Автор: Max Milo Éditions

Европейските страни все повече се чувстват като заложници на Украйна. България заяви, че не иска да доставя повече оръжия и финансиране на Украйна. Виждаме, че хората в Европа поставят под въпрос развитието на конфликта и най-вече мерките, предприети от Европа, за неговото разрешаване. Преди това се говореше за Унгария, Словакия, изглежда днес България следва същата траектория, казва казва Жак Бо, бивш полковник от швейцарското стратегическо разузнаване,  специалист по разузнаване и тероризъм. Според него съобщенията за рухване на руската икономика са много преувеличени. ЕС продължава да финансира руската война удари срещу цивилното население в тила на Русия, но без никакъв оперативен ефект, казва той в интервю за Max Milo Éditions.

И още: Украинските атаки срещу рафинерии може да са забавили доставките на петрол, но като цяло не са засегнали общия капацитет на Русия и без съмнение нямат никакъв ефект върху оперативната ситуация. Да, те имат комуникационни ефекти и донякъде това е целта на тези операции, които изискват много малко средства, тъй като дроновете са относително евтини, но имат изключително визуални ефекти. Дори и Русия да произвежда по-малко петрол заради атаките срещу рафинериите, повишаването на цената в резултат на същите тези атаки до голяма степен компенсира онова, което Русия губи със самите атаки. 

17 юни 2026 г.

– Относно войната в Украйна много европейски експерти, политици и журналисти отбелязват, че икономическата ситуация в Русия се влошава. Според “Блумбърг” руското производство на петрол е намаляло през май заради украинските удари в Русия. Какъв е вашият анализ на икономическата ситуация в Русия?

– Очевидно “Блумбърг” може да каже това, но реалността е, че “Блумбърг” ни казва и обратното. Тоест може и да има намаляване на производството, не го отричам, но руснаците могат да си позволят днес да изнасят повече и те не само изнасят повече, но и печелят повече, защото ситуацията, породена от войната в Иран, повиши цената на петрола и вследствие на това, дори с лека разлика в приходите от продажбите, руснаците печелят.

Тази графика на “Блумбърг” от миналата седмица показва, че днес руснаците изнасят повече петрол, отколкото през 2022 г., въпреки атаките срещу различни рафинерии. Трябва да внимаване с прибързаните оценки за тези атаки. Рафинерията е нещо огромно. Това, към което се стремят украинците, е да постигнат зрелищни ефекти, много повече комуникационни ефекти, отколкото нещо друго. Днес констатираме, че атаките срещу рафинерии може да са забавили доставките на петрол, но като цяло не са засегнали общия капацитет на Русия и без съмнение нямат никакъв ефект върху оперативната ситуация и това трябва добре да се разбере. Да, те имат комуникационни ефекти и донякъде това е целта на тези операции, които изискват много малко средства, тъй като дроновете са относително евтини, но имат изключително визуални ефекти. Това се опитаха да постигнат украинците миналата седмица по време на икономическия форум в Санкт Петербуг, в който участваше Владимир Путин – да покажат уязвимостта на Русия. Атаките срещу руски пристанищни и петролни съоръжения нямаха забележителен икономически ефект, а преди всичко комуникационни ефекти.

Това е малко странна ситуация, тъй като продължава да се говори за отслабване на Русия, има атаки срещу рафинерии, но видяхме, че те имат относително малко последици. Същевременно има страни като Франция, които конфискуват, спират, задържат и т.н. петролоносачи от т.нар. руски сенчест флот. Ще припомня, че “сенчест флот” означава просто кораби, които не са регистрирани в застрахователните компании, които обикновено се използват на Запад, по-конкретно британската застрахователна компания “Лойдс”, която е един от най-големите застрахователи на търговски кораби. Има и други застрахователи, които са способни да изплатят огромни суми, в случай на петролен разлив и др. събития, които изискват изразходване на астрономически суми и много малко компании са в състояние да го направят. Затова има застрахователни компании, специализирани в морския транспорт и в частност в петролния транспорт.

Една от мерките на Европейския съюз и Великобритания през 2022 г. беше да забранят на застрахователните компании да застраховат руски транспортни кораби. Това се отнасяше и за транспорта на жито в Черно море. Въпреки че ЕС каза “Ние не санкционираме транспорта на жито”, той забрани на застрахователите да застраховат този транспорт. В резултат, това блокира превоза на зърно и през 2022 г. породи напрежение между ЕС и останалия свят, защото по този начин Европейският съюз ограничи капацитета на Русия, първият световен износител, да снабдява африканските страни с относително евтино зърно.

Почти същото нещо се случва и с петрола. Днес руснаците и китайците са създали застрахователен механизъм за петролния си транспорт, така че той да отговаря на международните норми, в случай, че има събитие като петролен разлив, и да бъде застрахован като западния транспорт. Но за Запада това представлява сенчест флот, защото не фигурира в регистрите на западните застрахователни компании. Така че това оправдава за Франция спирането и задържането на кораби, но, за да се върнем към руската икономика, резултатът от това задържане, така както и от атаките срещу рафинерии, е, че прави несигурен енергийния пазар и тази несигурност идва от по-високите цени, а по-високите цени облагодетелстват Русия. Така че дори и Русия да произвежда по-малко петрол заради атаките срещу рафинериите, повишаването на цената в резултат на същите тези атаки до голяма степен компенсира онова, което Русия губи със самите атаки.

Следователно ситуацията е малко странна, защото с украинските  атаки, както и Франция, когато задържа петролоносачи, всъщност западните страни са първите финансиращи Русия, атакувайки Русия. Това прилича малко на ситуацията, в която змията си хапе опашката. Това са много двусмислени ситуации, в които Западът знае, че извършва пиратски актове срещу петролоносачи, като ги атакува и отклонява в международни води, и очевидно постига ефект, различен от търсения. Това води до оценки, като тази на The Moscow Times, който не е руски вестник, а медия, която се намира в Нидерландия и е много голям противник на Владимир Путин, но въпреки това е длъжна да каже, че съобщенията за рухване на руската икономика са много преувеличени.

Това е същото като с атаките срещу петролни съоръжения – да, те нанасят щети, но е заблуда да се направи заключението, че това ще предизвика рухване на руската икономика. И това важи за руската икономика като цяло. Тя не рухна, въпреки санкциите. В действителност санкциите стимулираха руската икономика. И най-типичният пример е зърното. В началото на новия век, до началото на 2010 г., Русия беше нетен вносител на зърнени култури, тя не произвеждаше достатъчно за себе си. А през 2014 г. ѝ наложиха санкции върху зърнените култури, смятайки, че ще накажат руското население, а това стимулира Русия да развие зърнопроизводството и днес тя е първият износител на зърнени култури в света. Европейците имат впечатлението, че санкциите отслабват икономиката, но Русия е страна с гигантски ресурси, не само минерални ресурси, не само географски и топографски ресурси, но и страна, която има интелектуални ресурси, огромни ресурси на хора. Те имат хора, чиято квалификация не е било използвана достатъчно, и днес благодарение на санкциите Русия пое по пътища, които не е изследвала преди това, защото е предпочитала да купува от Запада, което е по-лесно, това намаляваше вътрешните инвестиции. Но руснаците бяха принудени да инвестират, имат капацитета за това, направиха го и днес имат икономика, която става все по-конкурентоспособна спрямо западната икономика. В крайна сметка, санкциите оказаха въздействие върху руската икономика, но това е икономика, която има неподозирана способност за възстановяване и днес Русия овладя тези проблеми.

Европейците се хвалят, че са отказали да финансират войната и са спрели да купуват горива от Русия, но тук виждате последните статистики, от април 2026 г., на CREA, институция, специализирана в анализ на търговията с горива. Виждате, че по отношение на втечнения газ Европейският съюз остава основният клиент на Русия – това е през април 2026 г. По отношение на тръбопроводния газ, ЕС остава основният клиент на Русия въпреки всичко. Що се отнася до суровия петрол, ЕС остава един от първите петима клиенти на Русия. Впрочем това е много парадоксално, защото аз съм санкциониран, понеже съм казал нещо, което не се харесва на Европейския съюз, но в действителност ЕС продължава да финансира руската война. Това е парадоксът – санкционират ви за нещо, което сте казали, а те самите продължават да финансират руската война. И когато погледнете кои са купили изкопаеми горива от Русия, ще откриете Европейския съюз на четвърто място.

Разбира се, тази четвърта позиция значително е намаляла от 2022 г., има намаляване на продажбите и през 2027 г. ЕС би трябвало напълно да спре да купува от Русия, макар че днес някои гласове в ЕС казват, че въпреки всичко трябва да се отложи този краен срок, защото от гледна точка на общата енергийна ситуация, по-конкретно заради ситуацията в Ормузкия проток, може би е уместно да не се разрушават мостовете с Русия.

Когато погледнете кои страни в ЕС са купували най-много от Русия, ще откриете Франция – тази, която предложи да ме включат в санкционния списък, т.е. санкционират заради това, което съм казал, а те самите продължават да финансират руската война. Тези парадокси в Европа показват колко противоречива и парадоксална е европейската политика по своите последствия, но и в своите решения.

Преди малко ви казах, че атаките срещу рафинерии повишиха с 32% приходите на Русия, поради което само през май търговският излишък спрямо май миналата година е 9 млрд. долара. Виждате, че това съвсем не е отслабване на икономиката ѝ.

Миналата седмица също показах, че износът на руски петрол е достигнал връх през месец май и това показват и медии, които не са благосклонни към Русия.

Повишаването на цените компенсира производствените липси, макар че оценките варират и повечето казват, че в действителност атаките срещу петролни съоръжения водят до спад в производството, но той е относително малък и получените печалби приблизително компенсират причинените разрушения.

Когато погледнете растежа на брутния вътрешен продукт (БВП), между 2022 и 2026 г. за Европейския съюз той е 5,4%, докато в същия период Русия има растеж от 5 до 10% – това е проучване на Харвардския университет.

Тук има схема на този растеж през различните години. Виждате, че Европа e изоставане, което е бил донякъде като руският, но все пак Русия постига известна стабилност. През 2020 г. почти навсякъде в Европа има отрицателен растеж и Русия също, като останалите страни, понася последиците от глобалната икономическа криза, предизвикана от различни конфликти, от намаляване на предлагането на някои продукти, несигурността на пазара, отслабването на някои пазари, по-специално в Азия. Вследствие на това тук има спад на БВП на Русия. Тук все още Европейският съюз има растеж, който е малко по-висок от този на Русия, но като цяло не е много по-различен и финалът е по-скоро благоприятен за Русия.

На следващо място, когато говорим за безработицата, забелязваме, че Русия се справя много по-добре, отколкото повечето европейски страни с 2,2% безработица, докато в повечето европейски страни тя е приблизително над 4%. Виждаме, че Русия се чувства относително добре и в действителност до голяма степен това се дължи на санкциите, защото след тяхното налагане Русия създаде нови икономически дейности, нови производствени сектори, започна да въвежда технологии, например за автомобилите. Европейските производители напуснаха, китайците се възползваха от това, за да дойдат на руския пазар, и откриха предприятия, които изискват персонал и днес руснаците имат проблем, тъй като нямат достатъчно персонал за тези предприятия. Това впрочем е една от причините за инфлацията.

Когато погледнем нивата на безработицата, тук има различни линии. Долната линия на безработицата в Русия показва редовен спад между 2023 и 2026 г., докато в страните от еврозоната, в сивата зона тук, тя е относително стабилна, защото в Европа има средна величина. Но виждате например безработицата в Германия, тя силно е нараснала, както и във Франция. Следователно има две обратни ситуация – своеобразна деиндустриализация в Германия и реиндустриализация в Русия. Парадоксът е, че тази реиндустриализация в Русия донякъде е следствие от мерките, приети от Германия срещу Русия. Отново сме в ситуацията, в която змията си хапе опашката.

Черната точка на руската икономика очевидно е нивото на инфлация, но трябва да знаете, че исторически Русия винаги е имала доста високи нива на инфлация, а през последните години нивата на инфлация са относително по-ниски, отколкото в предишни години. Преди е имало инфлация от 8 – 9 – 10%, а днес е относително по-ниска, приблизително 5- 5,4 – 5,9%.

Когато погледнем сравнението с Европа, виждаме, че в Русия има своеобразен спад на нивото на инфлация, докато в Европа нивата на инфлация са много по-ниски, но с леко повишение поради различни причини, по-конкретно заради индустриите, които са много зависими от енергията, а енергията струва все по-скъпо и това влиза в уравнението за повишаването на цената, тъй като енергията е във всички продукти, които купуваме. Затова цената на енергията се отразява на общото ниво на цените и затова го има това леко повишение, което, ако продължи тази европейска политика, ще стане тенденция. Докато за Русия е почти обратното. Русия е страна, която на енергийно ниво има стопанско самозадоволяване. Има други елементи, които влияят на инфлацията в Русия, но не и енергията, тъй като тя е елемент, който, обратното, благоприятства спадане на цените. А причината, поради която в Русия има много високи цени, относително по-високи, отколкото на еквивалентни продукти в Европа, е, че цената на работната ръка се повишава, тъй като Русия няма достатъчно работна ръка. Не енергията струва скъпо на Русия, а работната ръка, защото е все по-малко. Ситуацията може да се подобри в бъдеще, защото Русия сключи споразумения със Северна Корея, Китай, Индия и др., за изпращане на работна ръка, което ще позволи стабилизиране на цената на работната ръка в Русия, а това ще допринесе за стабилизиране на инфлацията.

Така че руската икономика е под санкции, тя страда от тях, това е безспорно, но, както по въпроса за атаките срещу рафинериите, последиците от санкциите до голяма степен са компенсирани от импулса, даден на руската икономика именно от тези санкции. Миналата година, по време на разговор на CBS News със Сергей Лавров, журналистката г-жа Аманпур го попита дали Русия ще поиска вдигане на санкциите и Лавров отговори: “Не, няма да искаме вдигане на санкциите, защото за нас те са по-скоро елемент, който даде импулс на руската икономика”. Това е малко парадоксално, но самите руснаци казват, че санкциите са имали благотворен ефект, въпреки че несъмнено някои аспекти от икономиката им наложиха преструктуриране на търговските потоци. Санкциите засягат икономиката им, но не толкова драматично, както се говори на Запад, и затова трябва да се приемат с едно наум всички изявления.

Западняците са в ситуация, в която се опитват да представят Русия за слаба, в перспективата на евентуални преговори за разрешаване на украинския конфликт и идеята им е да наложат условия на Русия. Проблемът тук е, че това е методът на Куе – правиш си самовнушения и вземаш решения, въз основа на убеждението си, а не въз основа на реалността на фактите. Донякъде това е днешната ситуация с Русия – самовнушават си, че тя е слаба и следователно трябва да отстъпи пред условията, които ще ѝ наложат.

– Има ли в момента преговори между Украйна и Русия?

– На този етап няма истински преговори, но виждаме, че западняците все повече поставят въпроса за подновяване на контактите с Русия поради простата причина, че въпреки преобладаващия дискурс, че руснаците не напредват, че Русия рухва и т.н., Западът все пак констатира, че ситуацията не се развива в правилната посока за Украйна и вследствие на това ще трябва да започнат преговори. Тази ситуация беше напълно предвидима и аз я очертавам във всичките си книги от 2022 г. насам. Днес се опитват да поправят грешките, но не знаят как.

Зеленски публикува отворено писмо до Владимир Путин, доста дълго писмо, което беше публично оповестено, ето го тук в сайта на украинския президент на английски. Всъщност това е писмо, в което той изисква от Путин да започне преговори.

Виждаме противоречивия тон на писмото, защото в него той повтаря, че Русия е напът да загуби, че Владимир Путин е все по-непопулярен и че Русия е все по-притисната в ъгъла и днес е в неин интерес да преговаря. Сякаш Зеленски се опитва да убеди Путин, че неговата страна не функционира. Видяхме, че в икономически план това не е напълно точна картина на реалността, а във военно отношение – още по-малко. Тонът на това писмо изисква преговори от Путин. Тонът е много непохватен, но според мен писмото не е било написано, за да получи нещо от Путин. Това писмо е било написано, за да демонстрира една украинска поза. Опитват се да се убедят сами, че Русия е в лошо положение и да ѝ наложат условия за преговори, които тя иначе не би приела. Има много спорни неща в това писмо, дори направо неверни. Ако онези, които не следят ситуацията в Украйна, прочетат това писмо, лесно могат да бъдат убедени, че Зеленски се ангажира за преговори в силна позиция. Въпреки това, ние сме доста далеч от тази ситуация.

Самият Зеленски каза, че е постигнал желания резултат с това писмо, и, както той самият обясни, не е ставало дума да принуди Владимир Путин, а да изпрати послание към международната общност, за да покаже колко силна и способна да се наложи над Русия е Украйна. 

Какво имаме в действителност, когато погледнем позицията на Владимир Путин в проучванието? Това са проучвания, направени от центъра “Левада”, смятан впрочем за чужд агент от руските власти, а не е орган на руското правителство, точно обратното. Той има предимството, че всеки месец поставя едни и същи въпроси на анкетираните и това позволява да се правят сравнения между различните месеци. Виждаме, че от началото на годината одобрението за Владимир Путин е паднало от 85 на 79%. То се стабилизира между април и май на 79%. Това са резултатите, за които Еманюел Макрон, Киър Стармър и Фридрих Мерц биха могли да мечтаят, но все пак има лек спад. Но не бива да се заблуждаваме за този спад. Той наистина показва известно недоволство от Владимир Путин, но не в желаната посока.

Когато ви говорят за недоволството от Путин в проучванията, не ви казват обратната страна. Това е сравнението на центъра “Левада” на тези, които биха искали военните операции в Украйна да продължат, и онези, които биха искали да се водят преговори. В червено са тези, които са за преговори, в синьо – онези, които са за военни действия. Виждате, че от началото на конфликта има по-малко руснаци, подкрепящи преговорите, отколкото военното решение на конфликта. Ще забележите, че от началото на годината делът на онези, които са подкрепяли преговорите, е намалял, а делът на онези, които биха искали военно решение, е нараснал. Така че критиката към Путин не е  заради това, че води война, а по-скоро критика на факта, че не води войната срещу Украйна достатъчно твърдо. Именно това трябва да се разбере и то се потвърждава в други проучвания на “Левада”.

Това е проучвание за подкрепата на руското население за специалната военна операция от февруари 2022 г. насам. Тук виждате известно противоречие, тъй като преди малко казах, че има много руснаци, подкрепящи преговорите, но тук, когато погледнете онези, които подкрепят специалната военна операция, ще забележите, че има мнозинство от руснаци, които одобряват тази специална военна операция. Това означава, че руснаците като цяло одобряват военната операция по причини, посочени от Владимир Путин. Следователно за тях причината за специалната военна операция е правилна и приблизително 20% смятат, че има лоша причина за войната. Но за разрешаването на конфликта тези хора подкрепят главно решение по пътя на преговорите, отколкото военно решение.

През последните месеци обаче, и вероятно атаката срещу общежитието в Старобелск допринесе за това, руснаците са все по-благосклонни към специалната военна операция и има по-малко руснаци, които смятат, че има лоша причина за нея. Владимир Путин винаги е бил благосклонен към решение чрез преговори, макар че именно той взе решение да нападне Украйна, и той не е сред най-големите войнолюбци в правителството. Той е по-скоро умерен в Русия. Но събитията, които видяхме напоследък – атаките с дронове срещу руски градове, за да предизвикат политическа промяна в Русия, доведоха дотам, че руснаците се заинатиха и подкрепят много по-агресивен дискурс спрямо Украйна. Вместо да се обърнат срещу правителството, те по-скоро биха подкрепили човек като Медведев и др., които са още по-войнолюбиви от Путин. 

Важно е да се разбере този контекст, защото той показва, че след писмото на Зеленски, в което той казва колко слаба е Русия,  колко силна е Украйна и как руското население са претовипоставя на Путин, цифрите опровергават съдържанието на това писмо. Това писмо, което беше един вид театрален жест на Зеленски към Запада, за руснаците е самохвалство без реално съдържание.

ЕС би искал да преговаря, но проблемът е, че все още няма план. Европейският съюз все още има доктрина за отслабване на Русия и подкрепа за Украйна и очевидно тази стратегия на ЕС е трудна съвместима с преговорите, особено когато Русия доминира на фронта.

Вече споменах мнението на началника на Генералния щаб на белгийските въоръжени сили, което беше цитирано в документ на белгийския парламент – че ще има конфронтация с Русия и че Украйна е последната крепостна стена, за да могат да се подготвят за сблъсък с Русия през 2030 г. Този дискурс е трудно съвместим с дискурс за преговорите.

Европа се подготвя за война, но не е способна да се изправи пред мира. Кая Калас призна, че няма стратегия за подход към Русия. Тоест искат да говорят с Русия, но не знаят какво да ѝ кажат. Очевидно стои въпросът в какво качество да разговарят с нея.

Американците бяха страна в конфликта, защото именно те го разпалиха в началото, по времето на Байдън. Доналд Тръмп имаше здравомислието да си каже “Този конфликт е загубен, по-добре да се оттеглим” и, оттегляйки се, това му даде по-благоприятна позиция, за да играе ролята на посредник, въпреки че в действителност САЩ продължават да се противопоставят на Русия. Но с желанието за оттегляне и желанието да оставят украинската криза в ръцете на Европа, американците можеха да играят ролята на посредник. Но ако днес Европа протегне ръка, тя не знае в какво качество да го направи, защото или ЕС е във война срещу Русия редом с Украйна, или не е във война и може да седне на масата на преговорите, но не редом с Украйна, а в средата на масата, като арбитър, както би трябвало да се държи един посредник. Очевидно европейците не искат да изостяват Украйна, но ако са на нейна страна и са съвоюващи, руснаците ще кажат “Вие нямате работа на масата за преговорите. Или се биете и ви изстрелваме ракети, или сте извън конфликта и сте арбитър като американците”. Така че самите европейци се поставиха в трудно защитима позиция. Те са хванати в капана на собствената си игра и дори естонският външен министър каза “Не можем да бъдем посредник в този конфликт, тъй като сме на страната на Украйна”. Виждаме дилемата пред ЕС, която показва трудността на стратегията в този конфликт.

Преди няколко дни Франция, Великобритания и Германия поискаха среща с руския външен министър и руският зам.-външен министър прие посланиците на трите страни, които са предали списък, предполагам, с искания. Не знаем точно какво са си казали.

Видяхме, че в края на разговора тримата посланици не направиха коментари и имаха по-скоро ядосан вид. Имам чувството, че европейците се въобразяват, в духа на отвореното писмо на Зеленски, че могат да въздействат върху руснаците. По-интересно е да видим позицията на ЕС – може би това са предали посланиците в руското Министерство на външните работи, план от пет точки. Първото искане е незабавно прекратяване на огъня. Това е същата логика, че още преди разговорите за мир, трябва да има прекратяване на огъня. Това не е нещо ново, миналата година Кийт Келог отиде със същите тези идеи. Всъщност това беше план, базиран на случващото се в Газа. Идеята беше първо прекратяване на огъня и след това евентуално разговори. Видяхме, че това не проработи в Газа и руснаците казаха, че няма да стане така. Първо ще решат да водят мирни преговори и в рамките на тези преговори ще има прекратяване на огъня. Същата ситуация беше с Иран. Американците използваха същата схема.

Второто искане е преговорите да започнат въз основа на настоящата линия на съприкосновение, т.е. 20% от Запарожка и Херсонска област все още са в ръцете на украинците, 95-97% от Донецка област са в руски ръце и Луганска област на практика на 100% е в руски ръце. Руснаците вече казаха, че преговорите ще започнат не въз основа на днешната бойна линия, а на границите на тези области, т.е. Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска област ще бъдат на 100% в ръцете на Русия. Украинците и европейците биха могли да се наложат, ако имат превъзходство на терен, но това не е така.

На следващо място европейците искат Украйна да разполага с гаранции за сигурност, т.е. един вид алианс или коалиция, така че ако сраженията се подновят, други страни да могат да влязат в Украйна, за да се бият срещу Русия. Тази идея за разполагането на мултинационална сила вече беше изидгната от Еманюел Макрон и руснаците неколкократно казаха, че това не стои като въпрос, защото подобна ситуация би означавала преддверие към принадлежност към НАТО и очевидно руснаците изобщо не искат това. 

Украйна конфликт

Четвъртата точка е обезщетение за щетите, причинени от Русия, което да бъде гарантирано със замразените руски активи в Европа, които Русия ще може да си възвърне единствено в края на възстановяването на Украйна. Очевидно си правят сметки без кръчмар, защото изхождат от идеята, че Русия ще загуби този конфликт, но, както казах преди малко, перспективата изобщо не е такава, ако погледнем развитието на място.

И накрая, европейците искат да имат право на глас по време на преговорите, които ще сложат край на конфликта, и всъщност искат да бъдат на масата на преговорите редом до украинците. Това е дилемата, която споменах преди малко. Искат също споразумението между Украйна и Русия да бъде утвърдено от ЕС и НАТО. Очевидно това са напълно неприемливи условия за Русия.

Тези пет точки изобщо не са нови, защото са били споменавани по-рано, и се знае, че Русия няма да ги приеме, така че не е много ясно каква е целта на европейците. Те виждат, че положението в Украйна се влошава, виждат, че вече не са в състояние да доставят оръжията, от които има нужда Украйна. Засега помощта, предоставяна на Украйна, се ограничава до изпращането на дронове, но, както видяхме, дроновете не позволяват постигането на превъзходство. Те позволяват удари срещу цивилното население в тила на Русия, но без никакъв оперативен ефект. Това отбелязах миналата седмица в доклад на американските въоръжени сили, както и в доклад на руската опозиция, който констатираше, че няма оперативен ефект на атаките с дронове върху руските операции на фронта. Така че не виждам много добре каква е целта на европейците. Освен това европейците са във все по-неблагоприятна ситуация. Статия на “Файненшъл таймс” казва, че някои страни искат службата за външнополитическа дейност на ЕС, което е външното министерство на ЕС, да бъде напълно разформирована и преструктурирана, защото не работи, както трябва.

В ЕС се поставят все повече въпроси за функционирането на външната политика на ЕС или по-скоро за нефункционирането на европейската външна политика. Както казах, Европейският съюз би искал да преговаря с Русия. Финландският президент Стуб би могъл да бъде събеседник на Русия, но той самият отказа тази задача. Виждаме, че в самия ЕС няма консенсус кой трябва да направи това. Освен това има страни като Германия, които наливат още масло в огъня, налагайки или предлагайки да се наложат допълнителни ограничения за руските туристи, т.е. отново се опитват да атакуват руското население. Всички тези мерки не намаляват неговата решимост, точно обратното, правят по-твърдо руското население в подкрепата му за правителството или дори иска правителството да бъде още по-твърдо спрямо Украйна. Това е същият феномен, който се наблюдава и в Иран – опитват се да налагат определени мерки на населението, за да се обърне срещу властите. Това са грешни сметки, никога не са проработили и в случая товя е инициатива на ХДС/ХСС, партията на Фридрих Мерц в Германия. 

Има страни като България, която заяви, че не иска да доставя повече оръжия и финансиране на Украйна. Виждаме, че хората в Европа поставят под въпрос развитието на конфликта и най-вече мерките, предприети от Европа, за неговото разрешаване. Преди това се говореше за Унгария, Словакия, изглежда днес България следва същата траектория.

Освен това стои въпросът за дроновете. Имаше едно по-особено събитие на 8 юни по време на атаката срещу Санкт Петербург. Латвия даде елементи, които потвърдиха, че Украйна я използва за атаки срещу Русия. Имаше снимки, заснети от латвийските военновъздушни сили, на дронове, които използват латвийска територия за атаки. Виждаме, че сме в ситуация, в която някои страни се чувстват като заложници на Украйна. Впрочем в Румъния украински морски дронове експлодираха на пристанището в Констанца. Европейските страни все повече се чувстват като заложници на Украйна. Целта на Украйна да използва тези страни и да ги замеси в конфликта е почти същата като на Израел, който се опитва да замеси американците. Тези атаки или опити да замеси другите европейски страни донякъде са признание за слабост на Украйна, която днес се опитва да формира коалиция, която да ѝ окаже подкрепа в конфликта с Русия. Европейският съюз е доста далеч от преговори и се опитва да внуши, че има лостове, но в действителност няма. Те са много доволни, когато виждат дрон да унищожава танк, кола, мост тук и там, но в действително това не влияе върху хода на войната. Това е същото нещо като със санкциите – залъгват се с илюзии, създават си впечатлението, че печелят, но в действителност не печелят. Затова европейците нямат лост за влияние и се задоволяват с дребни тактически действия. Както казваше Сун Дзъ, тактика без стратегия е само шум преди поражението, и точно това е днешната ситуация с Русия и Европейския съюз. Има преразглеждане на европейската стратегия, необходима, за да се борят с Русия, но са далеч от нея, повече се стараят за медийната страна, за комуникацията, отколкото за онова, което работи за крайния резултат. Това е ситуацията и, за съжаление, украинците плащат цената.

– Благодаря ви, Жак Бо! Ще припомня, че вие сте автор на няколко книги за Украйна, последната от които е Paix en Ukraine (Мир в Украйна) на издателство “Макс Мило”.

– Благодаря и до следващата седмица!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: