Интервю с един от най-влиятелните съвременни икономисти – Джефри Сакс пред Анастасия Гешева и Ивайло Зафиров

Джефри Сакс е световноизвестен икономист, професор в Колумбийския университет и дългогодишен съветник на правителства и международни организации. Той е сред водещите експерти по устойчиво развитие, глобална икономика и борба с бедността. През своята кариера участва активно в икономически реформи в редица държави и е съветник на ООН по въпросите на устойчивото развитие.

Сакс е автор на множество книги и анализи, посветени на глобалните икономически процеси, геополитиката и бъдещето на международния ред.

• По Ваше мнение какви са днес основните предизвикателства пред икономиките на страните от Източна Европа и какви икономически политики биха могли най-ефективно да създадат устойчив икономически растеж в региона, който е от ключово значение за Европа, особено предвид факта, че най-натоварения сухопътен търговски коридор, след този на САЩ-Мексико, прминава през България?

• Всички региони на света споделят едни и същи основни икономически предизвикателства, включително: качествено образование за всички, насърчаване на напредналата наука и технологии, преход към зелена енергия, внедряване на дигитални технологии, адаптация към продължаващите климатични промени и създаване на качествени работни места и инвестиции в бизнеса. Нищо от това не е специфично само за България или за което и да е друго място, но също така е от съществено значение за благосъстоянието на България Основно, тези цели трябва да се преследват на различни управленчески нива – от местното (отделните градове), през националното, до европейското и глобалното управление. Част от стратегията на всяка икономика е да се свързва със своите съседи и да използва предимствата на географията – в случая на България, включително Черно море (за ресурси, вятърна енергия, транспорт, туризъм и др.). За съжаление, войната в Украйна разрушава именно тази стратегия, като превръща Черно море във военна зона, вместо в източник на икономически ползи. Голямата грешка беше на Америка – опитът да се разшири НАТО към Украйна и Грузия с идеята за доминиране над Русия в Черноморския регион. Много по-добра стратегия би била – и все още би могла да бъде – сътрудничество с Русия и съвместни инвестиции с нея в региона на Черно море. Накратко, най-голямата грешка на Европа е да се конфронтира с Русия, вместо да си сътрудничи с нея. От гледна точка на сигурността Европа и Русия трябва да се върнат към взаимно уважение, колективна сигурност, мир, прекратяване на санкционните режими и положителни съвместни инвестиции. За съжаление, Германия, балтийските държави и Полша, които доминират в политиките на ЕС, през последните години избраха обратното.

• След Вашите успешни прогнози за зараждащия се полицентричен (многополюсен свят), упадъка на западната цивилизация и предстоящите сътресения в търсенето на нов световен ред, което виждане се разгръща все по интезивно и сме в предверието на Трета Световна Война, следва да се допитаме до Вас, какво ни очаква. Каква е прогнозата Ви за политическото и икономическото развитие на Източна Европа през следващите 5-10 години в контекста на нарастващите геополитически напрежения, трансформацията на глобалната икономика и все по-влошаващите се отношения между големите сили, които често са като чели насочвани от дълбоката държава и тайните общества в името на глобалния ционизъм – за една държава, една религия, една култура?

• САЩ трябва да променят курса си и да прекратят опитите си за хегемония. Те също така трябва да настояват Израел да промени своя курс. САЩ трябва да подкрепят създаването на държава Палестина редом с Израел, както е предвидено от международното право. Европа трябва да се освободи от своята заблудена русофобия и да възстанови ефективното сътрудничество с Русия в условия на мир.

• Бяхте посъветвали България да влезе в еврозоната. На 1 януари тази година това стана факт, но с цената на огромно обществено недоволство и съпротива. Българският народ не иска еврото, но му беше отказан глас. Какво мислите сега за нашето членство в еврозоната и още, какво мислите в цялост за състоянието и бъдещето на валутния европейски механизъм?  Как според вас геополитическият процес се отразява на Европейския съюз и специално на общата европейска валута?

• Големият проблем на Европа не е еврото, а катастрофалната зависимост от САЩ, икономическото разкъсване (и режимът на санкции) с Русия; липсата на последователна политика към Близкия изток: необходимостта да се признае Палестина и да се настоява за край на безнаказаността на Израел; нуждата от постигане на мир с Иран и прекратяване на войните в Близкия изток; както и настоящата непоследователност в политиката на Европа спрямо Китай. Европа (и България) трябва да бъде отворена и кооперативна към Китай, с двустранна търговия, финансиране, съвместни предприятия и партньорства между инициативата на ЕС «Глобален портал» и китайската инициатива «Един пояс, един път».

• Според вас каква геополитическа роля може да има България в близко бъдеще предвид изключителното и и исторически обусловено географско положение на мост между Европа и Азия, между Изтока и Запада, между Русия и Европа предвид конкретните специфични реалности с разпадането на досегашния западноцентричен вековен ред?

• България трябва да се присъедини към Словакия, Унгария, Испания, Белгия и други държави в призива за нова външна политика на ЕС, която да бъде изградена върху възстановени отношения с Русия, мир в Украйна, решение за две държави в Близкия изток и сътрудничество с Китай. Всичко това би било много по-благоприятно за България и за ЕС като цяло, отколкото сегашния погрешен подход, основан на продължаващата се война в Украйна и задълбочаващата се зависимост от Съединените щати.

Интервюто взеха Анастасия Гешева и Ивайло Зафиров

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: