Геополитбюро, Руслан Сафаров разговаря с Павел Щелин
Вашингтон не воюва с Иран като демокрация, а като теокрация. Израел и влиятелни религиозни кръгове в САЩ тласкат Близкия изток към Армагедон. Зад геополитиката все по-ясно прозира религиозен сценарий за кръв, Третия храм и ускорен край на света. Това заявява политическият философ Павел Щелин в разговор с Руслан Сафаров в предаването „Геополитбюро“. Според Щелин САЩ отдавна са превърнати в „геодрон“ на чужд проект, значителна част от американския външнополитически елит гледа на войната през апокалиптична религиозна оптика, а ударът срещу Иран не е просто стратегическа операция, а част от по-голям опит да бъде взривен целият Близък изток в името на пророчески сценарий.
ВИЖ ВИДЕОТО:
– Геополитбюро продължава своята работа, с вас е политологът Руслан Сафаров. Здравейте, скъпи приятели! Днес излизаме в леко екстремални условия – знаете, че в Москва има прекъсване на интернета, затова се възползваме от wi-fi на престижно кафене. Много се надявам това да не се отрази на днешния ни запис. Иска ми се това да е най-големият проблем в съвременния свят, но от Близкия Изток полъхва голяма война. Ситуацията се разраства и днес искаме да поговорим за екзистенциалното значение на този конфликт. За световната икономика това носи определени моменти, много от които вече са обсъждани в нашия канал с Борис Бранценкевич. Но какво всъщност означава този конфликт за Иран и какво означава за самите Съединени щати, а и като цяло за Запада? За тези неща искам днес малко по-задълбочено да поговорим и да потърсим някакъв по-дълбок смисъл на този ужас, който днес наблюдаваме в региона на Близкия Изток. За да разясним всички тези въпроси, днес поканихме добрия приятел на нашата редакция, забележителния политически философ Павел Щелин. Павел Александрович, добре дошъл!
– Здравейте, Руслан!
– Павел Александрович, да подходим политологически. Иран е класическа теокрация. Начело на страната стоят духовни лица и прочее. Америка е забележителна демократична страна и така нататък – това ни разказват във всеки учебник по политология и международни отношения. В същото време, още в първите дни от началото на конфликта Доналд Тръм каза, че вече е спечелил и т.н. – всички знаем, още в първия час войната вече беше спечелил, всичко е ясно. По-нататък обаче наблюдаваме как Доналд Тръмп активно се обръща и говори за Бога, при него в Белия дом идват огромно количество свещеници, които му предават някаква сила… Павел Александрович, стълкновение между демокрация и теокрация ли имаме, или имаме сблъсък между две теокрации? Въпрос за отскок е това.
– Аз мисля, че вече всички в рускоезичното пространство обсъдиха тази шега, но тя е доста добра, за да не я повторим. Имаме агресивен теократичен режим, който воюва със съседите си в изпълнение на пророчество с петхилядолетна давност, и имаме Иран. Желаещите могат да потърсят в Гугъл краткото съдържание на тази история. Всъщност темата е крайно актуална, въпросът е колко дълбоко искаме да копаем. За начало нека просто да се плъзнем по повърхността и да направим няколко важни коментара за зрителите. На гости в Белия дом са ходили не такива свещеници, каквито сте свикнали да виждате, ако живеете в Русия. Това е госпожа Паула, една протестантска проповедничка и тук веднага трябва да направим кратък коментар за Протестантизма. Протестантизмът не е единна структура, най-прсто казано от типа ние с Вас сме се събрали и можем да основем църква. Нищо не ни противоречи. Това е фундаменталната, да кажем, сила на Протестантизма, която вероятно им гарантира най-силаната мисионерска работа в цял свят. Малцина знаят, но например голямата част от Южна Корея са протестанти. Огромно количество протестанти има в Китай, има общини в Африка, Азия и Индия.
Протестантските общности традиционно водят крайно активна мисионерска работа, защото при тях няма никакви ограничения в строгия смисъл – нито към съдържанието на доктрините, нито към характера на проповедите, нито към адаптацията. Такива просто няма. За да е ясно – това, за което ще говорим нататък, далеч не е най-странната версия на Протестантизма, който присъства на Американския континент. Там има и змиепоклонници, които интерпретират евангелския текст „ще събирате змии“ – тоест истинският вярващ го пази Бог и, както казва Евангелието, можете да вземете змията и тя няма да ви ухапе. (Марк. 16:18) В Православната светоотеческа традиция този текст има не алегорическа, а духовна трактовка – има се предвид преди всичко борбата със страстите. Но в Протестантизма има стотици и хиляди хора, които се занимават с това да хващат гърмящи змии с ръце. Има и така наречените „черни евреи“ – това са негри, които вярват, че са евреи, а събитията от Библията всъщност са станали в района на Мисисипи. Това е важно за разбирането на контекста. И на този фон това, за което ще говорим нататък – Библията на Скофийлд и протестантския ционизъм – хриситянският ционизъм дори не е най-екзотичната версия. Това е важно за влизането в общия контекст на американския живот. Няма Свети отци, няма съборна традиция, всеки може да интерпретира както поиска и, според силите и финансовите си ресурси, да придобива популярност в света. Популярността е важна още повече поради това, че няма традиция и църква и затова е важно да кажете: „Мен ме поддържа такова количество хора, толкова съм успешен – значи това е угодно Богу, Бог ми е открил това.“ Логиката на аргументите се гради по този начин. А сега конкретно за госпожата, която е отишла при Тръмп. Това е съвсем специфична дама, която, доколкото разбрах, не вярва дори в Троицата. Тя е привърженик на някаква аврамо-ционистка унитарна концепция. Един вид се занимава с юдаизъм, но без равини, в някаква протестантска традиция. С това се занимава тази госпожа, която Тръмп постави, ни повече, ни по-малко за министър за защита на вярата. От гледна точка на Православната вяра това е така наречената синагога на сатаната. В контекста на острова на Епщайн това придобива други оттенъци, но за това ще говорим по-натам.
Преминавайки към Вашия въпрос, конкретно за това течение на така наречения християнски ционизъм. Това е относително ново движение. Неговите първи опити по американските брегове се появяват около средата на 19 век, но решаваща роля, значение и популярност той получава, когато бива издадена т.нар. Библия на Скофийлд. Той също е протестантски проповедник, който взима текста на Светото писание и му добавя прости и разбираеми политически коментари, свързвайки го преди всичко със съвременни политически събития. Това са буквални тълкувания на пророчества за събития от Стария и Новия завет именно като буквални коментари на текущия политически процес. Къде е тънката разлика? Винаги говоря преди всичко за символическата трактовка и за феномена на подобието. Феноменът на подобието е, например, ако кажа, че семейството е подобно на планина, или че държавата е подобна на планина, а след това преведа символически паралел и обясня универсалните принципи, които съществуват в тези структури. Ционистката Библия на Скофийлд казва, че семейството е буквално това, че смейството е планина, да речем. В това е фундаменталната разлика. Това позволява да се направят много големи неща от гледна точка на приложната политика, но най-вече много добре приляга на американския мироглед.
Каква е била основната мисъл? Ключовият отрязък от тези писания е, че Бог казва: „Благославям теб, Израиле и благославям всички, които те благославят.“ Съответно, това се отнася до конкретната държава Израел. И съответно, тези страни, тези политици, които ще поддържат с него максимално добри отношения, максимално способстват за реализирането на неговия успех, ще бъдат благословени. Нататък всичко това влиза в тази традиция на благословение – възлагане на ръце, предаване на енергии, придобиване на успех. Благословението е много конкретно – успех! Успех в политиката, успех в бизнеса, успех в парите. Всичко това много хубаво приляга. Това започва в началото на 20 век. Реалният пробив започва около средата на 20 век, когато държавата Израел започва интензивно да влага пари в това дело, да инвестира. Тук няма никаква тайна конспирология. Лобизъмът в Америка е фундаментален, базов феномен, с лобизъм можете да се занимавате открито. Това не е традиционната корупция, не трябва просто да се занесат пари, за да си лобист. Той работи по-сложно. „Аз пожертвах пари за твоята политическа кампания, а след 20-30 г. твоят мироглед ще бъде изцяло близък на всичко, което ти разказвам и считам за правилно.“ По същество това също е корупция, но на далечна дистанция и най-важното – тя е напълно социално приемлива.
През последните 50-60 години Израел отглеждаше, особено във външно-политическия корпус, политици, които така или иначе споделят неговата трактовка на събитията в Близкия Изток. Това бе дълъг проект, поколенчески, който сега достигна своя предел и започна да се чупи. Но сега Израел жъне отплатата си за своята 50-60-годишна работа. Има великолепна книга на тази тема, класическа, „The Israel Lobby“ на Джон Миършаймър. На когото е интересно много подробно да разбере как технически се е случвала тази работа, ще разбере. Всичко е ставало напълно открито, с всички платени данъци, няма никаква конспирология.
Какъв смисъл се влага в тези институти? Тук започват нюансите в детайла. Според мен от гледна точка на Израел всичко това е използване на полезните идиоти. Ние с Вас отдавна се опитваме да популяризираме концепцията за геодрона, след като вече имаме такава за биодрона, за която господин Уралов подробно говори, заедно с господин Чудаев. Аз предлагам да разглеждаме и нея в контекста на геодрона. („Биодрон“ е управляван от разстояние дрон – птица или насекомо, който може да открие хора сред руините на срутена сграда и да проникне на места, които са недостъпни за спасителите и дроновете с по-големи размери, както и за разузнаване, наблюдение и изследвания – б.пр.) Тоест, ние сме свикнали да разсъждаваме за държавата като суверен, като субект, който притежава свои национални интереси, но има много важен момент – на практика много често дадена държава се използва като външен оператор за суицидни цели. Класически пример за тази теория е сегашната война на така наречената държава Украйна срещу Русия – това е класически пример за геодрон. Може да прозвучи и парадоксално от гледна точка на Израел, но първият и най-голям и ефективен геодрон са САЩ. Този поколенчески проект, който те използват и в който интересите на САЩ в Близкия Изток изобщо не вълнуват Израел. По-точно, те го прилагат именно в трактовката на библейския контекст, че интересите на Израел са интереси на САЩ, за което те ще бъдат благословени и така нататък по списъка. Доколко вярват в тази история? Според моя опит и въз основа на труда на Миършаймър, бих казал, че те са „полезния идиот“. Много полезен и голям идиот. Чудесно ще свърши мръсната работа.
Този процес обаче е взаимен. От гледна точка на Протестантизма, и по-точно на неговата Диспенсионалистка секта (от dispensation – период, епоха, разпоредба, широко разпространена в евангелските, баптиските и харизматичните църкви в САЩ след 19 век – б.пр.) историята е следната. Те ползват Библията на Скофийлд, разширено издание, което впоследствие поражда цялата традиция на диспенсионализма, която се състои от няколко етапа. Това са шест етапа, които трябва да следват вътрешната логика на получаването на благодатта, в случая – получаване на достъп до парите и до взимането на политическите решения.
Първи етап – трябва да се създаде държавата Израел. Това бе направено отдавна, благодарение на Съветския съюз и Британия, които се постараха. Браво на тях. След това, отношението към тази държава се превръща в детонатор. Той трябва да взриви Близкия Изток. Той трябва да обхване Близкия Изток, за де се изпълнят в буквалния смисъл пророчествата от книгата на Иезекиил, както те разбират Гог и Магог (В книгата на прор. Иезекиил Гог е владетел, а Магог е неговата земя; в Откровението на ев. Иоан те са символични сили на злото, които се вдигат срещу Божия народ. В Исляма: известни като Яджудж и Маджудж, те са описани като разрушителни племена, затворени зад стена, която ще се срути преди Страшния съд – б.пр.) За тях това са две държави, които нападат Израел от север и в тях са припознавани ту руснаците, ту турците, ту персите. Но най-важното, за да се случи всичко това, е Иран, който играе централната роля. Иран трябва да започне тази война, в която те ще претърпят поражение. Трябва да се пролее море от кръв – такъв е цитатът от 14 глава на Откровение, където пише, че кръвта трябва да стигне до конските юзди (Откр. 14:20). Ето такъв пожар трябва да се случи в Близкия Изток.
Виждаме как сега такива проповедници водят активна пропаганда сред американската армия и разказват на войниците какво точно се случва. По същество се провежда акция за ускоряване на края на света. В резултат на тази акция краят на света трябва да настъпи максимално бързо. След това ще се случи това «грабване» (rapture – англ., по теорията на диспенсионалистите – б.пр.), тоест похищение, чували сте.
– За първи път го чувам.
– Смисълът на похищението е, че истински вярващите ще бъдат възнесени на небесата преди началото на най-лошото, на годините на страдание от Апокалипсиса. А истински вярващите са баптистите, които са членове на тази църква – те ще бъдат възнесени, а всички останали ще страдат. Нататък – ще дойдат седем години на ад – глад, мор… може би ще дойде антихристът, а след това ще настъпи великият Армагедон. Иисус, като един баптист, ще дойде на земята с пълчища ангели, ще съкруши всички, ще ги победи, баптистите ще се върнат, всички останали ще трябва да им се подчинят и ще настъпи Хилядолетното царство на Месия. Или, хилядолетно царство на комунизма на земята, но в баптисткото разбиране за това как трябва да изглежда комунизмът на земята. Такова е краткото съдържание на диспенсионализма.
Както разбирате, в тази трактовка Израел е също полезен идиот. Той трябва най-вече да задейства тази верига от пророчески събития, но какво ще се случи с него на практика? Ми, да умират всички тези евреи, какво да правим?! Така че, тези приятели са се намерили един другиго. Имат чудесна любов помежду си, взаимно разбиране. Всеки от тях мисли, че в тази велика сделка той ще се окаже в крайна сметка умния, а другият ще се окаже льохман.
Важното за нас е, че това оказва влияние върху външната политика. Ще завърша с тази лекция и ще преминем към най-интересната част, но трябваше да бъде разбрано – това не са просто приказки, не са някакви глупости. Като минимум това е желание и мотивационна система на хората, които реално взимат решения. Това е действително важно. Неслучайно всичко това се случва сега. Всяка подобна система има свой свещен календар и всички се опитват да постъпват според своя свещен календар. Но в дългосрочна перспектива това е така нареченият в теорията на религиите милениаризъм. Милениаризъм е Хилядолетното царство на Бога на земята до окончателното изменение на света. От тази гледна точка комунизмът също представлява милениаристка секта, нацизмът също и прочее. Този подход е една от многото версии, просто нямаме толкова време – като започнем от Йоахим Флорски, който взима идеята си от древния гностицизъм. Трансхуманистите са също милениаристка секта, те се опитват да ускорят сингулярността, те си имат свой план по тази тема. Но относно Близкия Изток именно диспенсионалистите имат фундаментално значение. Както виждаме, тези хора са последователни в своята логика – какво можем да им възразим? Няма как да им възразим, изхождайки от тяхната картина за света. Ако Ви е интересно как това се възприема от православна гледна точка, можете да попитате. Ако Ви е интересно нещо друго, можем да продължим нататък, защото оттук може да се тръгне по най-различни линии.
– Докато говорехте за тези две групи, си спомних за стария анекдот, в който се срещнали садистът и мазохистът и продължили да живеят дълго и щастливо. Павел Александрович, за мен е интересно как се възприема това от православна гледна точка. Нека разгледаме нещата от този ъгъл. Имам следния въпрос: преди две години на гости ни беше забележителният ориенталист Вячеслав Матозов, който говори за проблема с Иерусалимската планина, храма Ал Акса, построяването на Третия храм – направи много сериозно и много дълбоко изложение, тъй като много добре познава региона. Позова се на това, че в днешни дни там представителите на Израел са много активни: водят крави и прочее. После намерих тази информация и в „Джерусалим Пост“, което е сериозно издание на израелските медии. Впечатли ме, че в накакъв вестник се говори за такива свръхестествени неща. Ето и моят въпрос: всички тези приготовления допустими ли са? Винаги съм си мислил, че има откровения в някои книги, има глави в свещените книги, но трябва просто да чакаме, докато дойде времето да се изпълнят. Но това избързване не е ли просто излишна загуба на човешки животи?
– Въпросът е много интересен, защото трябва да обясним – от чия гледна точка задаваме този въпрос? Не може да се отговори във вакуум. От гледна точка на дисперсионалистите е много уместно. От гледна точка на ционизма също е много уместно. Третият храм трябва да бъде построен. „Простете, но ние 2 500 години сме в разсеяние“, ще ви кажат. Но отделен момент е, да не забравяме, че вътре в Израел също има раскол, защото има три талмудически заповеди, които директно забраняват възстановяването на Третия храм. Ционизмът също е контратрадиционно движение вътре в юдаизма, защото той е всъщност развиване на идеите на Шабатай Цви, които са също такъв милениаризъм, но юдейски от 18 век. (Шабатай Цви е лъжемесия и кабалист, сложил началото на еретическото направление шабатианство в юдаизма. Впоследствие движението му почти напълно изчезва, след като той приема исляма – б.пр.) За да отговоря на Вашия въпрос доколко това е уместно – вътре в тези системи е много уместно. Първата теза, която ми се иска слушателите да запомнят, защото всичко друго са подробности, е това, че всякаква обща рационалност там е приключена. Няма никакво общо рационално поведение, което да е едно за всички, като например крака, ръце и първични полови признаци – такива там няма. Всяка система има своя рационалност. Това е действително огромна трагедия за руската дипломация, за нейната школа, както и за всички наши колеги от университета, защото нашата теория на международните отношения не ни е подготвила за това, меко казано. Дори конструктивистите не могат да доведат тази теза до нейния необходим радикализъм. А работата е точно такава. Всяка система с подобен смисъл е вътрешно последователна. Тя няма за цел да съответства на каквато и да е външна, абстрактна, универсална, атеистична, хуманистична парадигма. Те са вътрешно последователни на себе си. Затова в хода на нашата беседа аз ще превключвам на различните регистри и ще уточнявам от каква позиция говоря.
Ако говорим от православна гледна точка, направо ще кажа, че това реално е сатанизъм и антихристиянско дело – всичко, което се случва. И е също изпълнение на нашите пророчества, но вече не с наши ръце. Действително книгата на Откровение сега се чете като сводка за актуалните новини. Според православното разбиране, за възстановяването на Третия храм трябва да е дошъл антихристът. Всички народи ще трябва да му се поклонят. Иисус на баптистите, в този вид, в който го рисува госпожа Паула Уайт, е точно такъв антихрист, такава е и цялата история. Нашата православна позиция за нас е повече от очевидна – това са апокалиптични работи.
Най-важното е да не се очароваме от тази сила. За вярващите това е повече от очевидно. В тази история няма нищо православно. Това е именно една от версиите на древната гностическа сатанистка традиция, която в дадения контекст част от протестантите възприемат. И не само протестантите – има мълчание от страна на по-голямата част от католиците, които излизат за мир. Там е и самият Рубио, и Ванс, които де факто работят за същата тази диспенсионалистка секта днес. В Русия в последно време започнаха изявления, включително и православното духовенство, което изрази отношението си към този процес. Това е краткият коментар.
– А доколко е силна днес тази група в Съединените щати? Срещал съм оценка, че те са около 25% от всички вярващи в САЩ и тези хора са разделящи.
– Статистиката е дело на лукавия. Как смятаме, в какъв смисъл. Да, сред възрастните поколения евангелисти, християните-бумъри, които от началото на 70-те бяха възпитавани, че Израел е светлината на демокрацията, преден пост и прочее, че неговата поддръжка е богоугодно дело, тази позиция е много популярна. Но аз бих казал, че те не са 25%. Може би 20%, може би малко повече, може би по-малко. Значителен дял са, но не това е важно. Важното е, че това е много популярна гледна точка сред хората, които определят политиката на САЩ в Близкия Изток. Това е истински важното, скъпи Руслан. В САЩ има най-различни хора, отношението към Израел е много различно. При евангелистите то поставя разделителна линия. Ако вземете тези 20-25% и им кажете, че трябва да ускорят Армагедон, ще ви помислят за луди. Поддържането на Израел не излиза от тяхната рамка, защото то е богоугодно дело. Но в техния план и в представите им не влиза започване на Трета световна война заради Израел. Нямам свой статистически институт, затова и не мога да Ви дам точно разпределение.
Мога да направя качествен анализ, че непропорционално голямо количество хора с такъв мироглед се намира днес в американския политически елит и отговаря за Близкия Изток. Защо се случва това? Както с Вас сме говорили – трябва да бъде разбрана структурата на външнополитическия контур на Америка. Тя е парадоксална за нас. Първата ѝ теза е, че 90% от американците пет пари не дават какво става извън границите на Съединените щати. Скучно и безинтересно им е да се занимават с всичко това. И именно тяхното безразличие ражда възможности за американската външна политика да стане подобие на остров Тортуга (някогашна пиратска крепост в Карибско море – б.пр.) На когото е нужно, той може да създаде своя частна държава като геодрон за реализиране на целите си. Кой се интересува от Близкия Изток? Евреите се интересуват много от Близкия Изток, ционистите. Диспенсионалистите много се интересуват от Близкия Изток. Те чакат да се изпълни тяхното пророчество. Затова и положиха 50-70 години услия, за да отгледат политици, които да вземат решението. Няма други по кабинетите за този регион. Относно нашия регион – чие дело беше това решение? На русофобите. Тези, които искрено ненавиждат Русия, много се интересуват от този регион. Извинете, но дядо им е бил убит в погром срещу евреите. Те и до сега не могат да забравят. Казвам го сериозно. Това е структурата на американската външна политика. Мнозинството не се интересува, то гледа да си изкара прехраната, в най-общ смисъл, и само радикалите и фанатиците определят реалната позиция на САЩ за един или друг регион. Това, впрочем, прави безполезна и аргументацията на тема „американците са против“ или „трябва да спечелим американското обществено мнение“. Това е безполезно. И 20 пъти да победите в борбата за американското обществено мнение, външната политика ще се определя от други хора. Като в анекдота за Вовка: „Татко, водката поскъпна, сега по-малко ли ще пиеш? Не, сине, сега ти ще ядеш по-малко.“
– Колко елегантно не споменахте фамилията на Блинкен!
– Него го забравих, защото мислех за Нюланд. Едно и също е. Каган, Блинкен, Нюланд, класически примери. И това не е съвпадение, нито е конспиративна теория, това са човешки дела. Апълбаум, Качински, Бжежински… Полските потомци, които след въстанието са изгонени от Царската империя. После потомците на всички от лимитрофните територии, които са изгонени. Хората имат искрена омраза, разберете го! Имат искрена нелюбов и ненавист към всичко руско, затова и се занимават с това дело. Кога обикновеният американец, или дори обикновеният представител на американския елит ще реши да губи от скъпоценното си време в изучаване на някакви туземци? Шегувате ли се?! Такава е логиката.
– Павел Александрович, 4 години на власт беше другарят Байдън. Господин Байдън, не ни е другар.
– И Владимир Владимирович ни предупреждаваше, че той е по-добър.
– И аз през цялото време го повтарях, а всички ми казваха „Не, Тръмп!“ Но искам да кажа друго – имаше тази линия на „woke“, на кенсъл културата, на отмяната и прочее. Целувахме краката на хора от определена раса и прочее. Е, всеки се забавлява както може. Но когато Марко Рубио даде пресконференция и излезе с пепеляв кръст на челото (католическа традиция, според която се поставя кръст от пепел като символично посипване на главата с пепел, в знак на смирние и покаяние – б.пр.), у мнозина, или поне в Русия, се надигна вълна от радост. „Най-накрая дойдоха хора, които са традиционалисти, най-после ще говорим на един и същи език.“ Сигурни ли сме, че имаме общ език с тези традиционалисти? Ако изходим от Вашата концепция за разделението, която е все по-забележима, ние реално сме едни и същи. Ако вземем иранския традиционализъм, той няма да бъде приемлив, но ще бъде разбираем за православния човек.
– Прекрасен въпрос и много сложен. Това е важно и за руската история. У нас, на фона на уокизма, думата традиционализъм се повтаряше като някакво заклинание. На принципа, че това е общото между всички ни. Но не е така. Всяка традиция има свой бог, както е в православния случай, или идоли – у всички останали – на които те се молят. Правят го на свой език, което е много важно. Рубио е съвсем разбираем, но всички изброени преди това – очакващите възнесение, или „rapture“ – това също е традиция, ционизмът е традиция. Но каква традиция е това? Какво е името на тази традиция, към какво е насочена? Традицията не е универсална. Характерно за традицията е, че тя има своя вътрешна цялост. Как можем да общуваме помежду си вече е друг въпрос, който можем да обсъдим, като ще се опитам все пак да очертая сравнително адекватна теория на международните отношения. Може да бъде интересно. За да се върнем към Вашия въпрос – можем да ги разберем с ума си, но никой не е казал, че можем да се договаряме помежду си. Господин Рубио трябва да бъде разбиран ясно, той не е диспенсионалист, доколкото знам, не принадлежи към тази традиция. Той смята Америка за продължение на юдео-християнската идея, но все пак повече християнска, юдейското е по-малко при него. Привърженик е на класическата линия Иерусалим-Атина-Рим и Западна Европа. Така ги е съчетал той: „Ето линията на нашата традиция, ние сме нейното най-добро въплъщение.“ И това, разбира се, е традиция, която превъзхожда всички останали. Той няма никакво намерение да се договаря на равни начала с останалите. Мястото на всички останали е в клозета, според Рубио.
Много важен момент е, че в Москва много се говореше за многополярност, като по някаква причина се предполагаше, че всички многополярни ще правят в общ екстаз една и съща глобализация. Моите уважения, но американското разбиране за многополярност в този контекст е съвсем друго. То много ясно определя кого да постави на касата и кого да бомбардира. Има две логики: ако влизаш в нашата зона, трябва да ни платиш на касата, съвсем ясно, никаква благотворителност повече. Тази линия, забележете, е много ясно проследима в целия американски дискурс. А втората логика е, че всички останали трябва да бъдат посечени, за да не станат никога наши съперници. Такова е американското разбиране за многополярност. Може да ви харесва, или да не ви харесва, това е разбирането. С други думи, не бива да се заблуждаваме, че многополярността е нещо магическо. За мнозина многополярността се асоциира с мира, но това не е вярно. От гледна точка на теорията за мира, най-мирната система би била еднополярната. Свърххегемония на една свръхдържава е най-мирната световна система, с пълната съпътстваща цена. Втората най-мирна система е студената война, с всички съпътстващи разходи за две свръхдържави. В многополярността конфликтите ще бъдат далеч повече, защото между всички зони на традициите има сиви зони, има граници, и на тези граници постоянно се случва война. Отчитайки факта, че сега технологиите покриват цялото земно кълбо, това би била глобална война. Перманентна глобална война. Мисля, че трябва да се изхожда именно от това.
– Солидарен съм с Вас, защото един от моите преподаватели и учители, проф. Павлов – Царство му небесно – казваше, че периодът на динамично равновесие са Наполеоновите войни, двете световни войни. Времето, в което търсим кой да оглави системата. В тази ситуация как изобщо да взаимодействаме с такива хора? Павел Александрович, честно ще Ви призная, че много се увличам от епохата на Наполеон, харесва ми. Интересна епоха, има върху какво да се помисли. Напоследък има много образи от тази епоха, които започнаха да изплуват. Когато Н.В. Императорът е можел с едно решение да започне война: „Омръзнахте ми, започвам война.“ Ние сега сме в такъв наполеоновски момент.
– Извинете, може да има и бонапартизъм, всеки може да има каквито иска препратки. Моята теза сочи към Трийсетгодишната война с позоваване на Стария завет, някои предпочитат периода на Пелопонеската война. Много хубаво, че повдигнахте тази тема. Какво да правим? Първо, да препрочетем историята. Но да я препрочитаме не като учебник за миналото, а като учебник за вечното. Има универсални политически модели и универсални политически закономерности. Можем и трябва да се учим да четем историята през тази призма. Едно от нещата, които правя, е да уча хората на това. С тази цел четем например Плутарх. Четем го именно с цел да видим тези модели и закономерности, които препращат към вечността. Когато започнете да четете тези жизнеописания, рабирате, че няма толкова голяма разлика между Цицерон и Макрон, между Тръмп и Сула, между Алкивиад и Зеленски. Примерно. Това е само от лошата страна.
Нашият човешки материал е много по-лош, отколкото е бил техният, но страстите и желанията са едни и същи. Затова винаги трябва да се внимава за този тънък момент – от една страна, да не се впускаме в реконструкторство, защото точно тази форма няма да се повтори. Но по същество нищо не се е променило. Все същите страсти, същите желания, същите противоречия. Например, може дълго да се правят коментари за това, което сега се случва между САЩ и Иран, но можем да кажем със стиховете от седми псалом: „Злобата му ще се обърне върху неговата глава, и злодейството му ще падне върху темето му“ (Пс.7:17) „Ров изрови, изкопа го дълбоко и падна в ямата, която приготви“ (Пс.7:16). Това е същото. Вашата картина за света не е предполагала възможността, че иранецът може да отговори. Още повече, че иранецът сам ви е дал всички поводи да мислите така. Поставете се на мястото на американското ръководство. Защо беше взето това безумно, както ни се струва, решение? Защото досега не е имало нито едно основание то да не бъде взето, изхождайки от неговата система от ценности. Иран озъбвал ли се е до този момент? Не, точно обратното. Двайсет години се позоваваше на Пета точка, опитваше се „да се постави на мястото на любимата жена“ и да се договори скъпо. Предишния път демонстративно отговориха на нанесените удари, и толкова. Убиха Хамас, убиха Насрала, и какво? Защо този път да стане нещо различно?! Ами защото, извинете, но вие преминахте границата. Вие не преминахте своите въображаеми червени линии, а тяхната червена линия. Реално шиитите вече са на брега на реката и сега няма накъде да отстъпват. Не могат да направят никакви компромиси. Вие не вярвате в това, но те вярват. Защо, къде е разликата? Защото от шиитска гледна точка убийството на религиозен лидер от ранга на Хаменей, това вече е прелом. Това е вече джихад. Тук вече няма шанс назад. А американците си мислят: „Ако вие сте се готвили за такъв отговор и сте способни на такъв отговор, защо не го направихте веднага?! Какво се опитвахте да правите досега?“ Защото има фундаментална разлика между протестантската онтология и гностическата версия. Ако можеш да направиш нещо, но не го правиш, значи не можеш да го направиш. Там по принцип няма опция „Мога да направя нещо, но няма да го направя.“
В това е разликата. Това е и принципният отговор на въпроса защо сега ядреното сдържане на Русия не работи, и защо, за съжаление, без употреба на ядрено оръжие, най-вероятно няма да заработи отново. Разбирате ли къде е трагизмът? Отстрани можем да видим мозайката в тази логика. За съжаление сега я няма основната гилдия на „преводачите“, които биха могли да преведат всичко това на вашия език. А дори и да могат, никой няма да им повярва, така или иначе. В Русия не могат да повярват, че това слагане на ръка върху Третия храм е сериозно. У нас Съветският съюз беше разбит под лузингите за рационалност, международно право, приложна икономика, „nothing personal, just business“ (нищо лично, просто бизнес – англ.) А тук, извинете, хора, които не си знаят парите, и някакви фанатици се разхождат с ядрени ракети. Ало?! Животът не ни е подготвил за това. Сега трябва да изучаваме нашия православен катехизис. Позицията на Москва е искрено състояние на шок. Позицията на Америка: „Ехо, приятели, ако нямате истинно сакрално основание, а ние искренно ви ненавиждаме, а вие ни говорите, че трябва да уважаваме вашите интереси, защото можете да направите нещо? Ми, не виждаме да правите нищо. Водим срещу вас четвърта година прокси война, а вие досега по никакъв начин не сте ударили нашите интереси. Напротив, при всяка неразбираема позиция викате, че ако ние се врънем към уважителен диалог и партньорство, ще правим заедно пари!“
Разберете, това е първата крачка. С Иран беше същото. Казваха на Иран „Искаме да се договорим, защото не желаем голяма война.“ Сигналът от страна Иран беше прочетен като „Вие нищо не можете, значи сте слаби и трябва да ви наведем“. Това е. Много проста логика.
А сега си представете, че това се случва вътре във всяка традиция. Няма никаква система за обща интерпретация. Цялата глобална стабилност висеше на презумпцията за възможна единна интерпретация. Такава няма. Край. Време е да приемем това и да го запомним. И следващата крачка може да бъде – отговарям на Вашия въпрос какво да правим – създаване на преводачи. Първата страна, която създаде реална гилдия на преводачите и смени парадигмата си за международните отношения, ще влезе в замъка, ще държи ключовете. Какви ще бъдат основните задачи? Първо, трябва да разбираме другия така, както той разбира самия себе си и да му вярваме за това разбиране. Можем 15 пъти да наречем дадено нещо безумие, но трябва да имаме своя позиция отосно неговата система на безумие. Нито за секунда не можем да си позволим да изпаднем в заблуда, че очевидното за вас безумие, няма да бде за някой друг основание за действие. Трябва да разбираме другия по начина, по който той разбира себе си. Ако САЩ разбираше Иран, картите нямаше да се обърнат изведнъж. От тяхна гледна точка това беше напълно невъзможно, те смятаха, че играта ще продължава до безкрай, защото Иран просто търпеше.
– Мисля, че за Русия има огромен бонус, защото ние имаме толкова различни култури вътре в страната, толкова различни народи, които могат да разберат. Мисля, че това е шанс за нас, освен че е наша традиция. Защото Руската империя не е Британската, различни са техните основания.
– Русия е здраво продължение на Римската традиция, която напълно се различава от американската представа за Рим въобще. Русия върви в Римската традиция и с достойнствата, и с недостатъците. Тя взе и силните страни на Рим, взе и слабите страни. Най-голямата слабост, която погреба Втория Рим, беше иконоборчеството и униатството. Недай Боже пак да настъпим същото гребло, което си просят всички тези пътувания до Флорида със самолет и тези тунели под Аляска. Но, ако си позволим минутка оптимизъм, ако си поставим такава задача, ако достигнем до съзнанието за това, Русия има най-добри шансове да го направи. Основното предимство на Русия трябва да стане Православието. Православие означава да славим правилно, да наричаме правилно нещата с техните имена. Но трябва да си го поставим за задача. Тук, вече преминавайки на наше вътрешно ниво, това означава отказ ни повече, ни по-малко от цялата традиция за конвергенция, от всички традиции на големия андроповски проект. Това е крайно сложна задача на елитно равнище, защото вие не очаквате наистина от 70-годишен човек да се откаже от нещо, в което е вярвал цял живот? Искате да се примири, че не може да има мир в цял свят? Защото всички те вървяха искрено към това. И сега не могат искрено да приемат, че не е възможно да се договориш, че опцията уважение не съществува.
Това означава да приемем трагизма на това, че колкото и да искаме да се договорим със западните партньори на основата на уважение и сътрудничество, това е невъзможно, защото на техния език, в тяхната култура съществуват само две копчета: търпимост или страх. Те или те презират, или се боят от теб. Избирай. Това е реалният избор. Ние с Вас сме колеги, нека много ясно да обозначим реалните избори. За разлика от тези, които биха могли да бъдат, ако всички биха мислили като теб. Уви, не всички мислят като теб. Реалният избор, който имаш, е да изхождаш от това какъв е твоят контрагент. Всичко, което говорихме за тези диспенсионисти и ционисти, или други версии на гностиците, е много показателно за това как можем да се договорим с тях от позиция на уважението. Хората искат да пролеят кръв, за да се възнесат на небето – как ще се договорите с тях?! Единственият начин с тях е или да изостанат от вас, или да са заети с войни помежду си или с някой друг, или просто да се страхуват от вас. Това е единственият начин. И колкото и да ви е неприятно да бъдете в образа на страшното плашило, от което всички се боят, другият реален избор за вас е да търпите. Когато до безкрай ви бият с безпилотници и посред преговори ги пускат, да кажем, върху резиденцията на държавния глава. И да взривяват вашата стратегическа инфраструктура, като твърдят, че въобще не са били те. Казва се, че силата на Русия е в стратегическото търпение. Проблемът е, че в речника на нейните така наречени стратегически партньори тази дума я няма. Там има само стратегическа търпимост. Иран също имаше стратегическо тръпение, което смятаха за търпимост. И сега, когато търпението вече се свърши, те искрено не могат да разберат откъде се взе тази радикализация. Вие имахте търпимост. Защо внезапно търпимостта е престанала да бъде търпелива? Опитите да им се обясни, че това е било търпение, са невъзможни. В речника това понятие го няма. Само льохман може да търпи, разбирате ли? Там е сектата на избраниците на Молох. Ние имаме льохмани, а те са избраници на Молох.
Лозунгът „Всичко ще стане Украйна“ също става пророчески.
– Министърът на външните работи на Иран, господин Ракчи, даде интервю за един от американските канали и там едни сериозни мъж и жена го попитаха: „Господин министър, обяснете защо нанасяте удари по нашите бази?“, а той им отговори: „Защото вие ни нападнахте“. Това минава всякакви граници, Павел Александрович!
– Всичко това е много страшно, но от гледна точка на анализаторите, разбира се, това е страшно смешно. Четейки всички коментари от Белия дом през последната седмица, беше толкова лошо, че беше смешно. Дословен цитат: „Ние не очаквахме, че Иран ще отговори.“ Или „Президентът взе своето решение въз основа на усещането си, което се основаваше на факти.“ Това е цитат от официалния пресрилийз. Извинете, но като възпитаник на МГИМО изпитвам болка, че всичко, което учихме там е напълно непригодно. Човекът имал усещане. И вие искате с тези хора да се договаряте сериозно за стратегическа ядрена безопасност. Мислите ли, че това ще ги спре? Сериозно ли мислите, че това ще бъде някаква спирачка за тях? Това разбива всякаква традиция. Целият принцип на Студената война беше мониторинги, контроли, инспекции, количество бойни глави, всичко се градеше на идеята за рационалност. Е, излезе през прозореца и помаха с ръчичка. Това е поразително. Писах си с приятели, всеки ден си разменяхме мисли – пресрилийзите от Белия дом са просто комични сценки, не мога да ги нарека другояче. Нямаше да е нищо, само ако ударът по училището не беше реален – 200 мъртви момиченца, които, за съжаление, също са реални. И това прави нещата съвсем несмешни.
– Относно тази ужасна трагедия, въпросът е по-скоро към нас, мюсюлманите, но това е отделна голяма тема. Павел Александрович, проверих една новина в ТАСС, според която президентът Путин е заявил, че с оглед на текущата ситуация на енергийните пазари, е готов да се върне с нефт и газ на европейския пазар и така нататък. Това е просто бележка в полето.
– Видях това съобщение, Господ да прости на ТАСС – това е друга бележка за въвеждането на ред в руската медийка. Преди срещата ни прочетох самата реч, пълното му изказване. Посланието беше съвсем различно: ние сме готови да се върнем, ако вие обезпечите дългосрочен, дълготраен договор извън зависимостите от политическата обстановка. Ако преведем от византийски на протестантски, изпратили сме им три букви.
– Надявам се да е така.
– Това е принципен момент, не зная защо го правят, нито кой ръководи ТАСС, но имам чувството, че ги ръководят по-големи патриоти на САЩ и Европа, отколкото има в самите САЩ и Европа. Или това е просто упадък на информационната култура, при който хората не могат да прочетат линеарно предложение. За щастие или нещастие, Владимир Владимирович не разговаря с туитове и трябва да бъден четен във всички параграфи. Случаят с този параграф е същият като с Иран. Струва ми се преди 4 дни привържениците на „Дъга над Москва“ в деня на пристигането на Уиткоф и останалите генерали и майори, започнаха веднага да търсят говорител, защото уж Иран заявил, че прекратява ударите по своите съседи. Това беше преди няколко дни. Но пълният текст на изявлението беше: „В случай, че от вашите територии не се нанасят удари по нас, ние няма да удряме по вас. Всички военни бази на вашите територии ние считаме за военни обекти и ударите по тях ще продължат.“ От гледна точка на логиката, те издигнаха като първо условие нещо неизпълнимо. Представяте ли си как емирът на Бахрейн казва на САЩ „Моля ви, закрийте базата си и не стреляйте от нашата територия“?! Какво е това? Това е реторическа игра – както сме ви удряли, така и ще продължим, но сме за мира. Ние сме за мир, за всичко са виновни те. На практика посланието към европейците е приблизително такова: както сте страдали, така и ще продължите да страдате, защото вашите правителства не могат да сключат с нас такъв договор. А ние сме си бели и дори, поляти с шоколад и ще продадем всичко на китайците и на индийците. Вижте колко различно е посланието на пълния цитат и на краткия. Това е в скоби, но през последната година катастрофата стана пълна. С идването на Тръмп във всички медийки настана катастрофа, но в руските също започна по някаква причина. Аз даже не следя Телеграмканал, а от ТАСС за последната година не съм видял нито един пълноценен репортаж. През цялото време, особено когато става дума за реч или изявление на Лавров, Рибков или Путин, винаги има изваждане от контекста, което напълно изменя смисъла на казаното. Не зная с какво е свързано това, честно казано. Искрено не разбирам.
– Аз не съм служител на ТАСС, проверих там, но след това излезе и в РБК, а там вече информацията беше подадена нормално. За мен това също е болна тема.
– На вниманието на нашите зрители ще кажа: винаги търсете пълните цитати, защото докато не прочетете тях, с всичките им параграфи, няма смисъл да се реагира. Защото този туитер-стил на изразяване изцяло изкривява нещата. А дори и когато четем цитати, се получава някакъв паноптикум, с извинение, защото излиза, че всички са уж за мир, но мир няма. Но в думата мир всеки влага друг смисъл и нищо не се получава. Такъв е случаят и с този цитат. От една страна Путин казва, че се пренасочваме към по-изгодни предложения, но все пак не се отказваме и от вашите, ако вие изпълните неизпълнимото условие. Тогава ще се радваме да си сътрудничим с вас. Забележително.
За да се върнем към нашата тема – при създалите се обстоятелства тази византийска игра, за съжаление, е излишна. Защото отвън никой така или иначе няма да разбере, а вътрешната медийка също няма да ви разбере. Единствено могат да разберат хора, които по някаква причина са решили да прочетат пълния цитат. Познавам няколко такива анализатори на Запад, но те действително се броят на пръстите на едната ръка. Само тесен кръг от хора може да разбере мисълта ви в тънкост.
– Павел Александрович, имам последен въпрос. Споменахте много важен термин – юдео-християнска цивилизация – с който много често си служат. В един YouTube канал има хубав проект, казва се „Двенадцатая студия“, там канят православен свещеник заедно с друг гост, който е невярващ, или мюсюлманин и така нататък. Там имаше прекрасен и много вежлив разговор между двама свещенослужители – православен и юдейски – в който, на темата за Христос равинът помоли „Тази история е сложна, не ми се иска в никакъв случай да разпалвам нещо“. Можем ли изобщо да говорим за юдео-християнска цивилизация, какво влагаме в този термин? Защото за юдео-ислямска цивилизация някак бих могъл да говоря, с огромно напъване. Още Маймонит пише, че евреите, намиращи се в град, в който няма юдеи, могат спокойно да идат да се молят в джамията, да отидат да ядат при мюсюлмани и прочее. Но можем ли да говорим за юдео-християнска цивилизация?
– В действителност юдео-ислямска цивилизация е по-осмислен термин, също с напъване, но например Шабатай Цви се е канел на времето да направи Юдейско царство под управлението на турския султан. Неговата биография е била доста наситена. А юдео-християнството е част от историята със Скофийлд. Това е относително нов термин, който започва да се използва в американските университети в началото на 20 век, след което започва да се разпространява. Но базовият смисъл е бил нужен на вътрешната американска история, за да се победи антисемитизма и да се включи цялата еврейска диаспора в елитните кръгове. Затова са измислили историята за някакви уж универсални и трансцендентни юдео-християнски ценности, а самият въпрос за Христос леко е бил изваден извън скоби. Общо взето имаме 10 заповеди, те са общи за всички, на тях ще градим. От там тръгва всичко. От православна гледна точка, разбира се, няма никаква юдео-християнска цивилизация. Има единна непрекъсната традиция, Старият завет е неделим от Новия.
В Новия завет всички обещания, дадени на Авраам, се въплъщават в Христос, тоест Христос въплъщава всички обещания, които Господ дава на Авраам и които после диспенсионалистите така творчески интерпретират. И, разбира се, за никакъв Израил не може да става дума след идването на Христа, защото Новият Израил е Църквата. Православната църква е Новият Израил. Поради това всички пророчества от Стария завет Православната църква тълкува като отнасящи се към Църквата, а не към политическото ционистко образувание. Това е главният момент. След това историята се развива, очакването на евреите на Машиах, което се оказва лъжливо, ще доведе до антихриста, за което има директен цитат в Новия завет. Христос казва „Аз дойдох в името на Отца и не Ме приехте. Ще дойде друг в свое име и ще го приемете“ (Иоан 5:43). Това е казано за Машиах, техният месия, който ще дойде. Разбира се, това няма как да бъде приятелски настроен към християните машиах, както смятат диспенсионалистите – нито от православна гледна точка, нито от гледна точка на вътрешнохристиянската логика. Според православните, за да стане един юдей саратник и да бъде обща част от праволсавната традиция, той трябва да приеме Христа. При нас всичко действително се съсредоточава около личността на Христос. Но юдеите смятат Христос за лъжеучител, побъркан равин и други подобни наративи. За да обобщим – има различни подходи. Има единна православна традиция, която говори за теофанията на Стария завет, присъствието на Христос в Стария завет. Израил произлиза от Авраам и преминава през период на държава, но след това се превръща в Църква и съответно този царски народ престава да бъде етническа категория и става категория от преди всичко трансцендентен, религиозен характер. Всичко това се случва в нашата традиция. Юдео-храстиянството е протестантска, ционистка, унитарна концепция. В рамките на Протестантизма в края на 18 век се появяват унитаристите, които отричат Троицата. Част от протестантите отричат самия фундамент – Отец, Син, Свети Дух – на който е изградено християнството. Там не са само змиите, там и с догматите се е случило същото. Ако започнем да смятаме Христа в най-добрия случай за известен морален учител по общ юдейски закон, вижте колко добре ще ни се получи всичко. По този начин е формиран този юдео-християнски канон, който е именно американско изобретение. Впоследствие върху него прекрасно ще легне лобизмът, след това диспенсионализмът, и всичко това започва взаимно да се крепи.
– В резултат се получава сложна манджа. Павел Александрович, ще Ви задам последен въпрос. Той е провокативен, бързам да кажа.
– Пробвайте.
– Надявам се да се получи. В този конфликт между Съединените щати и Израел от една страна, и Иран от друга, кой е по-близък на Русия? На Православна Русия, нека уточним.
– Това е много деликатен момент. Няма да изпадам в друга крайност. Ако има юдео-християнство, няма да се опитвам да създам християно-мюсюлманска ос, както се опитват редица деятели в Русия – това, простете, е невъзможно. От гледна точка на ценностите и на своето етическо и геополитическо позициониране, шиитският Иран е, разбира се, по-близък на Русия, отколкото колективната коалиция на Епщайн. Това е еднозначно. С коалицията на Епщайн Русия не може никога да се договори. С Иран в сегашните условия Русия има по-близък език. Там имаме съвпадане на итересите, плюс потенциално съвпадане на езиците. Това не означава никакво захласване, не трябва да се разбира по такъв начин. Ще го обясня от православна гледна точка. Ние все пак имаме Курската коренна икона (чудотворна икона на Божията Майка, намерена в корените на дърво в 1295 г. – б.пр.), на която се молим да ни избавя от нашествия на агаряните, от чиито набези е страдала Русия – много дълга история, в която няма да се захласваме, за да не бъда разбран неправилно. Но сега е напълно очевидно, че по силата на ценностите на хората, които се намират в тази война срещу коалицията на Епщайн, те се превръщат в съюзници – макар че в руския език това понятие е отречено. Иран и Русия са съюзници. Но тук има много тънък момент. Когато руски човек каже думата „съюзник“, той разбира думата „брат“. Така върви неговата асоциация. А аз в този случай имам предвид „съюзник“ в англо-саксонския смисъл, разбирането, че съюзникът е враг на твоя враг, на когото трябва да се помогне, за да може успешно да отслабва твоя враг. Но това не го прави брат. Така бих отговорил на Вашия въпрос.
– Дружим против някого, но не сме братя.
– Да, нещо такова.
– Благодаря Ви много за Вашето време, за отговорите, както винаги за мен беше особено интересно да следя хода на Вашите мисли. Благодаря Ви за прекрасните отговори на нелеките въпроси днес.
– И аз много Ви благодаря!
Коментирай първи