправя препоръки. Организацията призова държавите да поемат по-твърди ангажименти за защита на гражданските самолети от рисковете, свързани с военни конфликти, и обяви, че ще актуализира указанията си за оценяване на опасността при полети над или близо до конфликтни зони.
От кабинета на генералния секретар на ООН насочиха въпросите по случая към ICAO. Чикагската конвенция за международното гражданско въздухоплаване задължава държавите да се въздържат от употреба на оръжие срещу граждански самолети и да не излагат на опасност живота на хората на борда.
Путин призна щети по около 100 кораба
На 2 септември Путин призна, че при украинските атаки през последните 40 дни са били повредени около 100 кораба. Той изрично уточни, че съдовете са били повредени, а не унищожени.
По думите му през първите две седмици са пострадали около 40 кораба, а за целия 40-дневен период броят им е достигнал приблизително 100. При атаките са загинали моряци, включително граждани на Азербайджан и Турция.
Няма да има нова мобилизация
Руският президент отхвърли и слуховете за подготвяна нова мобилизация. Според него към момента не съществува сценарий, при който Русия да се нуждае от допълнителна мобилизация за войната в Украйна.
Путин определи твърденията като предварително замислена информационна операция на противника, чиято цел е да повлияе върху предстоящите избори за Държавната дума.
Той заяви, че руските граждани доброволно подписват договори за военна служба и че Русия няма проблем с броя на военнослужещите. Същевременно призна, че бойните действия са тежки и пораждат множество проблеми, които властите се опитват да решават.
Путин противопостави положението в Русия на мобилизацията в Украйна и заяви, че украинските власти принудително изпращат хора на фронта. Той съобщи, че в Украйна са образувани над 300 000 наказателни производства за дезертьорство, като действителният брой на дезертьорите е поне половин милион.
Единадесетият Източен икономически форум се провежда от 1 до 4 септември в кампуса на Далекоизточния федерален университет във Владивосток. Темата му през 2026 г. е „Далечният изток – развитие в полза на хората“. Организатор е фондация „Росконгрес“ с подкрепата на руското правителство.
Източници: ТАСС, „Интерфакс“
