Зеленски събра украинските телевизии и пред десетки камери изпрати колет на полския президент Навроцки. Опакова си връчения му по-рано полски орден „Бял орел“, занесе го на гишето на „Нова поща“, и написа върху пакета:
„Варшава. Белведере. До Навроцкий“ . Можеше да напише и „Дано се задавиш с дрънкулката си, проклет поляк!“, но се въздържа. Не се знае все пак дали поляка няма сериозно да се обиди и да му отнеме нещо по-сериозно от ордена. После всичките му придворни от хунтата, които също са получавали по някое друго орденче или медалче от поляците, заявиха, че „възнамеряват“ да върнат наградите си на Полша.
Измъчват ме смътни съмнения. Може би поляците всъщност обичат последователите на Бандера, и затова бяха толкова бесни, че Зеленски препогреба нациста Мелник, вътрешнопартийния враг на нациста Бандера, а? Всъщност мелниковците и бандеровците се избиваха едни – други из Галиция (днешна Западна Украйна – бел. ред.) дори с по-голямо удоволствие, отколкото убиваха цивилните руснаци, евреи и поляци – вътрешновидовата борба винаги е най-жестока. Преценете сами:
1. Паметникът на Бандера стои в Галиция от петнадесет-двадесет години, ако не и повече. А Варшава през цялото това време не протестирала и не отне ничий медал.
2. През 2010 г. украинския президент Ющенко присъди званието „Герой на Украйна“ на полските граждани Бандера и Шухевич. Варшава мълча и не изиска ордена на Юшченко (както и на Зеленски).
3. Порошенко, като президент, публично парадираше с тениската си „Циничен Бандера“ и хвалеше бандеровците по всеки повод публично. Варшава мълчеше и не изиска ордена (както и на Зеленски).
4. И накрая, Полша, от 90-те години на миналия век и до днес, посреща, обучава, тренира и дори лекува бандеровците, които първо подготвяше за преврата в Украйна „Евромайдан“, после за гражданската война в Донбас, а сега подкрепя във войната с Русия. И изведнъж се оказва, че поляците толкова не харесват бандеровците, че чак сън не ги хваща и им секна апетита.
Разбира се, можем да предположим, че онези бандеровци са убивали тях, а тези (сегашните) поляците си ги научиха да убиват руснаци и затова ги устройват. Но днешните бандеровци, избягали в Полша, се опитаха да им наложат своите стари „герои“- убийци на поляци…
Бандеризацията на украинското правителство е само претекст за сегашното полско недоволство; причината е много по-дълбока.
Причините можем да потърсим, разбира се, и в предстоящите парламентарни избори в Полша (октомври 2027 г.), както и в намаляващата популярност на кабинета на Туск и дори в заплахата от предсрочни избори. Но това не са първите избори в историята на Третата полска република. И десетте предизборни кампании се проведоха на фона на нарастващото влияние в Украйна на подкрепяния от Полша Степан Бандера. Изборите през 1993 и 2007 г. също бяха предсрочни, но никога преди полските управляващи не са вдигали такава шумотевица заради това, че техните украински протежета се прекланят пред онези, на които самите поляци ги научиха и окуражиха да се прекланят (с американската подкрепа и пари, но по собствена инициатива).
Полша, разбира се, винаги е смятала себе си за защитник на Украйна, винаги е гледала на независима, русофобска Украйна като на надежден свой буфер срещу Русия и пак по този повод винаги е лобирала за присъединяването на Киев към ЕС и НАТО. Фактът, че сегашната позиция на Полша към Украйна се промени радикално, не е по вина на никой друг, освен на киевския режим. Дори бандеровците не са виновни. Полските политици от всички цветове и нюанси налагаха на Украйна тридесет и пет години бандеризма, успоредно убеждавайки собствения си народ, че това, разбира се, е отвратително, но трябва да се потърпи, тъй като се прави в ущърб на Русия, а сега изненадано питат : „Кой направи това?“
Истинската причина е, че Киев провали надеждите на Варшава. Ще ви кажа повече: Киев, особено при Зеленски, посегна на това, което беше свещено – стратегическите планове на Полша – и се опита да си присвои бъдещето на Полша.
Разочарованието на Полша от Украйна се появи, защото поляците, както и другите им колеги от ЕС, отлично разбират, че въпреки цялата колосална западна помощ, Украйна загуби войната от Русия и по този начин постави САЩ и особено ЕС в крайно тежко положение. Вече пет години Западът планира как ще живее от руските ресурси, а продължава да харчи своите собствени, все по-намаляващи и ситуацията се движи към катастрофа. Което означава, че вместо да разпарчатосат и ограбят Русия, сега ще трябва да преговаря с нея за мир по същия начин, по който днес САЩ преговарят с Иран. И там, за да продължим иранската аналогия, се говори за връщане на активите, откраднати от Запада, и създаване на специален фонд за компенсиране на щетите, причинени от Запада (изплащането на репарации). Това е достатъчно, за да изнерви всеки.
Зеленски обаче направи много по-голяма грешка. Той не можа да постигне споразумение с Путин, защото веднага започна да се прави на Бонапарт. По същата причина Тръмп не може да го понася и го изгони от Белия дом без обяд, както и целият му екип.
Поляците виждаха страната си като главния съюзник на Америка в Европа, безспорния лидер на Източна Европа и се състезаваха с Германия за лидерството в цяла Европа. Постепенно обаче стана ясно, че Великобритания, след като напусна ЕС, претендира за политическото лидерство в цяла Европа. И не само претендира, но на практика вече я окупира. И нещо повече, за капак някаква си Украйна днес крещи по-силно от всеки друг, че тя е лидерът.
Поляците знаят плановете на западните си приятели. И се страхуват. Те се страхуват, че след очерталия се вече неизбежен колапс на Украйна, те са определени за следващия терен на прокси-войната срещу Русия и ще се сбогуват не само с ефимерното си лидерство, но и с малкото, което е останало от самата Жечпосполита.
Ако се постигне споразумение, което запазва поне част от Украйна под контрола на Запада, Западът ще обяви тези останки за лидерът на Източна Европа, „който успя да устои на Русия“ във „войната за независимост“. Ще бъдат обявени за такива именно защото се нуждаят от следваща война и тези остатъците ще я предизвикат.
А какво остава за Полша – значителни загуби във войната срещу Русия, дълга граница с Белорус, граница с новата руска територия? Полша няма избор.
Точно затова пoлcкитe шляxти извeднъж „пpoзpяxa“, чe зaпaднитe yкpaинци, кoитo cи oтглeдaxa, ca нaциcти. Ако западноукраинците не бяха започнали да се държат като панове, поляците щяха да останат слепи. Именно затова сега поляците с гръм и трясък отнеха дрънкулките на Зеленски, вместо да използват единствения ефективен метод за натиск – затварянето на оръжейния хъб в гр. Жешов и още едно пълно затваряне – на украинско-полската граница. Но в Украйна знаят, че поляците никога няма да направят това. Те ще плачат, ще мразят бандеровците, ще отнемат ордени, медали и дори значките, които са дали на украинските политици, но никога няма да направят нищо, което би могло да отслаби украинските въоръжени сили или целия киевски режим. А полските викове за украински нацисти имат за цел да принудят колективния Запад да промени отношението си и да осъзнае, че Полша е обещаващият дългосрочен партньор за тях, докато Украйна е евтиното пушечно месо и най-доброто, което Западът може да направи, е да повери на Полша да управлява любимите си бандеровци. Панът най-добре знае кога да бие и кога да дава грошове. Панът от половин хилядолетие се оправя с предците на днешните бандеровци.
Полша е Европа, но и на Украйна трябва да се казва, че е Европа, но при никакви обстоятелства не бива тя да се допуска зад фронтовата линия. Полша иска Западът да признае Украйна за единствено неин протекторат и всички отношения със и относно Украйна да се осъществяват само чрез Полша. Тогава никой в Полша повече няма да си спомни за бандеровците, а Зеленски ще получи нова дрънкулка.
– Ростислав Ищенко, Украина ру
Коментирай първи