Автор: Арно Бертран, [email protected]
Познавате тези лъжливи реклами, които се превърнаха в мемета – тези с „докторите го мразят“, претендиращи, че могат да излекуват дадено състояние с „този странен трик“.
Е, аз може да съм намерил такъв странен трик, който несъмнено ще накара докторите да ме мразят. „Трик“, който може радикално да подобри боледуващите западни здравни системи, при това не с малка разлика, а с 3 до 4 пъти.
Защо докторите биха го мразили? Защото той предвижда намаляване на времето за консултации до 5 минути, което ще означава докторите да преглеждат не 3-5 пациента за час, какъвто е случаят в момента в повечето западни системи, а близо 12 пациента.
На този етап вие несъмнено си казвате „Ок, този тип е за освидетелстване, това е просто невъзможно, няма как да стане“. Само че е станало, за 1,4 милиарда души – с резултати за здравето, които се доближават (и дори надхвърлят) тези на Запад. Здравна система, която струва една десета от разходите на глава от населението и половината от БВП.
Точно така, говоря за китайската здравна система, разбира се.
Да, знам. Китай. Вече чувам яростното блъскане по клавиатурите. Останете още малко с мен обаче, или – още по-добре – идете и отделете няколко минути в YouTube, като потърсите опита на чужденци в китайски болници. Не правителствена пропаганда, просто обикновени хора, които споделят какво се е случило. Проверете тези хора този човек, или този. Или нея, на която установяват камък в бъбрека, докато е на туризъм в селските райони на Китай.
Общата тема при всички? Шок. Шок, че не трябва да чакат седмици за прием. Шок, че получават диагнозите, изследванията и лечението си в една и съща сутрин. Шок от безумно ниските цени (по-малко от 3$ за консултация). За хора, идващи от западната система, това е просто невероятно.
Петминутната консултация е само една част от системата. Система, която е поразително ефективна и действително предоставя учудващо добър опит на пациентите, веднъж щом свикнеш с нея.
Знам, изпитвал съм го стотици пъти през 8-годишния ми престой там, в поне дузина различни болници в Китай, както в топ развитите градове, така и в провинцията на страната, за самия мен, децата ми или жена ми. Изпитвал съм и западната здравна система в изобилие, израствайки във Франция и живеейки в Швейцария, Великобритания и САЩ.
В тази статия описвам ключовите елементи на китайската здравна система, не за да заявя, че Западът трябва да я прекопира изцяло, а за да задам един откровен въпрос: ами ако някои от нещата, които приемаме за даденост в здравеопазването, не са толкова неизбежни, колкото си мислим?
Процесът от гледна точка на пациента
Първата голяма разлика е, че ако имаш здравословен проблем в Китай, отиваш директно в болницата. Не както във Франция или Великобритания, където първо отиваш да се видиш с личния си лекар, който може след това да те насочи към специалист. В Китай посредникът е отрязан, отиваш директно при специалиста.
Няма да ви лъжа. Всеки, който е свикнал със западния опит, може да изпадне в лек шок от обществените болници в Китай. При мен бяха нужни около пет посещения, докато свикна с тях. Но както с много други неща в Китай, веднъж като свикнеш с тях, всъщност са много добри.
Ето как протичат нещата обикновено.
Първото решение, което трябва да вземеш, е при какъв специалист да отидеш: кардиолог, нефролог, офталмолог и така нататък.
След като си решил, си уговаряш час за съответната специалност. Сега това става обикновено през апликация в телефона, преди да отидеш в болницата, но можеш да го направиш и след като вече си там.
Ако не си сигурен какъв специалист ти е нужен, можеш да опишеш проблема си на рецепцията на болницата и там ще те насочат където преценят, че трябва да отидеш. Рецепциите в китайските болници се обслужват от медицински сестри, които са обучени точно за тази цел.
Много болници ти позволяват дори да избираш квалификацията на специалиста, който искаш да посетиш – от млад стажант, до завеждащ отделение. Разбира се, колкото е по-квалифициран, толкова е по-скъпа услугата, но всеки, който е свикнал със западната система, ще намери цените за смешни така или иначе. Обикновена консултация с „нормален“ специалист струва 10-20 RMB (1,5-3$), а със старши специалист или завеждащ отделение тази цена е два-три пъти по-висока. Което ще рече, че можеш да направиш консултация при водещ кардиолог в най-добрите болници в Шанхай или Пекин – някой от най-добрите в специалността си – за по-малко от 10 долара.
Нареждаш се да си изчакаш реда. Общо взето времето за чакане е съвсем приемливо: средно, според моя опит, е приблизително 30 минути при всички специалисти и във всички болници. Но ми се е случвало да чакам и 2-3 часа, както и изобщо да няма опашка, особено за по-рядко срещани проблеми.
Тук идва голямата разлика, за която споменах по-рано: консултацията рядко продължава повече от 5 минути, а най-често е 2 или 3 минути. Обикновено протича като ти описваш симптомите си, има няколко въпроса и отговора, и докторът те праща веднага да направиш различни изследвания. Готово, това е. Няма бърборене и дърдорене, директно на въпроса.
Изследванията са почти неотменни в китайските болници: кръвни изследвания, рентген, ЯМР и прочее. На практика не мога да си спомня случай да съм ходил в китайска болница и да не съм правил някакви изследвания.
Изследванията се правят веднага след посещението при доктора, в същата болница. Буквално всички болници в Китай, които не са малки селски клиники, имат пълен набор от нужното оборудване и лаборатории. Резултатите обикновено са супер бързи: ако имаш предписан кръвен тест, обикновено получаваш резултатите след по-малко от 30 минути.
След като си получиш резултатите, се връщаш при същия доктор (в този случай няма нужда да чакаш отново на опашката, влизаш направо, щом предишният пациент излезе) и той ти дава диагнозата, заедно с рецепта за лекарство, ако е нужно. Тук отново говорим за по-малко от 5 минути. Докторът не те притиска за времето по никакъв начин, можеш да задаваш колкото искаш въпроси, но обикновено диагнозата е доста ясна и, според моя опит, много рядко е имало нужда от дълги приказки.
Буквално всяка болница има аптека, в която можеш да си купиш предписаното лекарство. Обикновено докторът поръчва съответното лекарство директно от екрана си, след като даде диагнозата, и докато стигнеш до аптеката или малко след това, то е готово за теб.
Понякога се случва даден специалист да отхвърли симптомите ти като несвързани с неговата специалност. Имаш, да речем, болки в гърдите и отиваш на кардиолог. Специалистът вижда резултатите от изследванията ти и заключава, че проблемът ти няма нищо общо със сърцето. В този случай веднага минаваш през същата процедура и проверяваш симптомите си при друг специалист: например травматолог (защото болката в гърдите може да е мускулна), или пулмолог, ако мислиш, че може да е свързана с дробовете.
Това е красотата на тази система: можеш буквално да посетиш трима или четирима специалисти, И да направиш всички необходими изследвания, И да получиш резултатите, И да ти дадат диагнозата, И да си купиш лекарствата, които да те излекуват – всичко това в рамките на една сутрин, всичко на смешно ниски цени по западните стандарти.
Друга огромна разлика със Запада, която шокира повечето западняци, е че няма почти никакво очакване за поверителност. По време на консултацията ти с доктора (освен ако не се наложи да те преглежда) е съвсем обичайно да влезе друг пациент, да стои зад гърба ти, да слуша всичко.
Отначало това е доста странно, но после свикваш. В крайна сметка, какво ме интересува, че напълно непознат човек знае, че имам главоболие или друг проблем? Дори на два пъти ми се е случвало пациенти със сходни проблеми да повдигнат много добри въпроси, което е помагало на доктора. Но можеш, разбира се, да поискаш хората да излязат и да затворят вратата, ако се чувстваш неудобно. Правил съм го няколко пъти, хората откликват без възражения. Общоприетото е да няма поверителност, но можеш да променяш това по желание.
Сравнете това със системата на Джи Пи-вратарите, разпространена в повечето западни страни, в която не можеш да отидеш директно при специалист – първо ти трябва разрешение от общопрактикуващ лекар. Логиката е, че Джи Пи-то отсява ненужните направления и поддържа холистичен поглед върху здравето ви. На практика обаче това най-често създава забавяне: няколко дни, за да видиш Джи Пи, след това седмици или месеци за насочване към специалист, отделни часове и още чакане за изследвания и резултати.
Имам чудесна илюстрация на това в моето семейство точно в момента. Сестра ми – която живее във Франция – има остри коремни болки вече от няколко седмици. Отиде при Джи Пи-то си, което ѝ даде направление за ЯМР: 9 месеца чакане! Да си представим, че ЯМР няма да разкрие нищо, но тя продължава да страда – какво се очаква да прави след това? Да направи нови изследвания, да чака още 9 месеца? Наистина може да отнеме буквално няколко месеца, понякога даже повече от година, за да направиш на Запад нещо, което в китайска болница се прави в рамките на една сутрин.
Като цяло, намирам китайската система, въпреки повърхностната ѝ безличност – припряни консултации, липса на поверителност, отсъствие на незначителни разговори – парадоксално по-човечна. Тя се отнася с вас като отговорни за собственото ви здраве, способни да вземате решения, заслужаващи незабавно внимание. Вие решавате.
Западната система е привидно по-топла. Повече усмивки, повече незначителни разговори, но дълбоката ѝ логика е патерналистична: не може да ти се има доверие, трябва да бъдеш надзираван, филтриран. И, може би още по-важно, отсъства почти всякакво зачитане на най-ценния за всяко човешко същество актив: времето. Тя е поразително неефективна. Като пациент, винаги ще избера студената ефективност на китайската болница пред топлата неефективна снизходителност на Запада.
Основни характеристики:
5-минутни за преглед
Това не е анекдотично, статистиките показват, че китайските доктори действително прекарват само 5 минути в консултации, понякога дори и по-малко.
Има разследване на китайски журналист за провинция Чжъцзян, проведено в голяма регионална болница в град Тайжу (7 милиона души): засякъл е средно 50-55 души при всеки доктор за една сутрин. Предвид че всяка сутрин има около 4,5 часа (от 8:00 до 12:30), това прави средно приблизително по 5 минути. Той пише, че някои от най-заетите доктори, като онкологичните хирурзи, преглеждат до 76 пациента на сутрин, за средно по 3,5 минути на пациент, а кардиолозите прекарват около 5-6 минути на пациент.
А сега си представете как тази проста практика сама по себе си може да разреши претоварването, което много от западните системи изпитват. Например в моята страна Франция, Джи Пи-то преглежда всеки пациент за средно 17 минути и приема средно по 22-ма пациенти на ден. И това е най-ефикасното постижение във френската здравна система. Прегледите при специалист обикновено са много по-дълги, средно по 20 минути при гинеколог, 24 минути при ревматолог и гастроентеролог, 29 минути при кардиолог и до 32 минути средно при психиатър.
Това означава, че обикновено кардиологът ви във Франция ще види около 13 пациента на ден, срещу 79,27 пациента за кардиолога в болницата в Чжъцзян – разлика в производителността от 615 процента! Отрежете времето за консултация при френски кардиолог до 5 минути и той ще може да прегледа 6 пъти повече пациенти – проста математика.
Няма ли това да доведе до спад в качеството на грижата? Честно, има силни аргументи и от двете страни.
Всеки доктор може да ви каже: това, че си бил отличен студент в медицинското училище, не те прави добър доктор. Опитът е може би НАЙ-важният фактор за уменията на един доктор. А какво е опитът, ако не броя на пациентите, които си прегледал като доктор – разпознаване на модели, въз основа на обема.
В това отношение китайският кардиолог, който преглежда 80 пациента на ден, акумулира същото количество опит, което френският получава за шест години. Да вземем сравнително млад китайски кардиолог с едва 12-годишен опит – той вече е натрупал в кариерата си повече прегледи на пациенти, отколкото френски кардиолог ще прегледа за цялата си 35-годишна кариера. Два пъти повече. На кого от двамата ще имате повече доверие да ви лекува?
Още един ключов аргумент, който трябва да се вземе предвид е, че качествената грижа не е само в дълбочината на един преглед, а също – и по-важно – има отношение към обратната връзка. Лекуването е научен процес: формулираш хипотеза, изследваш я, наблюдаваш резултата и коригираш. Система, в която обратната връзка, второто мнение и коригирането на курса на лечение са съвсем лесни, превъзхожда такава, в която всеки час за преглед трябва да бъде «перфектен», защото е много трудно да уредиш следващ такъв.
Всъщност, това е много добър аргумент: «подробната» западна система частично компенсира собствената ѝ недостъпност. Докторът се опитва да покрие всичко в едно посещение, именно защото знае, че пациентът няма да може да се върне лесно. Пациентите идват с камара натрупани притеснения по същата причина. Самото медицинско състояние може да се е влошило по време на седмиците чакане и сега да е нужно повече време, за да се излекува. По този начин 30-минутният преглед може би е по-скоро симптом на недостиг, отколкото белег за качество.
Да се върнем към нашия пример с кардиолога: отнема средно около 50 дни, за да получиш час за кардиолог във Франция днес. А това е една от бързите специалности, за дерматолог се чака 61 дни, а за офталмолог – невероятните 80 дни. Успех с получаването на второ мнение или с бързата промяна на плана на лечение, когато всеки «цикъл» отнема по два месеца.
В моя опит с китайската система точно това осигурява много по-краткото време за консултация: да, има по-малко дълбочина на прегледа, но утре можеш отново да посетиш доктора, или да прекосиш коридора и да получиш второ мнение, или незабавно да получиш промяна, ако лечението не работи – дълбочината на прегледа има далеч по-малко значение от бързината на намесата. Китайската система е «по-плитка, но бърза» и това бие западната, която е «задълбочена, но рядка», защото гъвкавостта бие тромавото планиране.
Разбира се, в един идеален свят ще получите и двете: задълбоченост И бързина. Но ресурсите са краен предел и ако трябва да избирате, бързината бие дълбочината. В крайна сметка здравето е въпрос на време. Болестите отнемат от вас време, а добрата здравна система би трябвало да ви върне това време обратно.
Болници от типа «всичко под един покрив» (без вратари, които да контролират достъпа)
Друг ключов момент за ефективността на китайската здравна система е отсъствието на Джи Пи-та в ролята им на вратари, защото в болниците всичко е централизирано на едно място.
Има известна доза ирония, защото личните лекари на Запад присъстват именно за да филтрират ненужните прегледи при специалист и по този начин да подобряват цялостната ефективност на системата. Или поне това е теорията на хартия. В практиката обаче, ако наистина имаш нужда да посетиш специалист, личният лекар се превръща в излишна стъпка, която допълнително забавя, без дори да намалява претовареността на специалистите – просто погледнете списъка им с чакащи.
Интересното е, че в Китай в действителност има общопрактикуващи лекари. Имат 639 000 такива – около 0,45 на 1 000 души население. Но те имат съвсем различна функция от западните си колеги: работят в държавни и общински здравни центрове и провинциални клиники, които се занимават предимно с лечение на хронични заболявания, профилактични прегледи и превантивна грижа за възрастните хора. Те не са „вратари“. Пациентите могат – и в по-голямата си част го правят – да отидат директно в амбулаторните отделения на болниците, за да се консултират със специалисти.
Цифрите говорят. Джи Пи-тата са едва 12,6% от лекарския персонал. Във Франция тази цифра е 42%, и съответно 25,5% и 28,5% във Великобритания и САЩ.
Забележителното е, че Китай постига това горе-долу със същия брой доктори на глава от населението като на Запад.
Още по-впечатляващо е средното време на чакане: едва 18 минути средно за амбулаторни посещения в обществени болници от трето ниво (най-големите градски общи болници) след насрочване на час. Важно е да се отбележи, че „насрочване на час“ тук включва регистрация в същия ден чрез приложения за смартфон или на гишета на самообслужване в болниците – съвременният стандартен метод за пациенти без предварителна регистрация. Около 68% от посещенията в болници от трето ниво днес са предварително регистрирани по този начин, а останалите използват традиционното чакане на опашка пред гишето или спешните услуги. С други думи, цялото приключение от „Трябва да отида на кардиолог“ до действителното посещение при такъв обикновено се случва в рамките на една сутрин.
Което означава, че въпреки отсъствието на Джи Пи в ролята на вратари и независимо от сходния брой общопрактикуващи лекари, китайската система изненадващо предоставя далеч по-бърз достъп до специалисти от западната система, която е специално създадена да оптимизира достъпа до специалисти. И като казвам «далеч» съм всъщност консервативен: припомнете си, че са нужни буквално седмици, за да получиш час за специалист във Франция.
И не, не е защото хората ходят по-малко по лекари: китайската система поема близо 10 милиарда амбулаторни пациента годишно, или средно около 7 посещения на човек за година, което е на практика много по-висок брой от Франция, където на човек се падат 5,5 посещения годишно.
Помислете за миг колко необикновени са тези цифри: Китай поема близо 25% повече от Франция посещения при лекар на глава от населението, без отсяване с направления, с директен достъп до специалист, а времето за чакане се измерва в минути, вместо в седмици. Система, която поема 10 милиарда посещения годишно, без вратари, по някакъв начин работи с магнитуд по-бърз от системи, които обработват само част от този обем, докато разполагат със сложни механизми за сортиране на пациентите.
Със сигурност, както видяхме, много по-кратките срокове за получаване на час са ключова причина в това, но елиминирането на Джи Пи-то също играе огромна роля. В края на краищата, това е чиста математика: ако имаш нужда само от един час за специалист, системата с вратари автоматично го превръща в два часа. Това е и главният парадокс: за да предотврати потенциално ненужно посещение при специалист на малцинство пациенти, системата с вратарите удвоява натоварването за всички. Колко неефективно е това?
Контролът на вратарите не е единственият източник на неефективност. Дори и след като най-после сте успели да се сдобиете с час за специалист на Запад, системата обикновено фрагментира грижата за здравето ви на множество локации. Джи Пи-то ви е тук, специалистът е там, лабораторията е някъде другаде, образната диагностика е в друго отделно място, а аптеката е където е удобно. Всяка от тези стъпки изисква отделен час, отделно отиване, отделна чакалня, отделно административно търкане. Китайските болници са свили всичко това до едно единствено посещение. Специалист-лаборатория-образна диагностика-аптека. Всичко оперира под един покрив, в една интегрирана система. Когато кардиологът поиска кръвна проба, слизаш по стълбите, правиш я и се качаваш обратно да обсъдиш резултатите, които са се появили автоматично на екрана на доктора.
Централизацията не е само удобна, тя е мощен мултипликатор на всичко останало. Помислете колко време се губи еднакво от пациенти и доктори, докато навигират сред празнините между различни институции и местят информация наоколо. Това няма общо с медицината. Това са чисти проблеми. Китайските болници просто са премахнали всичко това. Ти си единственото нещо, което се движи, всичко друго си е вече там.
Още един важен аспект на модела на централизираната болница с всички специалисти под един покрив е, че той позволява на докторите да бъдат крайно специализирани, в много по-голяма степен, отколкото на Запад. Тъй като всички пациенти посещават специалисти в болницата, ти имаш необходимия обем да предложиш съвсем тесни специалности.
Например, веднъж имах световъртежи и бях възхитен да науча, че моята близка болница разполага със специалист по вертиго, който не прави нищо друго, освен това! Друг пример: онзи ден си говорих с китайски хирург, който прави единствено операции на бедрената кост и нищо друго!
Това също има значение – голямо – за качествената грижа. Искаш доктор, който е виждал точно твоя проблем десетки хиляди пъти, а не някой, който бегло си го спомня от медицинското училище. Спомнете си довода за опита, който приведох по-рано: обемът изгражда разпознаваемост на моделите. Специалист по вертиго, който приема единствено пациенти с вертиго, ден след ден, ще е срещнал всяка възможна проява, всеки сложен случай. Общопрактикуващ УНГ, който лекува вертиго наред с десетки други оплаквания, просто не може да натрупа същата дълбочина на експертиза. Хипер-специализацията увеличава опита, а следователно и качеството на грижата.
Систематични изследвания
Последната важна характеристика на китайската система е систематичното провеждане на изследвания. Отново, за над 100 посещения в китайски болници, било за мен, жена ми или дъщерите ми, не е имало нито един случай, в който да не са ни назначили изследване.
Това може на пръв поглед да изглежда парадоксално: в система, създадена за бързина и достъпност, бихме очаквали нещо времеемко и скъпо като изследванията да бъде пропуснато. Вместо това обаче те са основата, върху която почива цялата система.
За да съм откровен, систематичните изследвания не са били заложени. Те са в голяма степен вторичен продукт на останалата част от системата и едно от нещата, от които пациентите в Китай масово се оплакват. Ако пациент с обикновена настинка или грип посети болницата, обикновено няма желание да прави изследвания. Информацията, че хремата им е предизвикана от риновирус С, а не от параинфлуенца тип 2 е напълно безсмислена за тях, освен че изследванията са много по-скъпи, отколкото просто консултация (макар че по западните стандарти цените са смешни: рутинна кръвна проба обикновено струва от 3-7$). Те биха предпочели това, което пациентът на запад най-често получава: доктор, който изслушва симптомите им и уверено произнася диагнозата без всякакви изследвания.
Но западният модел зависи от нещо, което китайската система умишлено избягва: лекарят като оракул, чиято клинична преценка не се нуждае от потвърждение. В Китай, предвид краткото време прекарано при лекаря, поставяне на диагноза без поддържащи данни се счита за опасно – за доктора, за болницата и най-вече за пациента.
Звучи разумно, ако се замислите. Човешката преценка никога не е безпогрешна. Ще ви се стори лудост, ако пилот на самолет пропусне проверката на системите преди излитане, защото е опитен и е уверен, че на самолета нищо му няма. Защо същото да се допуска за собственото ви тяло и здраве, когато залогът – вашият живот – е поне толкова висок? Вие в действителност искате изследвания, които да допълнят диагнозата на доктора.
Систематичните изследвания също са от полза за обществото, не само за индивида. Доктор, който знае точно кой вирус носи пациентът му, може да го изолира, лекува и обезвреди с по-голяма точност. Епидемиите могат да бъдат хващани по-рано, а заразните вируси да бъдат идентифицирани преди да се разпространят повсеместно.
Много се изприказва за първоначалната епидемия от Ковид в Ухан, но самото установяване беше поразително бързо. Благодарение на систематичните изследвания – КТ скенери и кръвни проби – д-р Жанг Чжихян сигнализира за неизвестна инфекциозна болест на 27 декември 2019 г., само няколко дни след появата на първите случаи.
Сравнението с Европа е отрезвяващо. Ретроспективен преглед на френски медицински записки идентифицират пациент с Ковид (без история на пътувания до Китай), който е дошъл в спешното отделение на 27 декември 2019 г. – същият ден, в който д-р Жанг Чжихян бие тревога в Ухан. Този френски пациент е бил прегледан, лекуван (за погрешното нещо) и изпратен вкъщи. Никой не сигнализира нищо, защото не са били направени никакви изследвания.
В Италия изследвания за антитела показват Ковид инфекции, датиращи от септември 2019 г., като вирусът е бил открит в канализационната система на Милано от 18 декември, но италианските власти идентифицират първия местен случай няколко месеца по-късно, едва на 20 февруари 2020 година.
Иначе казано, вирусът е тлеел сред европейското население в продължение на месеци, напълно невидим за медицинската система, която не е изградена на основата на систематични изследвания. Още по-лошо, дори тези закъснели установявания на случаите станаха само защото Китай вече беше идентифицирал и публикувал генома, като даде на европейските лаборатории това, за което трябва да правят тестове. Ако това не беше направено, едва ли можем да си представим колко дълго още вирусът щеше да остане незабелязан в Европа.
Тук има тънка ирония. Точно това, от което китайските пациенти се оплакват най-много, смятайки че ги карат да правят ненужни изследвания, се оказва една от най-силните страни на системата. То прави индивидуалните диагнози по-надеждни. Прави лечението по-прецизно. Прави цялата система по-устойчива. А понякога хваща нещо, което никой не тръси – като непознат клъстер от пневмония в края на декемви 2019 година. В отговор светът обвини Китай за пандемията. Най-честният отговор би бил да се запитаме защо никой друг не го хвана по-рано.
Странният трик
Започнахме с шеги за досадни реклами и странни трикове. Но след като разгледахме ключовите характеристики на китайската здравна система – 5-минутните консултации, лиспата на вратари, болници «всичко под един покрив», хипер-специализацията, систематичните изследвания – стана ясно, че няма нищо особено странно в никоя от тях. Те са просто набор от рационални архиектурни решения, всяко от което засилва останалите и прави системата по-бърза, по-евтина, и в много отношения по-точна от това, което е изградил Западът.
Истинският трик не е в нито една от отделните характеристики. Той е в смелостта да оспорим предположения, които са толкова дълбоко вкоренени в западната медицина, че напълно са спрели да изглеждат като решения – Джи Пи-то като вратар, докторът като оракул, продължителните прегледи като синоним на качествена грижа.
Общо взето това е и най-интересното относно Китай: той никога не е наследявал западната догматичност за това как се очаква нещата да работят. Вместо това, той гледа проблема, пита какви са ограниченията и действа съобразно това – неограничаван от нещо, което друг е обявил за нормално. Странният трик, в крайна сметка, е просто желанието да мислиш за основните принципи.
Източник: [email protected]
Коментирай първи