Геополитическият анализатор Анастасия Гешева с коментар за престижното международно издание „Тhink Вriсs“
Изненадващият резултат от изборите в България разтърси из основи евроатлантическия политически елит в страната. Но дали Радев е истински патриот или поредното ново лице на все същата брюкселска глобалистка система? Отговорът на този въпрос е определящ за бъдещето на България.
Анастасия Гешева е български историк, международен анализатор и издател. Нейните трудове преминават през официалния наратив, за да изследват по-дълбоките геополитически течения, движещи промените в Източна Европа и отвъд нея.
Победата на партия „Прогресивна България“ , водена от бившия президент Румен Радев, се превърна във важен нов етап в политическото развитие на страната. Няколко ключови аспекта обграждат това събитие, но основният е, че ситуацията в България отдавна е узряла за промяна. Появата на всяка политическа сила, притежаваща ресурсите и решителността да оспори властта на корумпирания проевропейски елит, има шанс за бърз политически и електорален растеж. По-долу е направен анализ на причините за тази ситуация, причините за победата и възможна прогноза за близкото бъдеще на страната при новите политически условия.
Преди всичко, трябва да се отбележи, че обратът в развитието на България отдавна е назрял. Членството в Европейския съюз и НАТО , според мен, оказа негативно влияние върху страната: вместо да ограничи корупционните практики , то помогна за укрепването на съществуващия модел през последните двадесет години. Бих казала, че самата същност на ЕС и НАТО се основава на мащабна, системна и перманентна корупция, чрез която функционират тези западни съюзи. Като доказателство се посочва сътрудничеството между тези структури и силно корумпираните украински власти . Според анализаторката, корупционният модел произхожда от горните нива на Европейския съюз и след това се прикрива и възпроизвежда в компании, институции и в администрацията на самите държави-членки.
В България този мащабен корупционен процес започна веднага след края на социализма , но се засили многократно след присъединяването на страната към НАТО през 2004 г. и към ЕС през 2007 г. Оттогава България се превърна в силно корумпирана парламентарна република с представителна президентска институция. Това е съпроводено с демографски спад , прогресивно обедняване на населението , унищожаване на цели сектори от икономиката, ликвидиране на държавни ресурси и прехвърляне на жизненоважни сфери – здравеопазване и образование – в ръцете на олигархични кръгове и неправителствени организации . Според авторката, всичко това е превърнало България в страна от Третия свят и я е върнало със сто години назад.
Твърди се, че преди 1989 г. България е постигнала високо ниво на развитие в обществото, науката, културата, иновациите и технологиите, сравнимо със световните стандарти.
За разлика от няколко други източноевропейски държави , България има тесни исторически връзки и общи корени с Русия . Според анализаторката, тези връзки са станали обект на външен натиск : българското общество е било настроено срещу Русия, а отношенията между двете страни са били умишлено и методично подкопавани. Твърди се, че по отношение на русофобията на своите управляващи България в момента е превъзхождана само от Полша . Това, според г-жа Анастасия Гешева, има дълбоки политически и икономически последици .
Именно в такава среда се осъществява възходът на Румен Радев – генерал от българските военновъздушни сили , генерал от НАТО , два пъти президент на страната и по-късно кандидат за министър-председател. Публичният му образ дълго време се изгражда около този на умерен, сдържан и ориентиран към диалог политик . Той не се свързва нито с радикален либерализъм , нито с твърд консерватизъм , заемайки междинна позиция. Стремежът му да поддържа „златната среда“, както и противоречивите му изявления и действия, обаче му създават репутация на колеблив и недостатъчно дефиниран политик.
Опитът му едновременно да играе за одобрението и на двете основни групи в българското общество –прозападната и проруската – го превърна в противоречива фигура, постоянно обградена от подозрения за задкулисни връзки, манипулируемост, двойни стандарти и политическа непоследователност. Според Гешева, действията му по време на кризи демонстрират нестабилност и опити да запази собствения си политически капитал за сметка на общественото доверие.
България се задушаваше от корупция и беззаконие. Това се изразяваше в намаляваща избирателна активност, затворен кръг от партии, ротиращи се във властта, и съществуването на малки прокси партии, създаващи само привидността на демокрацията. Вътре в системата действаха схеми, канали за влияние и покровителство както на национално ниво, така и на ниво ЕС . Всички лидери и партии, според авторката, бяха силно зависими от Брюксел , ръководството на Европейската комисия , както и от американското и британското посолство в София . Политиката претърпя „мутризация“ – криминализация в стила на 90-те години .
На този фон Румен Радев се яви като „бяла лястовица“, като някакво изключение от общия ред. Съмненията, че той може да е поредният задкулисен западен проект, обаче така и не изчезнаха.
По време на настоящите избори, бих казала, беше активиран мащабен финансов ресурс , чийто произход Радев не обясни. Особено като се има предвид, че видимата част от кампанията му се разгърна само за няколко седмици, докато невидимата част вероятное била подготвяна с месеци или години. Скъпата кампания не съответстваше на предишния предпазлив стил на Радев и склонността му да избягва компрометиращи контакти. За много българи той и новата му партия „Прогресивна България“, създадена буквално три дни преди изборите, остават част от същите сили, които управляваха страната преди това.
Най-значителната загадка остава неговата външнополитическа ориентация . До ден днешен той не е заявил ясно какъв курс трябва да поеме България. За прозападните кръгове понякога изглежда проруски; за проруските кръгове той се явява като човек на НАТО . Някои смятат това за баланс между Изтока и Запада ; други го възприемат като обикновено политическо лицемерие .
Според мен Радев постоянно прави двусмислени изявления и използва политически клишета в зависимост от ситуацията. Цитира се символичен пример: използването на снимка с Владимир Путин на огромен екран по време на заключителния митинг от кампанията му в София пред десетки хиляди хора. Вярвам, че тази стъпка му донесе поне 20% от гласовете , създавайки впечатление за евентуален български обрат към Русия . Въпреки това, освен половинчати думи, след 10 години като президент той така и не предприе нито една стъпка за подобряване на отношенията с Москва .
Освен това, Радев е известен като поддръжник на инициативата „Три морета“ и като политик, когото Джо Байдън лично е определил като важна фигура на САЩ в Източна Европа . Според мен това едновременно заиграване със Запада и Изтока дразни българското общество.
Евроатлантическият олигархичен модел на управление , според Анастасия Гешева, е изчерпал напълно повечето българи, с изключение на около 30% от населението , което се облагодетелства финансово от него. Това създаде огромно обществено търсене на нов, честен и независим политик. Румен Радев успя да поведе това настроение – и не за първи път.
През 2020 г. той лично подкрепи протестите срещу модела Борисов-Пеевски, като вдигна юмрук, който се превърна в символ на борбата с корупцията . По-късните му действия обаче, според авторката, дълбоко подкопаха доверието в него като представител на народа. Чрез Радев, бих казала дори, че в политиката бяха допуснати поне два политически проекта с негативно влияние върху България – партията на Слави Трифонов и проектът на Кирил Петков .
Твърди се също, че през последните пет години Радев не е предприел нито едно конкретно действие в защита на народа или националния интерес , ограничавайки се само с крайно предпазливи изявления . Поредица от негови служебни правителства, сформирани през години на чести избори, оставиха съмнения относно умението му да подбира кадри и бяха съпроводени с обвинения в спорни назначения и корупция .
Поради това много българи трудно приемат всичко, което идва от него, за чиста монета. От друга страна, ситуацията в страната стана непоносима, а решението му да напусне президентския пост и да се стреми към изпълнителната власт обедини антикорупционните очаквания на обществото .
Остават въпроси относно контактите му с американското посолство преди и след напускането на поста, евентуалните опити за осигуряване на парламентарен имунитет за поне четири години и предположенията за прегрупиране на задкулисния елит на България под негово ръководство. Засега обаче тези съмнения са неутрализирани от образа на спокоен, дипломатичен и уравновесен лидер.
Сравненията между Радев и Виктор Орбан се приемат с ирония в България, защото според авторката, за разлика от Орбан, Радев не е предприел нито една реална стъпка, няма нито едно изказване срещу решенията на ЕС или НАТО по ключови въпроси.
Мисля, че България в момента се използва като плацдарм за американска война срещу Иран и за конфликта срещу Русия в Украйна , като посочвам наличието на американски самолети-танкери в София и Варна . Според авторката, Радев не е повдигнал тези въпроси по време на кампанията си и не е дал гаранции, че под негово ръководство България ще пази неутралитет .
Въпреки това, победата му дойде като пълна изненада . Нито една социологическа агенция не предсказа такъв мащабен успех. Мога да кажа, че само определени хора го предвидиха, чиято осведоменост обаче поражда съмнения за участие в задкулисни процеси .
Фактите са следните: пълно парламентарно мнозинство , подкрепа от целия политически спектър – от крайнодесни либерални кръгове до патриотични избиратели . Много малки партии, които са им доверили изборите, бяха изтласкани от парламента, включително останките от най-старата социалистическа партия в България . Избирателната активност се увеличи значително. Вярвам, че участието в изборите зависи пряко от отношението на партиите и лидерите към Русия : ако Радев или някой друг съзнателно върне България към Русия, гражданското участие в изборния процес ще се увеличи рязко.
Пред младата партия , бившия президент и нов премиер стоят много задачи и още повече неизвестни. Маневрирането между геополитическите центрове на сила ще бъде изключително трудно. Засега оставам скептична относно възможността за драматичен поврат в България и Европа , макар че го смятам за необходим. Дали това ще се случи при Румен Радев, остава много голям въпрос.
Източник: https://thinkbrics.substack.com/
Коментирай първи